Съдът безпрецедентно отчете липсата на обществено обсъждане

Наредбата за вещите лица падна във ВАС – нарушава редица закони

Може да се стигне до хаос в съдебната експертиза

Наредбата за вещите лица падна във ВАС – нарушава редица закони

Тричленен състав на Върховният административен съд (ВАС) излезе с безпрецедентно решение за отмяна на цялата наредба, която регулира назначаването на вещите лица за нуждите на съда и разследването. Причината е, че правосъдният министър не е провел общество обсъждане, което за първи път става причина да падне нормативен акт, засягащ съдебната система.

Ако решението бъде потвърдено и на втора инстанция, може да се стигне до хаос със съдебната експертиза и дори блокиране на дела. Наред с това обаче решението на ВАС има и силно положителен ефект – да се въведе по-добър регламент, както и властите да бъдат принудени да провеждат много по-прозрачни процедури при приемането на подобни важни документи.

Наредбата за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица е важна, защото тя указва как да се управлява експертизата за нуждите на съдебната власт. По тази наредба се правят списъците с вещи лица, които се явяват по делата. Тя създава и критериите, на които експертите трябва да отговарят, за да влязат във въпросните списъци.

"Отмяната на наредбата наистина може да доведе до хаос", коментира пред Mediapool членът на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев (преди това съдия в Софийския апелативен съд -бел.авт.). Според него в краткосрочен план може да се избегне блокирането на съдебни процеси, защото съдиите могат да посочват експерти и извън списъците.

"Ако обаче останем без наредба за 5-6 месеца, то хаосът ще се увеличи и може да се стигне до блокиране на дела заради липсата на списъци и критерии за подбор на вещите лица", коментира Калпакчиев.

Делото се води от две професионални сдружения на съдебните експерти – СЕФИТА и Евроцентър за повишаване квалификацията на експерти и оценители. Те настояват съдът да отмени нормативният акт, защото той не отговаря на редица европейски изисквания. При служебната проверка върховните магистрати откриват, че наредбата не отговаря и на елементарни изисквания на българското законодателство. Отговорността е на бившия правосъден министър Диана Ковачева (ГЕРБ).

Проектът на наредбата е публикуван за първи път на интернет страницата на Министерството на правосъдието на 22 ноември 2012 година. Само 8 дни по-късно Ковачева подписва документа и го изпраща за обнародване в Държавен вестник. Така министърът погазва три закона – Законът за нормативните актове (ЗНА), Административнопроцесуалният кодекс (АПК) и Законът за администрацията (ЗА).

Законовото изискване е да има обществено обсъждане от поне 14 дни. Ковачева е свършила работата за осем. Министерството не е поискало мнения от никого. В същото време Законът за администрацията задължава властите да извършват консултации със "социални партньори, с представители на частния сектор и с представители на гражданското общество". Наредбата е публикувана на сайта на министерство дори без мотиви.

Правосъдното министерство толкова е бързало с нормативния акт, че не е дочакало отговор и от МВР, което е една от основните заинтересувани страни. Вътрешното министерство е изпратило своето мнение на 10 декември, което е близо 2 седмици, след като актът вече е приет.

Месец преди приемането на наредбата министър Диана Ковачева обеща във Висшия съдебен съвет, че по темата ще бъде създадена съвместна работна група, включително, че ще се обсъди и чуждестранният опит. Нищо подобно не се случва.

ВАС излиза и с други изключително важни аргументи. Правосъдното министерство е погазило Закона за нормативните актове (ЗНА), който задължава да се посочват причините, които налагат приемането на тази нова наредба. ЗНА задължава наредбата да има конкретни цели, както и да се приложи анализ на парите, които ще струва прилагането ѝ. Нужен е и анализ за съответствие с правото на ЕС. Нищо от това не е било направено. От правосъдното министерство коментираха единствено, че ще обжалват решението в срок.

Казусът с наредбата за вещите лица е от времето на Диана Ковачева, но той досущ прилична на начина, по който бе внесен в парламента новият Наказателен кодекс (НК). Законът, който определя наказателната политика на държава, бе поставен на обществено обсъждане за 20 дни по Коледа и Нова година. Проектът за НК няма конкретни цели, анализ на съответствие с правото на ЕС, нито анализ колко ще струва прилагането му. За капак Върховният касационен съд го обяви за безсмислен, защото много наподобява на сега действащия закон.

Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?