Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Настъпва ли упадъкът на брачната институция?

0 коментара

Ухажването е най-традиционният и естествен подстъп към брака. Неговите ритуали помагат на хората в сложния преход от сексуалното привличане, през любовта до обвързването на брака. Ухажването, за добро или лошо, дава моралното и емоционално обучение за брачния живот.

Въпреки това, то вече не играе такава роля в съвременната култура. Дори самата дума звучи мило и старомодно.

Залезът на ухажването вероятно отразява по-широки културни тенденции. Според Антъни Гидънс, един от най-значимите английски социолози, популярната култура създава нова граматика на интимността. Той смята, че ние преминаваме пътя от културата на брака към културата на "чистите" връзки. Те са лишени от всякаква друга цел, освен от изконното емоционално, психологическо и сексуално удовлетворение, което могат да осигурят. И така, в контекста на тази тенденция, бракът не е нищо друго, освен един от видовете продължителни сексуални връзки.

В същото време, обаче, вероятно и като следствие от това, хората всячески се опитват да намират начини към заздравяване на брака. Редица проучвания сочат, че здравият брак гарантира доброто здраве на съпрузите и децата им и че за всеки разпаднал се брак се плаща твърде висока цена.

На брака и любовта е посветена не само поезията, а и цели научни школи.

Теория на размяната

60-те години промениха много от традиционните представи за интимността и съвместния живот. Нарастналото число на сексуални връзки сред тийнейджърите, или съвместният живот без брак - една тенденция от 60-те - отбелязаха упадъка на културния и социален статус на брака. Тук става дума и за комерсиализацията на практиките на ухажване: през 20 век ухажването напусна дома и двора на църквата и се премести в други пространства - в кина, автомобили, ресторанти и барове.

В любовния речник навлязоха метафорите на пазара и модерния капитализъм.

Още през 1974 икономистът Гари Бекер написа: "Хората се женят, когато очакваната полза от брака надвишава очакваната полза от това да останеш сам." Всяко желание, дори това за любов, внимание и грижа към друго човешко същество, опира до функционирането на ползата.

Теорията на размяната свежда страстта и романтиката, които съпътстват избора на любовен партньор до най-обикновени маркетингови стратегии. Ползата от брака зависи от "придобивките", които може да произведе бъдещия партньор. Става дума за стандарт на живот, качество и количество на деца, сексуално задоволяване и социален статус. Брачният пазар се състои от три решаващи компонента: предлагане, преференции и ресурс. Мъже и жени, които активно търсят партньор са предлагането. Преференциите са качествата, които те, в ролята си на клиенти, търсят у евентуалните си партньори. Ресурсите са това, което търсещите предлагат, за да се осъществи "размяната" в крехката и деликатна брачна "сделка".

Без съмнение, обаче, тази теория вече не е актуална. Моделът на "брачния пазар", със своя циничен икономически речник /инвестиране, обмяна, пазарене, преференции/ всъщност напълно се проваля, когато трябва да отрази ирационалните и неосъзнати аспекти на проблема. Когато опре до най-характерните черти на любовта - желанието за постоянство, копнежът да се отдадеш другиму - "икономическата" теория изобщо ги елиминира като нерационални.

Тайната е в гените

За разлика от рационалистичния подход на теорията за размяната, социобиологията търси дълбоко вкоренените фактори на еволюцията, които управляват сексуалните и романтични предпочитания при избора на партньор.

Според нея мъжете и жените имат радикални психологически различия в сексуалността си. Жените избират мъжете въз основа на тяхната способност да осигурят изхранване, защита, сигурност, висок социален статус, който ще предадат и на децата си. Жените търсят "доминиращи" мъже. Белезите на статуса като власт, пари, обществена позиция, интелигентност, образование, се нареждат на първо място при избора на жените. От своя страна, мъжете са водени от търсене на сексуална връзка с жени, които притежават белезите на репродуктивна виталност - здраве, младост и физическа привлекателност.

От тук произтичат и различните стратегии на прелъстяването - жените гледат да скрият своята възраст и полагат често неистови усилия да изглеждат по-привлекателни, а мъжете обичат да парадират с финансовите си възможности и добрата кариера. С две думи - жените го правят с чудесата на козметиката, а мъжете с почти ритуализирани демонстрации на придобитото. Ако жените са фокусирани върху обличането за среща, мъжете се концентрират върху планирането и плащането за срещата.

Тези различни стратегии имат дълбок отпечатък върху йерархичната структура на човешкото общество. Качествата, които ценят мъжете /младост, здраве, привлекателност/ имат сравнително малък социален ефект, като оставим настрана козметичната и модна индустрия. Но чертите, които са търсени от жените - статус, продуктивност, влияние - буквално експлодират в мъжкото "желание за власт". Мъжете изпитват въпиющо желание да бъдат по някакъв начин значими, за да бъдат изобщо забелязани от жените. От тук произтича и традиционно мъжкия атрибут на социална доминация.

Светът на социобиологията ни предлага една весела и фриволна картина на света на любовната романтика и властта. В нея влюбените се суетят, лутат и препъват по време на връзката си, лъжат се, воюват, ухажват се отново, и всичко това става от абсолютно различни, дори противоречащи си правила на любовта - и когато накрая всичко се успокои и се отправят в селенията на ложето, мъжът отново заема доминиращата си горна позиция, следвайки неумолимата логика на репродуктивния успех. Междувременно се блъска за успех и в света на финансите и глобалната политика, само и само да бъде харесан от която и да е красива блондинка, която ще срещне по пътя си. Хенри Кисинджър го е казал съвсем накратко:

"Без престижна работа нямаш власт, а аз харесвам властта, защото тя привлича жените."

Социобиологията заменя историята със стрелите на Купидон с приказката за игривите гени, които ни манипулират и непрекъснато се подиграват с неумолимия инстинкт за оцеляване и възпроизводство.

Постмодерните отношения

Една от най-разпространените съвременни гледни точки към брака е теорията на "сериозните връзки". Тезата ѝ е, че бракът постепенно слиза от пиедестала и основната му цел - създаване и отглеждане на деца - остава на заден план. Любовта е изместена от различни стилове на нейната изява, които се състоят от търсене на сексуално удовлетворение в епизодични връзки, а ухажването просто е пътят към следващата.

Във връзка с този тип отношения съществува и дебат, който се отнася до юридическите тълкувания и дефиниции. Смята се, че законът трябва да се фокусира върху "същината на връзката", а не върху нейната институционална характеристика, каквато например е бракът.

Тази теория отхвърля и "целесъобразния" подход към брака и всяка връзка - че те трябва непременно да дадат резултат, каквито са децата. Или, както гласи стародавното пожелание "днес булка - догодина люлка". Според нея любовта не е нещо, което съществува заради някаква цел. Тя е значима и самодостатъчна сама по себе си.

Затова и подходът е конструктивистки. Той не се интересува от това да даде нова дефиниция на любовта, а да определи различните стилове и подходи на реализирането ѝ. Според тази типология съществуват различни видове любов: страстната, която поетите биха нарекли "изгаряща", лудическата, в чиято основа е флиртът и играта, приятелската, която е концентрирана върху партньорството, маниакалната, с всичките ѝ прояви на ревност и желание за пълно притежание, алтруистичната, при която себеотдаването е най-същественото, прагматичната, с разумната ѝ преценка на интелектуалните и емоционални нужди на партньора.

Ключовата дума е стилът. Както има стил на живот, така и стил на обичане.

При тази типологизация и подход традиционната "любовна" идеология, която е в полза на стабилността пред промяната, отговорността пред несигурността, съгласието пред конфликта, компромисът пред индивидуалността, остава на заден план. Индивидът не е проекция на връзката си. Партньорството е съществено до толкова, доколкото може да създаде нов смисъл и да обогати "аз"-а.

В крайна сметка, обаче, никоя теория не може да обясни най-голямата магия. Теорията на размяната обяснява всичко с крайно утилитарни термини. Социобиологията подкопава онези морални и религиозни идеали, които издигат сексуалното влечение в дълготрайни брачни отношения. Третата теория се фокусира само върху тенденцията към замъгляване на разликата между сериозните връзки и брака. Защото се оказва, че бракът не е само сериозна връзка, сексуален бартер или стока за клиента. Първото нещо, на което хората държат и биха искали да притежават, е "щастливо семейство". А тази формулировка се оказва също толкова непроницаема и неподлежаща на дефиниции...

По The Public Interest

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.