"Нашата полиция" е най-голямата ”частна охранителна фирма"

МВР е заработило 106.5 милиона лева от охранителна дейност през последните две години, което прави от вътрешното министерство безапелационно най-голямата ”фирма” в бранша. Това става ясно от справка, предоставена на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация.

Статистиката, предоставена на Mediapool от Националната асоциация на фирмите за търговска сигурност и охрана (НАФТСО) показва, че през 2010 г. целият охранителен бранш е направил оборот от 609 милиона лева. През 2010 г. полицията е заработила общо 54.5 милиона лева от договори за охрана на обекти (28.6 млн.) и сигнално-охранителна дейност (25.9 млн.). През 2011 г. постъпленията са 52 млн. лева (съответно 26.6 млн. и 25.6 млн.). Това щеше да даде пазарен дял от 9% за МВР.

По данни на НАФТСО най-голямата частна фирма в бранша е ”СОТ 161” с пазарен дял от 6%, което е равностойно на оборот от около 37 млн. лева на година.

На практика МВР се оказва най-големият играч на пазара на охранителни услуги. Министерството върти този доходен бизнес с ресурс, осигурен от данъкоплатците. Парите от охранителна дейност формират около 5% от бюджета на най-богатото българско министерство.

За гарантирането дейността по СОД полицията използва специален ресурс, а в повечето областни полицейски дирекции има специализирани информационни центрове, които се занимават с това.

Успехът на "нашата полиция" в осъществяването на охранителни услуги по договори с частни лица и фирми е трудно съпоставим с успехите ѝ в основната дейност – да гарантира реда и сигурността на всички граждани.

Така например разкриваемостта на битовата престъпност в страната стабилно е под 50%, а МВР вече 15 години не може да отдели пари за Единната информационна система за противодействие на престъпността, което се повтаря всяка година в докладите на Брюксел.

Полицията събира пет пъти по-малко пари (11.4 млн. лв.) от глоби и санкции, основно за пътни нарушения, при положение, че по данните на ЕК страната ни е с едни от най-лошите показатели по безопасност на движението в ЕС. Добрите печалби на полицията от охранителна дейност показват, че значителен ресурс се отделя скрити приоритети на МВР, а не за опазването на обществения ред.

Частната охрана е основно перо

Данните от бюджета на институцията разкриват, че приходите от СОД и охрана на обекти са близо 43% (най-голям дял) от всички приходи на министерството (121 млн. лева).

През 2011 година МВР е спечелило 44 млн. лева от държавни такси (основно за издаване на паспорти) или 8 млн. лева по-малко от печалбата от охрана. Другите по-големи източници на средства са собствеността на МВР (около 20 млн. лева), глобите, даренията (16.5 млн. лева) и еврофондовете (16.2 млн. лева). Статистиката еднозначно сочи, че МВР събира най-малко средства от опазването на реда.

Основен дял от печалбите в охранителния сектор идват от областните дирекции на полицията. Главна дирекция ”Охранителна полиция” печели ”едва” около 3 милиона лева годишно като почти цялата сума се набира от охрана на обекти.

През 2011 година ГДОП е спечелила едва 43 хиляди лева от охрана на спортни събития и 42 хиляди лева от охрана на инкасо и превоз на товари.

Нелоялна конкуренция

Усилията на МВР да печели от охрана поставят и втори проблем, който е от чисто търговско естество - законодателството позволява на МВР да бъде нелоялен конкурент на частните фирми.

МВР от една страна лицензира, от друга – контролира, а от трета - наказва за извършени нарушения частните охранителни фирми. В същото време законът за МВР позволява на министерството да участва на пазара на охранителни услуги с ресурс, платен от данъкоплатците, включително с данъците на охранителните фирми и да печели от това. Като лицензиращ орган МВР има и пълен достъп до информацията относно дейността на негови конкуренти, част от която е търговска тайна.

Европейското законодателство категорично не допуска контролиращ и лицензиращ орган да е и участник на пазара, но в България това все още е възможно.

Поради това в началото на март организацията на фирмите от охранителния бранш (БСИС) поискаха да се отнеме правото на МВР да извършва частна охранителна дейност. В края на март същото поискаха в отворено писмо до Народното събрание и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Пореден български прецедент с МВР

Преди 2 години Комисията за защита конкуренцията (КЗК) направи проучване на темата по сигнал на БСИС, стигайки до извода, че няма министерство в страна от ЕС, което да предлага охранителна дейност на договорна основа. Подобен на българския казус е възникнал през 2006 година в Литва, където със заповед на генералния комисар на литовската полиция е позволено да се предоставят такива услуги. Още същата година местната комисия за защита на конкуренцията решава, че това е нелоялна конкуренция и заповедта е отменена.

Мотивите в решението са напълно идентични с българския казус – полицията не трябва да се конкурира с частните фирми на пазара, защото полицаите имат повече правомощия от охранители и винаги биха били предпочитани за сключване на договор. Литовските власти изтъкват и аргумента, че местното министерство лицензира и контролира фирми, което също води до неравнопоставено положение.

Българската комисия обаче постановява, че полицията и охранителните фирми не са конкуренти по смисъла на Закона за частната охранителна дейност, защото полицията черпи своите правомощия от Закона за МВР, и препраща въпроса към Народното събрание.

Това е пореден прецедент в рамките на ЕС с българското вътрешно министерство. През 2011 година избухна скандалът с даренията за МВР, който смая европейските партньори и доведе до спиране на донорството от частни лица и фирми. Запазено обаче е правото да се приемат дарения, ако дарителят е публична институция или фирма, която е 100% общинска или държавна собственост.

В началото на 2012 година проучване на Mediapool показа, че именно чрез втория тип дарители МВР заобикаля Закона за обществените поръчки при закупуването на техника.

Най-скъпата охрана е полицейската

При предоставянето на своите охранителни ”услуги” МВР работи със завидните 20% печалба, става ясно от ценоразписа, изпратен до КЗК от министерството. По думите на главния секретар на НАФТСО Иван Иванов няма охранителна фирма в страната, която да работи с толкова голяма надценка. Причината е същата като в литовския казус – хората са готови да плащат на полицията, защото тя има по-големи правомощия и оттам по-големи възможности да им реши проблема.

В отговора си до КЗК вътрешното министерство заявява, че парите, спечелени от охранителна дейност, се използват за покриване на нуждите на цялата институция. Същият аргумент бе изказан от вътрешния министър Цветан Цветанов, преди сам да забрани дарения от частни лица и фирми. МВР обаче използва за собствени нужди и парите от глоби за нарушаване на обществения ред, което отново връща въпро за баланса на приоритетите.

”Ще дойде момент, в който МВР само ще достигне до извода, че е по-добре да се концентрира върху контролните си функции и ще се откаже от този вид охранителната дейност”, коментира Иван Иванов.

В момента голяма част от областните дирекции на МВР са публикували на официалните си сайтове или директно на сайта на министерството реклами на СОД-услугите си. От тях се разбира, че вътрешното министерство предлага най-качествената услуга в бранша и поддържа значителен ресурс за извършването на тази дейност.

Дори и да е на загуба от бизнеса си, полицията без заплати няма да остане.