Населението на България се стопи с 34 774 души за година

Населението на страната намалява с 34 774 души за година и към 31 декември 2022 г. наброява 6 447 710 души, което представлява 1.5% от населението на Европейския съюз. Това сочат актуални данни на Националния статистически институт (НСИ) за демографските процеси през 2022 г.

Мъжете в страната са 3 099 503 (48.1%), а жените - 3 348 207 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 080 жени. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната

В три области 30% от населението е над 65 г.

В края на 2022 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 515 383, или 23.5% от населението на страната. В сравнение с 2021 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.1 процентни пункта. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.4%, а на мъжете - 19.3%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.1%), Габрово (30.0%) и Кюстендил (28.0%). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.4%, и Благоевград - 21.6%.

Общо за ЕС-27 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 21.1%. Най-висок е този дял в Италия (23.8%), следвана от Португалия (23.7%). Общо в 16 страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.

Най-голям е делът на децата в Сливен, Ямбол и Бургас

Към 31.12.2022 г. децата до 15 години в страната са 913 419, или 14.2% от общия брой на населението. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 15.1% от населението на областта. Общо в 18 области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.8%, Видин - 11.5% и Габрово - 11.8%. Делът на най-младото население в ЕС-27 в началото на 2022 г. е 15.0%, като най-нисък е в Италия - 12.7%, Португалия - 12.8% и Малта - 13.4%, а най-висок е в Ирландия - 19.7%, Швеция - 17.6% и Франция - 17.5%.

Трудоспособното население се топи

Променя се броя и относителния дял на населението в под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2022 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 10 месеца за жените и 64 години и 5 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2022 г. е 3 775 хил. души, или 58.5% от населението на страната, като мъжете са 1 975 хил., а жените - 1 800 хиляди. Към края на 2022 г. над трудоспособна възраст са 1 695 хил. души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст - 978 хил. души, или 15.2% от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2022 г. коефициентът на демографско заместване е 66. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-благоприятна е стойността на показателя в областите Сливен - 87, София (столица) - 80, и Варна - 77 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 42, Кърджали - 47, и Силистра и Перник, където 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54 души, влизащи в трудоспособна възраст. Териториално разпределение на населението Към 31.12.2022 г. в градовете живеят 4 746 710 души, или 73.6%, а в селата - 1 701 000 души, или 26.4% от населението на страната.

205 населени места са обезлюдени

Към края на 2022 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 205. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново - 69, Габрово - 68, и Кърджали, Кюстендил и Смолян - по 9.

В 1 249, или в 23.8% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35.0% от населението на страната.

Към края на 2022 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини. Статистически райони Половината от населението на страната (51.5%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 672 хил. души, или 10.4% от населението на страната. През 2022 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2021 г., като найголямо е намалението в Северозападния - с 1.5%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.1%.

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 72 754 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 280 334 души (19.9%). Четири са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (36.3%).

Само Кърджали и София увеличават населението си

В сравнение с 2021 г. единствено област Кърджали и София (столица) увеличават населението си съответно с 1.2 и 0.5%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - с 2.0%, Смолян - с 1.9%, Монтана и Ловеч - с по 1.6%. Общини Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 83 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.7% от населението на страната.

В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 40.7% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 280 334), следвана от общините Пловдив (321 824) и Варна (319 900). Наймалката община е Трекляно - 470 души

С 2 082 по-малко новородени деца

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция. Раждаемост През 2022 г. в страната са регистрирани 56 917 родени деца, като от тях 56 596 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 2 082 деца, или с 3.5%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2022 г. е 8.8‰. Броят на живородените момчета (28 923) е с 1 250 по-голям от този на живородените момичета (27 673), или на 1 000 живородени момчета се падат 957 момичета. В градовете и селата живородени са съответно 41 986 и 14 610 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.8‰ в градовете и 8.5‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.7‰. В 20 области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5.1‰, Видин - 6.8‰, и Перник - 6.9‰. Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2021 г. е 9.1‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 12.0‰, следват Кипър - 11.4‰, Франция и Швеция - по 11.0‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.8‰.

Към 31.12.2022 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 278 хил., като спрямо предходната година намалява с 8 хил., а спрямо 2011 г. - с 372 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18 години, намаляват от 3 015 през 2021 г. на 2 871 през 2022 година. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години нарастват от 2 278 през 2021 г. на 2 410 през 2022 година. Половината (49.4%) от ражданията през 2022 г. са първи за майката, 36.9% - втори, а 13.3% - трети и от по-висока поредност. През 2022 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.78, като нараства с 0.20 спрямо 2021 година. През 2022 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.6 години. В сравнение с 2021 г. се е увеличила с 0.1 години.

С 30 181 смъртни случая по-малко

Броят на починалите през 2022 г. е 118 814, а коефициентът на обща смъртност - 18.4‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 30 181, или с 20.3%. Нивото на общата смъртност продължава да е високо. Значително по-малкият брой смъртни случаи се дължи на спада в заболеваемостта от Covid-19 спрямо 2021 г.

Смъртността сред мъжете (19.8‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (17.0‰). През 2022 г. на 1 000 жени умират 1 079 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (24.9‰) отколкото в градовете (16.0‰). Общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2021 г. е 11.9‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.8‰, Люксембург - 7.0‰, и Малта и Кипър - 8.0‰. Освен в България значително повисока от средната за ЕС-27 е стойността на този показател само в Латвия - 18.4‰, Румъния - 17.5‰, и Литва - 17.0‰.

С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 27.9‰, Габрово - 24.9‰ и Монтана - 24.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 13.4‰.

Преждевременната смъртност също намалява

Показателят за преждевременна смъртност през 2022 г. (19.2%) намалява спрямо предходната 2021 година (20.3%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 12.5% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 25.5%. През 2021 г. в страната са починали 274 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4.8‰.

За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2021 г. - 5.6‰. В регионален аспект през 2022 г. в общо десет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Кърджали - 0.9‰, Перник - 1.3‰, и София - 1.5‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Ямбол (11.6‰), Добрич (10.2‰) и Враца (9.7‰).

Над 100 хил. са се преселили в страната, а 13 хил. - в чужбина

През 2022 г. 102 920 души са се преселили в друго населено място в страната. Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град“ (41.1%), следва направлението „село - град“ (25.1%) и „град - село“ (23.6%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село - село“ - 10.1% от мигриралите лица.

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за свое ново местоживеене област София (столица) (17 196).

През 2022 г. 13 175 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 64.3% от тях са мъже. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24.1%), Турция (20.0%) и Обединеното кралство (9.3%). През 2022 г. 40 619 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България.

Всички области с отрицателен естествен прираст

Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2022 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 62 218 души.

През 2022 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-3.4‰), Сливен (-5.9‰), и Варна (-6.9‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 21.1‰, следвана от областите Габрово - минус 17.8‰, и Монтана и Кюстендил - минус 17.0‰. В двадесет и една области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2022 година. Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-27 през 2021 г. е минус 2.7‰. Девет страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (5.2‰), Кипър (3.5‰) и Люксембург (3.4‰). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Латвия - минус 9.1‰, и Литва - минус 8.7‰.