Нарастват критиките към бивши австрийски политици заради връзки с Русия

Нарастват критиките към бивши австрийски политици заради връзките им с Русия след инвазията на руския президент Владимир Путин в Украйна. Уебсайтът на австрийското обществено радио и телевизия публикува материал за отношенията на някои австрийски политици с руския президент Владимир Путин. 

Особено критично е отношението към бившия австрийски канцлер и ексръководител на Австрийската народна партия (АНП) Волфганг Шусел, който не желае да напусне поста си на член на надзорния съвет на руския петролен концерн „Лукойл“ с аргумента, че това не е държавна, а частна компания, листната на Лондонската борса. Неговият съпартиец и председател на Националния съвет, долната камара на парламента, Волфганг Соботка застана на същото мнение в края на миналата седмица.

Видно е, че „въпросът Шусел“ създава напрежение в редиците на партията. Ръководителят на провинция Тирол Гюнтер Платер (АНП), който беше министър на отбраната във втория кабинет на Шусел, не пожела да се включи в дебата, се отбелязва в дебата. Той каза на пресконференция, че тази тема „трябва да бъде обсъдена във Виена на правителствено равнище“.

Остри критики отправи бившият вицеканцлер и ръководител на АНП Ерхард Бусек, който призова своя наследник на начело на партията да се оттегли от поста. „Мога само да го помоля да е по-последователен, ако не иска да опетни своето име“, заяви той и констатира: „Това, което прави в момента, не е достойно“. За Бусек не е логична аргументацията, че „Лукойл“ е частна фирма. Във време на война „фирма, която търгува с енергия, никога не е частна. А Волфганг Шюсел е много интелигентен. Грозно е да ни смята за толкова глупави и да мисли, че му вярваме.“

Още във вторник Австрийската социалдемократическа партия (АСП) поиска повторно федералният канцлер Карл Нехамер /АНП/ да „говори ясно“ с Шусел по темата и да го убеди да се оттегли като член на надзорния съвет в „Лукойл“, тъй като тава дума за репутацията на Австрия.

За партия НЕОС са несъвместими длъжността в „Лукойл“ и постът председател на Австрийското дружество по въпросите на външната политика и Обединените нации, които заема Волфганг Шусел.

Ексканцлерът не е единственият бивш австрийски политик на работа в руски концерн. Бившият австрийски канцлер от АСП Алфред Гузенбауер беше експерт в близкия до Кремъл „Институт за диалог за цивилизационни изследвания“, основан от Владимир Якунин, бивш президент на руските железници и близък довереник на Путин. В интервю за австрийската телевизия преди няколко дни Гузенбауер обяви, че вече не работи там.

Малко след края на политическата си кариера бившият министър на финансите от АНП Ханс Йорг Шелинг беше ангажиран за няколко месеца като съветник на газовия концерн „Газпром“ за проекта „Северен поток 2“, в който участва и австрийският петролен концерн ОМВ. „Оттогава нямам ангажименти в Русия под каквато и да било форма, подчерта Шелинг преди няколко дни за вестник „Стандард“.

Австрийската партия на свободата (АПС/) известно време имаше тесни връзки с Москва. През 2016 година формацията, оглавявана по това време от Хайнц-Кристиан Щрахе, подписа в руската столица споразумение за сътрудничество с партията на Путин "Единна Русия". Срокът на действие на договора изтече в края на миналата година и не беше удължен. В интевю за телевизията ръководителят на партията Херберт Кикъл заяви, че то е „мъртва хартия“.

И други австрийски политици и икономически експерти имат добри контакти с руския президент, припомня материалът. Само няколко месеца след като Русия анексира украинския полуостров Крим, Путин беше приет на официално посещение в Австрия и дори беше в настроение да се шегува по време на срещи. Когато президентът на Австрийската стопанска камара Кристоф Лайтъл, в момента президент на Европейската стопанска камара в Брюксел, го приветства с добре дошъл и отбеляза, че вече го приема за трети път на този пост, Путин каза на немски език: „Диктатура. Но добра диктатура!“ Като реакция залата се засмя, засмя се и седналият до Путин бивш австрийски президент Хайнц Фишер – първият държавен ръководител, когото Путин посети официално след анексирането на Крим.

Вероятно причината за доброто настроение на Путин е била позицията на Австрия по отношение на санкциите: когато ЕС ги наложи през 2014 година след руската анексия на украинския полуостров, някои австрийски политици пледираха нееднократно за тяхното отменяне.

И на 14 февруари 2022 година, малко преди агресията на Русия в Украйна, Лайтъл отново се изказа против санкциите срещу Русия. В интервю по телевизията той заяви, но изобщо не е убеден в ефективността на санкциите, тъй като те никога не са имали някакво въздействие. Днес Лайтъл е и съпредседател в „Диалог Сочи“, австрийско-руски граждански форум за укрепване на двустранните връзки. Обща декларация на „Диалога Сочи“ беше подписана през 2019 година от тогавашната министърка на външните работти Карин Кнайсъл и руския министър на външните работи Сергей Лавров.

Четири години след приема в Австрийската стопанска камара, бившият президент на Австрия Хайнц Фишер защити и поканата за сватба, която Карин Кнайсъл отправи до президента на Русия Владимир Путин. „Няма да упреквам министърката на външните работи, ако тя полага усилия за добрите отношения с Русия“, каза Фишер в интервю за всекидневника „Пресе“. Видеото и снимки от танца на Путин и Кнасъл на сватбата, завършил с поклон на австрийската министърка пред руския президент, обиколи света и беше коментиран от политически наблюдатели като доказателство за близостта с Русия на коалиционното правителство АНП/АПС.

Днес Кнайсъл е в надзорния съвет на руския концерн „Роснефт“ и често гостува в студиата на руската държавна телевизия. До този момент тя не е пожелала да отговаря на въпросите на австрийски медии.

Друг бивш австрийски федерален канцлер, заемащ пост в Русия – Кристиан Керн – върна своя мандат на 24 февруари като член на надзорния съвет на руските държавни железници.

Собственикът на заводите „Щайер“ и инвеститор Зигфрид Волф се оттегля като председател на надзорния съвет на „Сбербанк Европа АД“ - базирано във Виена дъщерно дружество на „Сбербанк“.

Русия е голям инвеститор в Австрия, обобщава материалът. В Русия имат присъствие 650 австрийски предприятия с инвестиции за 4,6 милиарда евро. В Австрия са активни около 500 руски фирми, инвестирали общо 21,4 милиарда евро.

Русия се нарежда на второ място след Германия като инвеститор в Австрия. Австрийски фирми инвестират предимно в областта на дървопреработвателната и хартиената промишленост, банковото дело, строителството и хранително-вкусовата промишленост, както и в областта на енергетиката, опаковките и автомобилостроенето.