Напрежението по балканския маршрут ескалира в насилие, Гърция е пред колапс

Напрежението по мигрантския маршрут през Балканите расте с всеки изминал час и ситуацията е на път да излезе от контрол. В понеделник мигранти нападнаха македонската полиция и я замеряха с камъни, опитвайки се да пробият блокадата и да влязат в страната от Гърция. Силите на реда използваха сълзотворен газ, но протестиращите успяха да унищожат част от оградата.

След като Македония, Сърбия, Хърватия, Словения и Австрия съгласувано ограничиха транзита, Гърция изнемогва и обяви, че може да въведе извънредно положение.

Македония отново затвори границата си с Гърция, оставяйки около 7000 души струпани в граничния район. Скопие пропуска само мигрантите, които бягат от война, и така хиляди афганистанци и африканци остават блокирани на нейна територия.

Ситуацията на гръцкия пункт "Идомени" е все по-драматична заради трагичните условия на живот на струпалите се там хора, очакващи македонските власти да дадат "зелена светлина", за да пресекат границата. Изнервените бежанци използват различни форми за протест, като често блокират жп линии и пътища.

В момента на територията на Гърция има около 30 000 бежанци, които са разпределени в 28 населени места и в 7 транзитни центъра. В понеделник в Пирея пристигна поредният ферибот с 1810 мигранти от Хиос и Митилена.

Ефектът на доминото се задейства заради решението на Австрия едностранно да ограничи дневния транзит през своя територия до 3200 души. След това страните по маршрута решиха да пропускат през границите си само по 580 бежанци на ден, за да предотвратят струпването им.

Така обаче Гърция остана изолирана и премиерът Алексис Ципрас заплаши да блокира всички решения на ЕС по мигрантската криза.

Мигрантиският натиск към България не е засилен през последните дни. Предстои да се види дали това ще се случи със затоплянето на времето и неизбежните промени по маршрута към богатите страни от Западна и Северна Европа.

Меркел критикува едностранните мерки

Германският канцлер Ангела Меркел упрекна балканските държави, че ”едностранно“ са затегнали граничния си контрол и призова европейците да не изолират Гърция.

"Точно от това се боя сега - че някои ще затворят границите си, а други ще страдат. Това не е моята Европа", каза Меркел и определи за свои основни приоритети запазването на единството на Европа и проявяването на хуманност.

Европейският съюз не може да остави Гърция да затъне в хаос заради мигрантския наплив, заяви още канцлерът, цитирана от Франс прес.

Тя каза, че поддържа постоянна връзка с гръцкия премиер Алексис Ципрас и отправи призив Гърция да не бъде изоставена на произвола на съдбата.

"Можете ли да повярвате сериозно, че след като страните от еврозоната се бориха докрай, за да остане Гърция в тази зона, година след това, в крайна сметка, да оставим Гърция да затъне в хаос?", попита Меркел в интервю по телевизия А Ер Де.

Няма план "Б"

"Няма "план Б" за национално решение на бежанската криза, ако Европа не успее да постигне споразумение с Турция за намаляване на притока на мигранти в Европа", добави Ангела Меркел.

"Храня голям оптимизъм, че европейският път ще бъде успешен", посочи тя.

Чешкият президент Милош Земан от своя страна предупреди, че турският му колега Реджеп Тайип Ердоган ще се стреми да получи от ЕС колкото се може повече средства за урегулирането на миграционната криза.

"Ердоган, на когото се предлагат три милиарда евро, ще иска не 6 милиарда, а 9 милиарда. С провеждането на всяка следваща среща на високо равнище ЕС-Турция тази сума ще расте“, каза президентът на Чехия.

ООН не приема нехуманните ограничения по границите

Върховният комисар на ООН за правата на човека Зеид Раад ал Хусейн заяви в понеделник, че правителствата трябва да поемат отговорност за защитата на бежанците, а не да предприемат нехуманни и нереалистични ограничителни мерки по границите.

"Да се продължава изграждането на високи стени, които да спират бягството на тези отчаяни хора, е проява на жестокост и заблуда", заяви Зеид при откриването на пролетната сесия на Съвета за правата на човека на ООН в Женева, в което участват външни министри и дипломати.

Той отправи призива след въвеждането на редица ограничителни мерки по главния европейски миграционен маршрут през Балканите, в резултат на което 25 000 мигранти и бежанци остават в безизходица в Гърция.

Според него подобни политики водят до пренатоварване на страните, които се намират в съседство с конфликтните зони, и на практика не дават на бежанците друг избор, освен да останат в тези държави.

Съседите на Сирия са приели 4.7 милиона човека, избягали от сирийската война, а в Европа миналата година са пристигнали едва около 1 милион души.

По думите на Зеид миграцията е основен фактор в човешката история.

Той посочи, че държавите са отговорили на предишни миграционни потоци от Камбоджа, Лаос, Виетнам и войните в бивша Югославия чрез постоянно преселване и интегриране на чужденците.

"Тези решения не само донесоха чиста печалба на приемащите държави, а и показаха морално лидерство и международно сътрудничество", заяви той.