Нарочен фалит на БДЖ е краен и унищожителен вариант

Обявяване на БДЖ в несъстоятелност и създаването на нов железопътен превозвач от държавата ще е изключително скъпо начинание и може да унищожи жп транспорта у нас. Това заяви Георги Ангелов, старши икономист в Институт “Отворено общество” по време на кръгла маса за проблемите в българската железница. Коментарът му дойде след изявлението на транспортния министър Ивайло Московски от вторник, че в краен случай БДЖ ще обяви фалит и нова железопътна структура ще изземе функцията му.

По-рано през деня пред бТВ Московски заяви, че ако се наложи, "БДЖ Холдинг" ще бъде фалиран, за да се овъзмездят кредиторите му с наличните активи, но държавата ще търси механизъм да създаде нова жп компания, тъй като не може без железници. Министърът обаче не коментира колко ще струва създаването на нов жп превозвач и откъде ще се намерят парите за това.

Неприложим сценарий

Сценарият с БГА Балкан, който беше закрит през 2002 г. поради несъстоятелност, а правителството създаде нова държавна авиокомпания “България ер” е неприложим за БДЖ, защото всички активи на жп превозвача са заложени, каза Ангелов. По думите му една нова компания ще трябва да започне от нулата, тъй като няма да разполага с вагони, мотриси, локомотиви и т.н. Ще има 2-3 влака и персонал 100-200 човека, това няма да е конкурентноспособна структура, ще загуби пазарен дял и т.н, обясни Ангелов. Ако пък кредиторите оставят активите и прехвърлят задълженията към новата компания, тя отново ще е силно задлъжняла. Това са финансови еквилибристики, които няма да решат проблемите на БДЖ, каза Ангелов.

Дълговете на железницата гонят милиард, а оздравителният план на ръководството включва ударно съкращаване на 2000 души и закриването на 150 влака. Това ще спести на превозвача около 50 млн. лева, с които могат да се покриват лихвите по дълговете. Предложените мерки обаче бяха разкритикувани от синдикатите, които заявиха, че на 24 ноември започват ефективна стачка и спират всички пътнически и товарни влакове.

Изненадан съм от това изявление на профсъюзите, заяви Ангелов. “Тази стачка заплашва БДЖ повече от реформите. Ние сме в ситуация, в която железницата във всеки момент може да спре да съществува. Струва ми се, че синдикатите подценяват този риск. Трябва да се прояви здрав разум”, каза още той.

Без да се стабилизира финансово БДЖ, никой като клиент, кредитор и доставчик няма да иска да работи с железниците, смята икономистът. Отговорната позиция на синдикатите би била да говорят с ръководството, но позиция “ние сме против всичко” не е решение, посочи още той.

Спорът опирал до размера на обезщетенията

Според него единственото различие между синдикатите и ръководството на БДЖ е това, че профсъюзите искат 10 заплати обезщетение при съкращение, вместо обещаните им 6. “Да си стиснат ръцете на 7 или 8 заплати и да се продължи нататък”, предложи Ангелов и допълни, че БДЖ може да се закрие до седмици. Той припомни, че след мартенската стачка на железничарите разходите за труд в БДЖ са се увеличили и това е довело до влошаване на ситуацията в превозвача.

Шефът на директорския борд в БДЖ Владимир Владимиров обясни, че парите за обезщетения – около 9 млн. лева, ще дойдат от продажбата на стари вагони. Преди месец железницата приключи успешно търг за 515 вагона за малко над 3 млн. лева, а до края на годината се очакват приходи от продажби от около 7 млн. лева. Ако все пак собствените средства на БДЖ не достигнат за обезщетения, пари ще даде финансовото министерство, което подкрепя реформите в БДЖ, каза Владимиров.

Вече не сме в ситуацията, в която под натиск държавата ще отпуска пари на БДЖ, допълни икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Той направи паралел между ситуацията в Гърция и в БДЖ. Когато става въпрос за Гърция всички сме единодушни и дори се шегуваме с тях, че имат прекалено много придобивки, които са проблем, но в същото време не искат да се реформират. Когато става въпрос за БДЖ обаче, изведнъж не споделяме това мнение.

БДЖ да излезе с точни разчети на реформата

Призовавам БДЖ да са максимално отворени към обществото – да обяснят в детайли най-вече защо се налага мярката закриване на влакове, каза Ганев. Да кажат кои линии са губещи и колко точно е загубата и тогава могат да разчитат на подкрепа от данъкоплатците, заяви Ганев.

“Светът се променя, на нас ни се струва, че не може без железници, но и цепелините са изчезнали. Железниците не са конкурентноспособни по всички възможни линии. Икономиката се развива и това е свързано с реформи. Някъде се налага да има свиване”, каза икономистът Емил Хърсев. Желанието да останеш в статуквото е сигурен начин да не си в крак със света, допълни той.

Хърсев заяви, че е придобил чрез търг жп гара в Германия, където железницата е само наемател, а не собственик и по този начин сградата генерира приходи. Не знам защо у нас тези гари се стискат, каза Хърсев и заяви, че неколкократно е искал да закупи или да вземем на концесия жп гара “Подуене”, но му е било отказвано.

Икономистите изразиха съмнение в успешната приватизация на "БДЖ Товарни превози", защото дружеството е на загуба и отново активите му са заложени. Те се изчисляват на 320 млн. евро, но от продажбата му на частен инвеститор не се очакват повече от 200 млн. лева, стана ясно от думите на Владимир Владимиров.

Къде бяха предишните кабинети и синдикатите?

За сегашното положение в железниците транспортният министър обвини политиката на предишните правителства, които вместо да финансират БДЖ с пари от бюджетните излишъци са задължили компанията да тегли кредити при положение, че е било ясно, че те няма как да бъдат върнати.

Така и се стига до 800 млн. лв. борч, който заплашва дружеството с фалит и заради който се налагат обявените от правителството реформи и съкращения в железниците. Според Московски жп общността явно не разбира колко сериозно е положението. "Ръководството на синдикатите какво правеха през всички тези тук 10, 15, 20 години, защо не излязоха на стачка, когато всички са били наясно, че тези дългове ще потопят дружеството", каза Московски.

По думите му предлаганите сега мерки ще сведат оперативната загуба на БДЖ от тазгодишните 25-26 млн. лв., което е двойно по-малко в сравнение с 2010 г. на нула през следващата година. Транспортният министър каза още, че обявените сега съкращения от 25 на сто в администрацията на железниците ще бъдат продължени, както и че се преговаря с германската "Сименс" за разсроченото плащане на мотрисите "Дезиро", които могат а бъдат взети от лизингодателя за неплатени вноски.