Настъпи ли прелом във войната на Русия с Украйна

За първи път от 2023 година насам западни политици, аналитици и медии говорят за "преломен момент" във войната в Украйна. Действително изглежда, че през тази година ВСУ (Въоръжените сили на Украйна) успяха съществено да забавят противника на бойното поле, както и да увеличат количествено и качествено ударите по неговата логистика и тил. Киев вече публично говори за "поемане на стратегическата инициатива". Но достатъчно ли е това, за да се говори за "прелом"?

"Мисля, че ситуацията наистина се променя. На бойното поле Русия загуби инициативата в няколко направления", заяви на 16 юни президентът на Украйна Володимир Зеленски.

По думите му през тази година руснаците са се опитали настъпление в 12 направления, но безуспешно. Към днешна дата те са се съсредоточили само в две-три приоритетни направления, където напредват много бавно и с големи загуби, добави президентът.

Същевременно, както каза той, украинската армия е поела инициативата в някои участъци на фронта и вече "е постигнала успех".

Главнокомандващият ВСУ Александър Сирски е по-предпазлив в оценките си. По думите му украинските Въоръжени сили тепърва "трябва да поемат стратегическата инициатива", което очевидно означава, че това се очаква в най-близко време.

Министърът на отбраната Михайло Федоров нарича текущото състояние на нещата "прозорец от възможности" за Украйна, който ще бъде отворен през следващите шест месеца. И Киев, по думите му, трябва да направи всичко, за да се възползва от този шанс.

Забавяне на настъплението

За да отвори този "прозорец от възможности", Украйна трябваше да свърши огромна работа. Трябваше да се измисли как да се неутрализира значителното предимство на руснаците по линията на съприкосновение в близкия и далечния тил, както и във въздуха и на земята. Единствено по море Русия, която почти напълно загуби боеспособността на флота си, няма стратегическа инициатива още от 2022 година.

Кремъл притежаваше предимство в останалите направления от октомври 2023 г., когато успя да отбие украинското контранастъпление на юг и да започне свое собствено, атакувайки изтощените към онзи момент Сили за отбрана на Украйна едновременно в няколко направления.

Дори пробивът на ВСУ в Курска област през август 2024 г. не успя да спре руското настъпление в приоритетните направления, на първо място в Донецка област, макар и съществено да го забави.

В периода 2024–2025 г., един от най-тежките за Украйна, руската армия успя съществено да напредне, превземайки големи индустриални градове в Донбас: Авдеевка, Курахово, Вухледар (Угледар), Торецк, Селидово, Велика Новосилка. От края на миналата година обаче, когато Русия успя да ликвидира Сиверския издатък и почти напълно да овладее Гуляйполе и Покровско-Мирноградската агломерация, нейното придвижване на бойното поле се забави.

Това може да се обясни с факта, че в края на зимата и началото на пролетта руската армия не форсираше събитията и натрупваше ресурси за лятно настъпление. Също така по това време беше изключен "Старлинк" за руснаците – събитие, чиято важност трудно може да бъде преоценена, тъй като именно тази спътникова връзка служеше за основа на техните армейски комуникации и се използваше за управление на ударните дронове.

В този период броят на бойните сблъсъци на фронта, според всекидневната статистика на Генералния щаб на ВСУ, спадна и съставляваше средно около 150 на денонощие. В средата на май руското настъпление започна и броят на щурмовете нарасна до 230–250 всекидневно. Но въпреки това придвижването на руснаците не се ускори.

Как се стигна дотук?

Ситуацията по суша

"Интензивността се запазва, но качеството на руските щурмови действия стана много ниско", обяснява пред Украинската служба на Би Би Си съоснователят на аналитичния OSINT проект DeepState Руслан Микула.По изчисления на организацията през май 2026 г. руснаците са имали най-лошия прираст на окупирана украинска територия от октомври 2023 г. насам - тоест от началото на стратегическата настъпателна операция на Русия.

Според данните на DeepState през май руснаците са окупирали едва 14 кв. км украинска територия. За сравнение – за цялата 2025 година Русия окупира около 4.3 хил. кв. км украинска територия. Така че регресът е повече от очевиден.

При това през май месец руската армия е загубила много повече територии, отколкото преди (проектът DeepState не цитира конкретни числа от съображения за сигурност, но главнокомандващият Сирски съобщи, че през този месец ВСУ са освободили със 100 кв. км повече територия, отколкото са загубили).

Общо от началото на годината украинците са освободили вече 600 кв. км територия.

Руслан Микула обяснява тази ситуация с "изтощението на руската армия":

"При руснаците като цяло се наблюдава пълна деградация на тактическото звено. Ако през 2025 г. виждахме руски щурмови групи от по 10–20 души, а през 2024 г. можеха да се наблюдават дори колони от 50 души, сега те ходят на щурм по един, понякога по двама. Факт е, че врагът се изтощава. Не може години наред да си блъскаш главата в бетонна стена и да не я разбиеш до кръв – това е аксиома."

За изтощението на руснаците повлия и решението на Украйна да преориентира философията на своите действия на бойното поле.

Акцентът върху унищожаването на живата сила на противника, който беше публично обявен от новото ръководство на Министерството на отбраната и дълго време беше критикуван както от военни, така е от експерти, доведе до това, че Русия за първи път започна да изпитва дефицит на личен състав на предната линия.

Дори група руски войници да успееше да преодолее "зоната на унищожение" (kill-zone), те много често се оказваха отрязани от логистиката и след кратко време украинските сили успяваха да прочистят населеното място от тези инфилтрирани групи. При все това на руските карти то оставаше отбелязано като "превзето", което водеше единствено до увеличаване на хаоса и до проблеми със следващото придвижване.

Най-ярък пример за това е град Купянск в Харковска област, който от края на 2025 г. руската армия "превзема" най-малко три пъти, но фактически и до днес не го контролира.

За да коригира по някакъв начин ситуацията, руското командване се опитва да разтегли отбранителните линии на ВСУ, пробивайки през пролуки на границата в пределите на Сумска и Харковска област. В повечето случаи тези атаки не са мащабни и дълбочината на пробивите не надхвърля 4–5 км.

Въпреки това има направления, в които Москва все още запазва стратегическата инициатива и съсредоточава по-голямата част от ресурсите си. Това са участъците от фронта край Покровск, Гуляйполе и Константиновка. В последния случай ситуацията е най-сложна.

Проблемът "Константиновка"

Натискът върху този град започна да нараства през пролетта на 2026 г., когато руските войски успяха да се приближат плътно до южните, източните и западните му покрайнини. Те започнаха планомерно да отрязват фланговете и да инфилтрират щурмови групи директно в градското пространство.

Паралелно с това руската авиация ежедневно изравняваше със земята жилищните квартали на града, принуждавайки украинските войски да се оттеглят на север - в направление на съседния град Дружковка.

В съобщение на DeepState от 16 юни се казва, че в настоящите условия окупацията на Константиновка е неизбежна.

"Константиновка е "вратата" за отваряне на Славянско-Краматорската агломерация. Противникът знае това, осъзнава го и го взема предвид за последващите си настъпателни действия. Когато Константиновка падне (а това е въпрос на време), следваща ще бъде Дружковка, която в момента играе изключително важна логистична роля, а след нея вече е Краматорск", се казва в съобщението.

Ръководителят на DeepState Руслан Микула смята, че тежката ситуация в Константиновка е по-скоро резултат от грешни разчети на украинското командване, отколкото показател за ефективността на руските действия.

"Това е въпрос към Генералния щаб на ВСУ. Защо те, знаейки колко тежка е ситуацията в Константиновка, продължават да я игнорират и да я удържат с наличните сили. Противникът все още има потенциал за напредване, а украинските сили там са крайно изтощени", отбеляза той.

Главната опасност, посочва Микула, е в това, че руснаците са успели да преодолеят "зоната на унищожение" в южните покрайнини на града и сега почти безпрепятствено вкарват силите си във вътрешността. Изтласкването им оттам вече е почти нереалистично.

В командването на 19-и корпус на ВСУ, отговарящ за отбраната на града, наричат ситуацията в Константиновка сложна.

Командирът на корпуса бригаден генерал Александър Бакулин казва , че в града се намират около 120 -150 руски военни, които контролират "отделни сгради". Въпреки това генералът прогнозира, че успехите на противника скоро ще се изчерпат: "По мое убеждение, в рамките на един-два месеца трябва да спрем това по целия фронт така, че всички да видят резултата: противникът спира".

Един от командирите на щурмови полкове заяви пред Би Би Си, че все още е рано да се говори за "прелом" в ситуацията, но продължаващата кампания за оказване на влияние върху руската логистика трябва да даде резултати в най-близко време. Без бензин, храна и боеприпаси руската армия ще трябва да спре, уверен е командирът на щурмоваците.

Войната в тила

Вторият фактор за успеха на украинската армия през тази година е, че бойните действия все повече се пренасят в тиловата зона.

С появата във ВСУ на множество евтини, но високотехнологични дронове тип middle strike (със среден обсег), способни да нанасят удари на оперативна дълбочина, ситуацията за руската армия в окупираните украински територии съществено се промени в лоша посока, а на места стана крайно тревожна.

Особено забележимо е това в Крим, за който руските военни блогъри пишат, че след кризата с горивата е заплашен от пълна блокада. Украинците денонощно атакуват руския транспорт както на самия полуостров, така и по пътищата, водещи към него.

Преди всичко това се отнася за магистрала А-280 (руските власти наричат този маршрут "Новоросия") от Таганрог през Мариупол, Бердянск и Мелитопол към кримските провлаци, както и за магистрала А-291 (така наречената магистрала "Таврида") от Кримския мост през Керч и по-нататък към Симферопол и Севастопол.

"През последните две седмици товарният трафик в съответния участък се е съкратил ориентировъчно със 71% - от 3800 на 1100 транспортни средства на денонощие. Това не означава пълна блокада на маршрута, но свидетелства за съществено ограничаване на логистичните възможности на противника и го принуждава да използва резервни маршрути", се казва в съобщение на Силите за безпилотни системи на ВСУ.

Систематични удари се нанасят и по мостовете и пътищата, водещи към Крим от страна на континентална Украйна. В ход е и лов на железопътни локомотиви в Крим – има най-малко три видеопотвърждения за атаки срещу руски военни ешелони в района на селището Гвардейское, както и край селата Раздолное и Владиславовка.

С какво Крим е важен за Русия във военно отношение?

В началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна Крим стана основният логистичен център за снабдяване на цялата южна групировка на руските войски, настъпващи към Херсонска, Николаевска, Запорожка и Донецка област. През него преминаваха доставките на техника, въоръжение, боеприпаси, гориво и транспортирането на личен състав. В хода на бойните действия обаче той постепенно загуби тази своя роля.

Поради ударите на ВСУ морските пътища за снабдяване през Крим станаха опасни, фериботите бяха унищожени, а значителна част от корабите на Черноморския флот бяха принудени да се пребазират в по-безопасни пристанища на руска територия. След серия от украински атаки Кримският мост се използва ограничено, предимно за движение на леки пътнически автомобили.

В същото време Крим остава ключова точка за руското военно присъствие в Черно море - там са разположени множество военни бази, пристанища, летища, ракетни комплекси и радиолокационни станции.

За пълноценното снабдяване на полуострова с население от почти 2.5 милиона души (без да се броят хилядите туристи) са необходими огромни материални ресурси, а за отбраната му по въздух - системи за ПВО, които украинската армия планомерно унищожава. Освен това руската армия е принудена да държи резерви в Крим за отразяване на евентуална десантна операция на ВСУ.

В същността си сега Крим служи не толкова като транспортен възел, колкото като руски плацдарм, който трябва постоянно да бъде снабдяван. Неговата изолация увеличава натоварването върху общата логистика и по този начин вече създава на Русия огромни, включително материални и социални, проблеми.

Едва ли обаче войските трябва да очакват бърз ефект от блокадата на Крим, вероятността за която, съдейки по развитието на събитията, наистина е много висока.
Същото може да се каже и за ударите по заводи и нефтени депа в дълбочина на руската територия. Въпреки че Русия търпи огромни загуби, а на много бензиностанции в страната е въведен лимит за продажба на бензин и дизелово гориво, това все още не оказва пряко влияние върху хода на бойните действия.

Върху текущото състояние на нещата на фронта по-силно влияят други фактори.

Проблеми с фронтовата логистика

Вземането под огневи контрол от страна на ВСУ на рокадните пътища в руския тил заплашва да наруши снабдяването на руските войски на предната линия.

Украинските дронове проникват дълбоко в контролираната от руската армия територия, атакувайки военна техника и цистерни с гориво. Това се случва не само по магистрала А-280, но и в много други направления – както на изток, така и на север.

Донецк и други окупирани райони на областта се сблъскаха с остър дефицит на бензин. От липсата му се оплакват и военните, които се занимават със снабдяването на предните части.

Ясно е, че без гориво е невъзможно да се воюва, а фронтът консумира много. Горивото е необходимо не само за движещата се техника, но и за електрогенераторите, без които няма да има нито връзка, нито управление, нито елементарна възможност за зареждане на батериите.

От това дали руснаците ще успеят да се справят с кризата с горивата, зависи ситуацията на фронта през следващите месеци. Засега те използват запаси от складовете и доставят гориво до предната линия на малки партиди в граждански или маскирани като такива автомобили.

Определена заплаха представлява и унищожаването от страна на ВСУ не само на горивната, но и на цялата военна инфраструктура на дълбочина до 100 км и повече. С всеки успешен украински удар за Русия става все по-трудно да възстановява загубите – особено на РЛС (радиолокационни станции), системи за ПВО, наземни станции за управление на БПЛА и квалифициран личен състав.

Успешните удари по оперативния тил обаче все още не означават прелом в хода на войната, а само възможност да се намалят темповете на настъпление на противника и да се създадат предпоставки за провеждане на собствена настъпателна операция.

Освен това не бива да се забравя, че Русия също нанася удари по украинския тил и се стреми да засилва атаките в дълбочина на територията, включително с използването на балистични и крилати ракети. Тя също се опитва да прекъсне логистиката, увеличава броя на ударите по железопътната инфраструктура, като в момента под обстрел все по-често попадат централните и дори западните области на Украйна.

"Когато четете за успешни удари на украинската армия на средни и дълги разстояния, си представяйте, че Русия нанася съпоставими удари", посочва украинският военен аналитик и координатор на групата "Информационна съпротива" Олексий Копитко.