Населението на България ще намалее с една четвърт в следващите 20 години

Населението на България ще намалее с една четвърт в следващите 20 години

Населението на България се очаква да намалее с една четвърт в следващите 20 години до 2040 година, сочи прогноза на учени от БАН и Софийския университет. Прогнозата е разработена в три варианта - тенденциален, при който е заложено запазване на тенденциите от досегашното демографско развитие, оптимистичен - при който се предполага повишаване на равнището на раждаемост и коефициента на плодовитост и песимистичен - с влошаване на демографските процеси. Най-вероятен е вариант в границите между реалистичния и песимистичния сценарий. Автори на анализа са доц. д-р Надежда Илиева, ръководител на секция "Икономическа и социална география" в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, и доц. Георги Бърдаров – доктор по география на населението и селищата, ръководител на катедра "Социално-икономическа география", зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

И при трите варианта на прогнозата се предвижда намаление на населението, но с различни темпове. Според различните варианти населението ще достигне между 5 милиона и 79 хиляди души при песимистичния вариант - 5 милиона 359 хиляди при тенденциалния и 5 милиона и 800 хиляди при оптимистичния.

Очаква се градското население да достигне 79% през 2040 г. В условията на задълбочаваща се демографска криза бъдещото развитие на градовете включително и големите, ще се определя от възможностите им да задържат и привличат към себе си население. Градовете, които успеят да бъдат гъвкави и да се развиват в динамично променящите се условия, ще успеят да привлекат не само капитали, но и население, коментира тя. В тези условия малките населени места, включително малките градове, до голяма степен ще се окажат неподготвени за тази конкурентна среда, като допълнително утежняващ фактор ще се окаже силно застарялото население в тях, недостатъчната работна сила, както и ниско квалифицираната работна ръка.

Обезлюдяване, демографски пустини

Най-голямо увеличение се очаква да настъпи в групата на градовете с под 3000 души население, като при последното преброяване тази група формира 68% и ще достигне 81% през 2040 г.

Със силен интензитет на депопулация - намаление от 20-60 процента на населението, попадат 36% от населените места в страната, а с критична степен по интензитет на намаляване на населението (от 60 до 80%) - 22% от населените места. За съжаление с най-голям дял ще бъдат населените места с безвъзвратно висок интензитет с намаление на броя на населението с над 80 процента, обясни доц. Илиева. Между 2001 и 2019 г. тук попадат 249 села, като до 2040 г. ще се наблюдава седемкратно увеличение. Към тази група не се включва нито един град.

Тревожна тенденция е не толкова намаляването на гъстотата на населението общо за страната, а изменението ѝ в регионален аспект. Отпадането на селища и намаляването на населението водят до появата и разширяването на т.нар. демографски пустини (територии, в които гъстотата на населението е под 10 души на кв.км.). През 2016 г. такива територии обхващат 23 на сто от страната, а през 2040 г. се очаква достигнат 69 на сто от територията на страната.

4 тревожни демографски тенденции

Доц. Георги Бърдаров отбеляза, че в България има четири притеснителни демографски процеса, като според него два от тях са логични и нормални и на тях не може да се повлияе, но другите два трябва да се обърнат, за да се подобри ситуацията. Нормалните и естествени демографски процеси са свързани с ниската раждаемост и застаряването на населението. Раждаемостта у нас дефакто е ниска, но това е нормален процес, характерен за целия развит свят, резултат от все по-високото ниво на образование, динамиката на живота и технологиите, все по-отговорното родителство и новите реалности. На този процес не можем да повлияем, обясни той. Застаряването на населението също е нормален и логичен процес, резултат от медицината, образованието, стандарта на живот, обясни той. Според данните средният брой деца, раждани от жена на фертилна възраст в Европа варира от 1.1 до 1.9, като за България е 1.6. Коефициентът на раждаемост в Европа варира от 7.6 промила до 12.9 промила, като България има 9 промила. Тоест ние съвсем нормално се вписваме в тази демографска картина на ЕС, обясни доц. Бърдаров. По отношение на застаряването на населението само преди 120 години средната продължителност на живота в Европа е била 33-35 г., максимум до 40 години. Днес средната продължителност е 83-85 години, и съвсем скоро ще достигне 90 години. Застаряването на население е нормален процес, характерен за целия развит свят и ще стане характерно и за целия свят.

Основните демографски проблеми са: съотношението младо-възрастно население поради липсата на младо активно население и нелогично големите териториални демографски диспропорции в страната.

В разрез със случващото се в развития свят обаче е свръхвисоката смъртност и острият дефицит на младо, трудоспособно население. Доц. Бърдаров уточни ,че данните са отпреди пандемията от коронавирус.

Ужасяващата смъртност преди пандемията

Преди пандемията България беше на първо място в цяла Европа по смъртност и на едно от първите места в света. Най-високите нива на смъртност се определят в Северозападна България, като на ниво област те надхвърлят 20 промила - Видин 22.9 промила, Монтана - 21.8, Ловеч - 20.9. Няма административна единица в ЕС на областно ниво, където смъртността да надхвърля 20 промила. Имаме общини, където смъртността надхвърля 30, 40, дори 50 промила. В световен план, преди пандемията, такава смъртност за света имаше само в територии в Африка и Азия, поразени от болестни пандемии или в тежки военни конфликти. Той даде пример с община Георги Дамяново - 40 промила, Бойница - 51.8 промила смъртност. Причините са пълният срив на здравната система в тези региони, липсата на младо население и относителната бедност на населението, смята ученият.

Демографска депресия

Населението на 65 и повече години в България е вече около 21%, във Видин достига почти 30 процента, както и в Габрово. Коефициентът на демографско заместване например, който показва на 100 излизащи в пенсионна възраст в съответната година на съответната територия, с колко работещи са заменени за съответната година на съответната територия, за България през 2001 г. е бил 100 на 124, за 2017 г. е бил 100 на 64, тоест на сто пенсионирани едва 64 влизат в активна възраст, а в области като Видин, Габрово , Смолян то е около 100 на 40.

На базата на изследването учените са направили демографска подялба на областно ниво в България, съобразно основните демографски показатели, и са определили три ареала.

Първият ареал са региони в тежка демографска криза (демографско депресивни региони), естественият прираст в тях е от минус 10 промила (при естествен прираст на България минус 6.7 промила, с който е на челните места на държавите с най-висок отрицателен естествен прираст в света) и дял на възрастното население около 30 процента на областно ниво, а на общинско стига до над 50 процента. Това са Северозападна България, Централна Северна България и Краището.

Вторият ареал е райони със сериозна демографска криза - с естествен прираст между минус 6.7 промила и минус 10 промила, не чак с двойни стойности, но под средния за страната. В тази категория попадат Североизточна България, части от Родопите и единични области от други части на страната като Шумен, Ямбол, Търговище, и София-област с минус 9.3 промила естествен прираст.

Третият ареал е райони с по-благоприятна демографска ситуация, с по-малък отрицателен естествен прираст от средните за страната. На областно и общинско ниво няма територия с положителен естествен прираст. В този ареал са области от минус 2 и минус 6.7 на сто промила естествен прираст и възрастно население по-малко от 20 процента. Това е централната южна ос на България, която се очертава с тези по-благоприятни показатели. В него попадат София-столица, Пазарджик, Пловдив, Сливен и Бургас. Има и две други области в този ареал - на север е Варна и на юг Благоевград.

Споделяне

Още от България