Наследството на ЩАЗИ продължава да вълнува Германия

Когато Мариане Биртлер, в миналото известен член на дисидентското движение в Източна Германия, се появи на публично място, тя неминуемо привлича погледите и завладява аудиторията. Днешната ръководителка на Службата за архивите на ЩАЗИ разполага с онова, което наричат “силно сценично присъствие”. Но едва ли само на това ѝ качество се дължи изостреният през последните месеци обществен интерес към работата на нейната институция. 17 години след щурмуването на централата на ЩАЗИ в Берлин архивите на министъра за държавна сигурност на ГДР Ерих Милке все още не дават мира на обединена Германия.

Разформироването на комунистическата Държавна сигурност - ЩАЗИ в Източна Германия и регулирането на достъпа до нейните архиви е уникален в световен мащаб опит по разследване и ликвидиране наследството на една тайна служба. През лятото на 1990 започва своята работа Комисията за контрол над архивите на ЩАЗИ със щат от 52 човека. Днес във Федералната служба за архивите на ЩАЗИ работят 2400 служители. Бюджетът на Службата е кръгло 100 милиона евро годишно. Папките с документи в архивите заемат 120 000 линейни метра, още 46 000 лм документи са съхранени на микрофилми. До края на 2005 са обработени над 2,2 милиона молби от граждани за достъп до личните им досиета. 16 години след отварянето на архивите новопостъпилите заявления само за 2005 са 80 574. Никой не бе прогнозирал толкова голям обществен интерес към тайните на миналото при учредяването на Службата.

През изминалите години работата с архивите бе насочена основно към Източна Германия – граждани от бившата ГДР можаха да научат, кои са били доносниците в тяхното обкръжение, публични институции провериха своите служители и отстраниха щатни и нещатни сътрудници на ЩАЗИ от определени длъжности, учени и журналисти получиха възможност за проучвания и анализ. Дейността на ЩАЗИ на Запад бе до неотдавна само обект на спекулации и епизодични разкрития. Причина за това бе пълното унищожаване през бурните седмици след падането на Берлинската стена на архива на Главно управление «Външно разузнаване». Едва години по-късно стана известно, че копия на част от картотеката на агентите на ЩАЗИ на Запад са попаднали по незнайни пътища в ръцете на американското ЦРУ. След дълги дипломатически усилия Германия получи през 2003 не много четливи факсимилета на този архив на 381 компакт диска – станали вече популярни като “Картотеката Розенхолц”.

Новите ЩАЗИ-вълнения през изминалите месеци  бяха предизвикани от резултатите на тригодишния труд на експерти, които буква по буква разчитат и уточняват идентичността на регистрираните във файловете западни граждани. Появиха се съобщения, че Федералната служба вече знае, но не бърза да съобщи имената на картотекирани от ЩАЗИ западногермански политици. Това предизвика недоволство, особено в Източна Германия, където мнозина се усъмниха, че след годините на непрестанни разкрития за връзките на повечето публични личности от бившата ГДР със ЩАЗИ, сега истината за агентурното минало на западни политици може да бъде потулена.

Мариане Биртлер излезе публично и потвърди, че 43 депутати от Бундестага в периода 1969 – 1972 г. имат картони в архива на Външното разузнаване. Сред тях са водещи в миналото политици като Вили Бранд, Франц Йозеф Щраус и Хелмут Шмидт. Досегашните данни, каза тя, не дават основание всички те да бъдат причислени към категориите агенти или шпиони. Само за петима е доказано със сигурност, че са работили съзнателно и срещу заплащане за ЩАЗИ. Повечето политици са водени в картотеката и ползвани като източници на информация без тяхно знание. Наистина не всички експерти споделят мнението на ръководителката на Службата. И двете страни разчитат на нови, по-детайлни информации след по-нататъшното проучване на архивите.

В Германия не приемат колективната отговорност на всички граждани за престъпленията и грешките на комунистическото минало. За разлика от България, където досиетата на Държавна сигурност все още са затворени за обществото, в Службата за архивите  може да бъде установена точната, конкретна и индивидуална вина. Или, както също се случва – да бъде потвърдена невинността, мъжеството и твърдостта на дадения гражданин пред заплахите и репресиите на държавата. В днешна Германия не правят разлика между «лошите» доносници на ДС и «добрите» герои от разузнаването, защитавали, уж «националните» интереси, както се внушава всекидневно на българската публика. Защото общественият дебат през изминалите години тук доказа – за комунистическата държава не съществуваха национални интереси извън интересите на Москва – “родината на световния пролетариат”, според обичайната тогава терминология. Само в условията на затворени архиви на ДС е възможно високи държавни постове в днешна България да се заемат от някогашни тайни сътрудници на службите, от бивши щатни служители на репресивните комунистически органи, а в президентската кампания тази есен да се състезават няколко кандидата с доказано агентурно минало.

Неотдавна Мариане Биртлер със съжаление отбеляза в разговор, че досега не е канена официално да посети България. А тя сигурно би имала какво да разкаже на българската общественост.

Статията е публикувана в новото списание “Vagabond”. Повече статии на Милен Радев може да намерите в неговия блог www.de-zorata.de

Споделяне
Още от