Нашите представи изграждат Европа

По време на ротационното си председателство на ЕС от януари до юли 2006 Австрия си постави за цел да приближи европейската идея до хората, да ги направи съпричастни към общите проблеми като единствена възможност за измъкване от блокираните пътища на съюза след отхвърлянето на европейската конституция от французите и холандците през миналата година. Виена заложи на варианта това общуване да стане на езика на културата. И реализира замисъла си с впечатляващи, нечувани по брой и размах тържества, концерти, лекции, изложби. След честванията на 250 годишнината от рождението на Моцарт и 150 годишнината на Фройд надали вече е останал и един европейски гражданин, който да не знае, че тяхната родина е Австрия и наред с  това да не усеща, че гениалното им наследство му принадлежи не по-малко отколкото на всеки австриец. Австрия лесно успя да даде своя дял в моделирането на мултикултурната европейска идентичност, защото в културно-исторически план тя е много определяща за самата нея.

Виена опита да постигне близостта между проект и гражданство и като извади от раклата на европейците добрата им стара традиция, ангажираните в политика и култура хора да обсъждат предизивикателствата на времето на чаша ароматно кафе сред предразполагаща уютна обстановка. По тази причина денят на Европа, 9. май, тази година напомняше по нещо на неповторимата  артистична атмосфера на “Грийнстадъл” от началото на 20. век  - в най-хубавите кафенета на стария континент, включително в кафе “България”, се проведоха литературни четения и дискусии, посветени на Европа, с идеята общото бъдеще да се обсъжда на различни нива,  да заинтересува повече хора.

Като продължение на тази инициатива австрийското посолство покани младите хора в България да участват в конкурс за написване на есе на един от трите официални езика на ЕС по три възможни теми: “Моята представа за бъдещето на Европа”, “Значението на Европа за моя живот” и “Моята история за Европа”. Връчването на наградите на победителите се състоя в последния ден преди предаването на председателството на Финландия.  Сред цялата тържествена атмосфера - светлина и фанфари, разкошни цветя като допълнение на политическите послания в речите на дипломатите, се открои един интересен акцент, а именно - че церемонията не повтори почти неизбежния за подобни поводи формализъм. Награждаването успя да се превърне във фигура,  очертаваща контурите на присъствието на България в Обединена Европа, защото в светлината на камерите и фотоарапатите попаднаха момичета и момчета от България, на които все още приляга да изричат красиви фрази за бъдещето на Европейския съюз. Двайсет и един младежи от цялата страна – елегантно облечени млади дами или просто тийнейджъри, навлекли нещо любимо – всички те позираха трогателно непохватно пред фотографите и им трябваше време, за да се успокоят и седнат за интервю на шикозното канапе в стил рококо. Въпросите, които им отправих, не можаха ги изненадат, така както техните отговори не успяха да изненадат мен, а само да затвърдят представата ми, че влизането на България в ЕС става незаслужено, имайки пред вид възможностите на политическия елит и икономическата неподготвеност и в същото време заслужено, имайки пред вид наличието на толкова качествен човешки ресурс предимно сред младите хора.

За младежите, пропътували часове от провинцията, за да получат наградата си в посолството на Австрия в София, животът отдавна представлява усилие. Усилие, полезността на което е внушена първоначално от родителите, и сладостта на което вече могат да почувстват сами, защото с времето се е превърнало в неделима част от пътя към успеха. Тези момичета и момчета имат европейска идентичност – географски досега са живели само в България, но възпитанието им е продукт на общоевропейското духовно наследство. “Европа е моят биотоп”, казва Диана Николова от софийската немска гимназия. Усещането за принадлежност към Европа, е нещото, което според Мариета Стефанова от математическата гимназия в Плевен я свързва с всеки европеец и я прави различна от другите хора по света. Оттук нататък, независимо къде ще живеят, учат и работят, всички тези млади хора неминуемо ще се ръководят от европейската ценностна йерархия, като едновременно с това ще участват в нейното развитие.

“Европа е преди всичко предлагане на много възможности да променим нещата”, казва Биляна Енчева от 8 клас на Френската езикова гимназия в София. Нейното есе е впечатлило журито с критичната позиция, че не бива да се поддаваме на илюзията, че политиците могат да направят Европа по-добра. “Европа – това сме всички ние”, казва Биляна. “Всеки от нас ли? – питам я аз, - И човекът, който работи по 9 часа на смяна и няма време да се обърне? И той ли определя съдбата на Европа? А тя въпреки силното вълнение, не се разколебава и казва: “Да. Стига да усеща потребността да бъде Европа.”

Как се чувстват в страната си тези способни млади хора, как я виждат в рамките на общността от народи? “Страната ни е достоен модел за етническа търпимост”, повтаря думите на учителите си Даниела Вълчева, ученичка в 11 клас от Балканското училище. “Държавното ни управление обаче не полага нужните грижи за развитие на демокрацията и свободното общество.” На въпроса ми с какви очаквания е дошла на награждаването, отговорът беше: “Да се срещна с държавници, които имат властта да променят нещата в Европа, и да разменя мисли с тях.” Това изказване, колкото и самонадеяно да звучи, предизвика у мен уважение, защото беше искрено. Даниела познава историята не само на страната си, на региона си, тя се възхищава от политическото устройство на скандинавските страни, съчетаващи социалната политика с либерализъм. За нея Европа е като Одисей, който трябва да премине през редица изпитания преди да стигне до Итака. Да, тя наистина има какво да си каже с дипломати от ЕС.

Да се пише есе за Европа  бе  безспорно смислена инициатива в рамките на приключилото вече австрийско председателство на ЕС. Сега, когато се търси по-оптимален механизъм за функциониране на съюза, тя е нужна на всяка европейска страна. За България, освен всичко друго, тази инициатива е знаково натоварена. Когато политиците, в манталитета си още населяващи миналото, не могат да осигурят представителство на превъзхождащото ги гражданство, надеждата по естествен ред се прехвърля към следващите поколения. “Виждам и полуотворена врата, която ме изкушава. Изкам да мина през нея, когато съм готова, когато ще съм в състояние да оценя по правилен начин всичко, което ще открия зад нея”, казва Поля Филипова от Русе. Това е истината – децата на България са “пълнолетните”, еманципирани членове на нашето общество, които с начина си на мислене са реално готови за предстоящето членство.

Когато на приема в австрийско посолство посланиците стиснаха уважително ръцете на  тези младежи, се изгради реалният мост между настоящето на Европа  и бъдещето на България. “Нашите представи изграждат Европа. Нищо, че това е клише, но друг начин няма”, казва Биляна.

Споделяне
Още от

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?