Народът се връща на село преди местните избори през 2023 г.

Стотици българи се връщат да живеят на село, поне по документи. Причината - след няколко месеца предстоят местни избори в България. Те очевидно са включени в сметките на политическите партии и оказват влияние и върху преговорите за съставяне на правителство. В партийните стратегии за предстоящи предизборни кампании внимателно се вземат предвид и изчисленията "на кого принадлежи настоящата местна власт" и пр.

Това не е случайно, тъй като местната власт е най-близо до гражданите и оказва в най-голяма степен влияние върху ежедневието им. Най-голяма "тежест" има гласът ни именно по време на изборите за кметове и общински съветници.

Дали волята на местните хора обаче може да се обезсили заради "изборен туризъм"? Кога и колко регистрации са направени и каква ще е тежестта на "новодомците" на предстоящите местни избори? Кои са населените места, открояващи се с най-много промени по настоящ адрес през 2023 г.? Отговори на тези въпроси дава изследване на неправителствената организация "Институт за развитие на публичната среда".

Кой има право да гласува на местните избори?

Това са всички избиратели, които имат постоянен адрес на територията на съответното населено място.

Право ще имат и тези, чийто настоящ адрес е регистриран в това населено място 6 месеца преди изборите. С други думи регистрациите им трябва да са направени преди последните дни на април 2023 г. В този случай те ще трябва да подадат и заявление за гласуване по настоящ адрес в срок до 14 дни преди изборите.

На местните избори тази есен гласоподавателите ще избират общински съветници и кметове на общини. В някои случаи, освен кметовете на общини, гражданите ще имат възможност да избират и кметове на кметства (за всички населени места с население над 100 души) и кметове на райони (в големите градове с районно деление: София – 24 района, Пловдив – 6 района и Варна – 5 района).

Населените места с най-много "новодомци"

В предишна публикация вече показахме общините, които са засегнати в най-голяма степен от ръст на регистрациите по настоящ адрес. Още по-виден е този процес в конкретните населени места, където те са се случили.

За да го представим, сравнихме регистрациите по настоящ адрес спрямо постоянните жители на отделните градове и села.

Така например в село Сигмен, община Карнобат, делът на новозаписаните по настоящ адрес е най-голям в страната – 119.5%. Или при население от 118 души в селото има 141 нови регистрации по настоящ адрес за периода януари - април 2023 г.

Този пример е най-експлицитен, а в графиката по-долу може да се запознаете със стоте населени места, в които новите жители по настоящ адрес имат най-голям дял спрямо тези по постоянен. Графиката е интерактивна. Ако посочите конкретен град или село, ще видите повече информация за него:

В 5 населени места жителите са се увеличили с над 50% в периода януари-април, 2023 г. Освен село Сигмен, това са още селата Бодрово (община Димитровград), Сливовик (община Медковец), Драгойново (община Първомай), Голема Раковица (община Елин Пелин).

Откъде идват новорегистрираните жители?

Екипът на Институт за развитие на публичната среда събра и обработи данните за регистрации по настоящ и постоянен адрес, събирани от Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

От тях става видно, че най-голям брой дерегистрирации в първите четири месеца от настоящата година са се случили в големите областни градове, както и в общинските центрове. Начело е София с близо 9000 дерегистрации, следвана от Пловдив - 2580 и Бургас - с 1967.

При общинските центрове, които не са областни градове, води Дупница с 429 дерегистрации, следвана от Димитровград - с 417 и Горна Оряховица - 366.

Графиките представят сравнение на данните за дерегистрации в периодите януари - април през 2022 г. и през 2023 г. Те са за десетте областни града с най-голям ръст в абсолютен брой на дерегистрациите, както и за следващите ги по този критерий десет общински центъра, които не са областни градове.

Възможно е да има обективни причини жителите им да ги напускат временно, но сравнението със същия период от 2022 г. показва, че тогава дерегистрациите са били в пъти по-малко.

Причините

С голяма степен на вероятност могат да се оформят две основни обяснения, посочват от Института за развитие на публичната среда.

Анализът на данните показва, че дерегистрираните от областните центрове граждани се преместват към съседни по-малки общини. Така новорегистрираните потенциални избиратели могат да повлияят при избора на кмет на община, общински съвет и кмет на кметство.

Колкото по-малко е населеното място, което е от интерес за "новодомците", толкова по-вероятно е гласовете им в местните избори да окажат съществено влияние там.

Докато в областния град (който е и голяма община) 100 гласа може да не са от значение при избора за кмет и дори за общински съветници, то в община с по-малък брой жители (за пример - 27 общини в страната имат население под 3000 души) тези гласове могат да имат сериозна тежест за подкрепата на определени кандидати, посочват от ИРПС.

Другото обяснение, което дават от неправителствената организация е, че дерегистрираните от общинските центрове (вкл. и от областни градове) граждани могат да се преместват към по-малките населени места в същите общини. Така влиянието на гласовете на новите избиратели се повишава. Tе не губят правото си да гласуват за същите общински съветници и кмет на общината, но в допълнение получават и възможност да дадат гласа си за кмет на кметство. Например 1006 села в страната са с население между 100 и 300 жители.

Ролята на "новодомците" в местните избори

От всички избори в страната, формирането на политическо представителство на местната власт изисква най-малък брой гласове. Наред с това, избирателната активност в България традиционно не е особено висока. На местните избори през 2019 г. тя беше 49.8%, а на проведените в последните две години парламентарни избори спада и под 40%. По този начин включването на значим дял от нови участници в изборния процес, които са мобилизирани в подкрепата си за конкретни кандидати, би могло да промени значимо баланса на крайните резултати, посочват от ИРПС.

Битката в това отношение може да бъде за избор на общински съветници и кмет на община. Общинският съвет е колективен орган - своеобразен "законодател" на местната власт, който изразява баланса на интересите между гражданите в общината.

Кметът от своя страна е свързан с осъществяването на изпълнителната власт на местно ниво. Тези два органа споделят отговорността за осъществяваните от местната власт политики.

Тяхната взаимна зависимост им налага да си сътрудничат, за да могат да изпълняват ефективно своите функции. Тези органи създават финансовите рамки, по които се развиват местните публични политики - управляват бюджети и европейски проекти; определят местните данъци и такси и пр.

Ето защо най-лесно се ръководят общините, в които е постигнато равновесие чрез конструирането на мнозинство в общинския съвет, което да подкрепя кмета. В малките общини, изборните туристи могат да се използват като "допинг" от някои кандидати за създаването на такива конфигурации.

Още по-малко избиратели са необходими, когато надпреварата е за поста "кмет на кметство" (селски кмет - бел.ред.). Тази фигура изпълнява бюджета и ръководи изпълнителната дейност на общината за територията на кметството - извършване на административни услуги; управление на проекти; стопанисване на общинската собственост и пр. Именно зад този икономически фактор се крият и причините, поради които изборният туризъм намира почва в такива случаи. Кметовете на кметства също разпределят публичен ресурс и позицията им буди интерес, доколкото може да се спечели относително лесно - в някои случаи буквално с помощта на няколко десетки гласа.

Как може да се противодейства на "вътрешния изборен туризъм"?

ИРПС отново поставя фокус върху значението на "изборния туризъм" в страната и местата с нетипичен прираст на "новодомци". Очевидно е, че това е проблем със системен характер в изборния процес, който се проявява непосредствено преди местните избори.

Съгласно Закона за гражданската регистрация (ЗГР) проверка на представените документи за регистриране по настоящ адрес се извършва от специални комисии. В техния състав се включват служители от съответните общинска и областна администрации, представили на териториалните звена на МВР и на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Но заповед за формирането на такава комисия се издава от кмета на общината. При наличие на сигнал, кметът трябва да реагира в тридневен срок. Ако не го направи, заповед за съставяне на комисия за проверка се издава от съответния областен управител. Има и възможност кметовете на общините да се самосезират при подозрения за нередности в регистрациите на новодомци. Дали те обаче имат интерес да направят подобна стъпка остава под въпрос.

Показвайки местата в най-голям риск от "изборен туризъм", се опитваме да насочим вниманието както на местните общности, така и на отговорните институции върху този проблем, посочват от Инситута за развитие на публичната среда.