Напрежението около развода на НИМХ и БАН отново ескалира

Образователният министър видя политически мотив в действията на академията

Напрежението около отделянето на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от структурата на Българската академия на науките (БАН) отново ескалира. Крехкото примирие около развода между двете институции беше взривено от предложения от правителството проект за бюджет за 2019 г. В него е записано, че е от 1 януари НИМХ става звено към образователното министерство и излиза от БАН с цялото си имущество.

Това според ръководството на академията е противозаконно и противокоснтитуционно решение, което може да доведе до "улични протести" от страна на учените и сезиране на Конституционния съд. Управителните органи на БАН смятат, че то противоречи на всички досегашни писмени и устни договорки с изпълнителната власт. От НИМХ пък изцяло подкрепят заложените от правителството текстове в Закона за бюджета за 2019 г., тъй като смятат, че от БАН не спазили уговорките за уреждане на разделянето.

Ябълката на раздора отново е имуществото, ползвано от НИМХ, и как то да бъде разпределено след отделянето. Според БАН то е на академията и тя трябва да реши какво и как да даде на института. Според НИМХ имотите са предоставени от държавата точно на това звено, за да изпълнява функциите си, и то трябва да продължи да ги стопанисва и след излизането от академията.

Министърът на образованието Красимир Вълчев защити решението текстовете за НИМХ да бъдат включени в закона за бюджета. Той обвини БАН в преднамерени действия, които да осуетят безпроблемното излизане на НИМХ. Освен това заяви, че реакцията на ръководството на академията може да е политически мотивирана. Аргументът в подкрепа на тези думи е решение на БАН за закриване на НИМХ, което е взето след излизането на проекта за бюджет за 2019 г. Според Вълчев това не гарантира правоприемственост и на практика означава унищожаване на хидрометеорологическата служба.

И едните недоволни

Текстовете в Закона за бюджета са точно обратното на това, което се бяхме разбрали, обясни председателят на БАН, акад. Юлиан Ревалски. Той и председателят на общото събрание проф. Евелина Славчева припомниха, че след неуспешните опити за задържане на НИМХ в академията, беше подписано споразумение между научната организация, метеорологичния институт, министерството на образованието и синдикат "Висше образование" към КНСБ.

Според него БАН трябваше да вземе решенията, нужни за извеждането на НИМХ от структурата на академията, до края на годината. В рамките на този ангажимент общото събрание решило да предостави за 4 години безвъзмездно на НИМХ имуществото, което институтът ползва за оперативната си работа. Неизяснен е още въпросът с разпределянето на научната инфраструктура, но по него се работело.

"Ние спазваме стриктно ангажиментите си и е шокиращо да видим текстове, които обезсмислят всичко това", обясни проф. Славчева. Тя припомни, че образователният министър Красимир Вълчев се е ангажирал до края на октомври, т.е. до днес, да внесе в Министерския съвет постановление за създаване на новата структура, в която да премине НИМХ. Целта е учените да знаят къде отиват и да вземат информирано решение дали искат да се отделят или да останат в академията. До момента подобно решение не е предложено. В проекта на закон за бюджета само е записано, че НИМХ става научен институт към Министерството на образованието. Славчева определи тези текстове като "огромна изненада", а те предизвикали "силно огорчение" и нарушили крехкото доверие на БАН в изпълнителната власт. Заради тях академията се оттегля от подписаното през септември споразумение за развода с НИМХ.

И другите недоволни

От НИМХ смятат, че този акт на ръководството на академията е неоснователен. Метеоролозите разпространиха писмо на сайта си, в което казват, че и те са направили доста отстъпки в преговорите с БАН и спазват стриктно договорките с академията и правителството. "Оттеглянето на БАН от споразумението практически го прекратява и отговорността за последствията ще е изцяло на инициаторите на този акт", пише в позицията на института. В нея се припомня, че като част от споразумението метеоролозите се отказаха от протестите си и намерението си да спрат работа.

От НИМХ твърдят, че в документа, подписан и от образователния министър, е "заложен срок за внасяне на необходимите за отделянето на НИМХ от БАН нормативни промени – 31 октомври 2018 г.". Те обаче твърдят, че нормативните промени трябва да дойдат от БАН, а не от правителството, както смята пък ръководството на академията. "Към внасянето на проектозакона за държавния бюджет за 2019 г. в Министерски съвет е очевидно, че БАН няма да спази договорените срокове. В този смисъл, за нас, решението на правителството е единственото възможно и правилно", пише в позицията на НИМХ.

По-късно през деня, след среща с министъра на образованието, от НИМХ обясниха, че ръководството на БАН започнало процедура за закриване на института. "Поискахме разяснения какво следва нататък. Притеснява ни, че точно сега нашата дейност се закрива", обясни бившият директор на НИМХ Христомир Брънзов.

Той отново повтори тезата, че имотите ябълката на раздора - имотите, ползвани от НИМХ, няма как да са собственост на БАН. Същото се казва и в позицията на института: "След като според тълкуванията на ръководните органи на БАН собствеността не е на институтите на БАН, очевидно е на БАН - Администрация. За нас това е абсурдно. Ако допуснем, че всички автономни институти в БАН поискат излизане, къде остава цялата собственост и за какво ще се ползва?".

Изнудване

Министърът на образованието Красимир Вълчев на практика защити позицията на НИМХ и обяви, че е изненадан от реакцията на ръководството на академията. Според него текстовете в закона за бюджета не противоречат на споразумението, подписано между спорещите страни и гарантирано с неговия подпис.

"Ако не бяхме предложили тези разпоредби, това би било безотговорно. Трябва да гарантираме правоприемственост", защити текстовете в бюджета Вълчев. Той видя преднамереност в действията на ръководството на академията по закриване на НИМХ, тъй като решението за това дошло след обявяването на бюджета. "Ако го закрият преди 1 януари, ние не можем да съживим юридически и биологически мъртъв човек", коментира министърът.

Според него няма основание БАН да претендира за ползването на публична собственост, придобита с публични средства и дадена за изпълняването на публични функции като тези на хидрометеорологическата служба. Вълчев добави, че академията вече е получила уверение, че учените, които искат да останат в БАН, ще могат да го направят. Освен това ще могат да ползват архивите и научната продукция на института и след развода. Според него с аргументите си за запазване на имуществото на НИМХ се утвърждава чувството, че "БАН се държи като частна организация, включително да изнудва обществото по отношение на важна функция" като прогнозите за времето.

От ръководството на БАН по-късно отрекоха, че искат да ликвидират НИМХ. Обясниха, че взели решение за закриването му, защото самият министър поискал това от тях. Преди време Вълчев обясни, че няма как да предложи създаването на новата структура, тъй като първо БАН трябва да реши да я преструктурира и закрие.

Въпрос на пари

Освен с текстовете за отделянето на НИМХ от БАН виждат и друг проблем в бюджета за следващата година - финансов. Традиционно академията всяка година настоява за по-голяма държавна субсидия заради хроничното си недофинансиране в последните 10 години. След протести през миналата година парите за БАН бяха увеличени извънредно с 15 млн. лева спрямо гласувания вече бюджет. Така през тази година академията разполага с 98 млн. лева субсидия.

За догодина са предвидени 94 млн. лева, а намалението идва от изваждането на парите на НИМХ. В разчетите за 2019 г. е заложен ръст от 10% на възнагражденията, както е за цялата бюджетна сфера. От ръководството на БАН обаче смятат, че специално за труда на учените е нужно изпреварващо увеличение.

Недоволство поражда и фактът, че в началото на миналата година от правителството обещали ясен механизъм за формиране на субсидията за БАН. Тя трябвало да зависи от минимален брой служители, които правителството смята, че академията трябва да поддържа. Средствата за възнагражденията им трябвало да се изчисляват на базата на средната работна заплата за страната. Такъв механизъм обаче така и не бил изработен и приложен.

Министърът на образованието коментира, че през тази година парите, които БАН е получила от бюджета, реално са с 50 на сто повече от тези за 2017 г. Освен директното увеличение на субсидията, академията е получила повече пари и по национални програми. "Всичко това ни кара да смятаме, че действията на БАН са политически мотивирани", заяви Вълчев.

Обсъждането на тези въпроси сега ще се пренесе в Народното събрание, което започва да разгледа проектобюджета за 2019 г.

Още по темата
Още от България

Одобрявате ли въвеждането на системата "бонус-малус" при "Гражданската отговорност"?