НАТО да обърне повече внимание на източния си фланг

Притеснени от случващото се с Украйна и агресията на Русия, президентите на страните от Централна и Югоизточна Европа поискаха от НАТО да обърне повече внимание на сигурността по своя източен фланг. На провелата се в полската столица Варшава във вторник среща държавните глави на България, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Полша, Чехия, Словакия и Унгария се договориха на предстоящата среща на върха на НАТО през септември в Уелс да поставят акцент върху ефективността, солидарността и готовността за реакция на Алианса при кризи.

Държавните глави на страните от Централна и Източна Европа поискаха последователно укрепване на източния фланг на НАТО, заяви полският президент Бронислав Коморовски след срещата.

На срещата в Уелс "главната задача ще бъде да се приспособи НАТО към изменящата се ситуация в областта на сигурността, вземайки предвид новия модел на поведение на Русия, както и новия тип агресия, който наблюдаваме в отношенията между Русия и Украйна. Това бе главната тема в разговорите на деветимата държавни глави", заяви Коморовски.

"Способността за адаптиране към изменящите се условия на сигурността е важна. Във връзка с това на срещата на върха на НАТО трябва да се вземат под внимание промените, предизвикани от действията на Русия в наше непосредствено съседство. Поради това искаме последователни действия на НАТО в областта на мисията по колективна отбрана, както и стратегическото укрепване на източния фланг на алианса", посочи полският президент.

По думите му някои елементи от този процес трябва да са военно присъствие на НАТО в Централна и Източна Европа, реформа на силите на алианса за бързо реагиране и разширяване на инфраструктурата.

Участниците в срещата на върха също така са заявили, че сред приоритетите на алианса трябва да са изграждането на система за противоракетна отбрана и киберзащитата.

"Освен това всички гости изтъкнаха важността на запазването на политиката на открити врати за страните, които отговарят на критериите за членство в алианса, стига те да проявяват интерес към това. Разгледахме и възможността за различен тип партньорство с други страни, в частност скандинавските", съобщи Коморовски.

В заключителната декларация президентите на деветте страни от Централна и Източна Европа настояват за "пълно изясняване на обстоятелствата около трагедията с малайзийския самолет от международна комисия с участието на представители на всички заинтересовани държави, осигуряване на пълен достъп до мястото, уликите и свидетелите на трагедията, както и за безопасността на работата на комисията и службите на територията на катастрофата".

Президентите също така са осъдили военните действия против цивилни, изразили са протест срещу всякаква форма на подкрепа за терористични прояви и са призовали към незабавно прекратяване на въоръжените сблъсъци в Украйна.

Плевнелиев: Единни и решителни срещу ескалация на конфликта в Украйна

"Събитията в Украйна доказаха, че не можем да приемаме за даденост мира и сигурността в Европа", подчерта по време на срещата президентът Росен Плевнелиев. Според него страните от Алианса трябва да останат единни и решителни, за да предотвратят последваща ескалация на конфликта в Украйна.

Прессекретарятът на държавния глава съобщи, че по време на срещата във Варшава той е предложил увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждането на повече съвместни учения, както и по-активното използване на съвместните военни съоръжения в България.

Участниците в срещата са изразили общо мнение, че технологичната модернизация е от ключово значение за съхраняването на НАТО като най-ефективния и способен военен съюз в света, което изисква отделянето на поне 2 процента от БВП на държавите за нуждите на отбраната, а 20 процента от военните бюджети следва да бъдат предвидени за капиталови разходи и модернизация.

Росен Плевнелиев е подчертал, че страната ни ще изпълни предвиденото в Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили постепенно увеличение на разходите за отбрана до 1.5 процента от БВП до 2015 г., с последващо нарастване от 0.1 процента годишно до достигане на предвидената граница от 2 процента, както и за достигане на ниво на капиталовите разходи от 15 процента от бюджета за отбрана.

На срещата е било отбелязано, че инициативите "Интелигентна отбрана" и "Свързаност на силите" дават нова възможност на държавите от НАТО да търсят адекватен отговор на предизвикателствата пред сигурността чрез коопериране и сътрудничество, въпреки ограничените финансови възможности, с които разполагат.

По тази тема Плевнелиев е съобщил, че България продължава да обмисля възможностите за поддръжка на многоцелеви изтребители и обучение на пилоти, съвместно с други партньори от Югоизточна Европа.

Бързото изготвяне на общ План за готовност на НАТО за действие, както и приемането на планове за действие при извънредни ситуации от отделните държави членки са важни стъпки към повишаването на общата сигурност, подчертал още Росен Плевнелиев. България вече работи заедно с Румъния за постигането на подобно споразумение, което ще увеличи интеграцията и отбранителните способности на двете държави.

Държавните глави от района подчертаха значението на трансатлантическото партньорство като основа на ефективното военно сътрудничеството в НАТО. Изразена беше обща подкрепа за декларираната от президента Барак Обама през юни готовност на САЩ да инвестират 1 млрд. долара в увеличаването на отбранителните способности на партньорите от Източна Европа, да разположат допълнителни сили и да участват в повече военни учения, както и да насърчат развитието на отбранителния потенциал на Грузия, Молдова и Украйна.

Участниците в срещата са подкрепили създаването на Европейски енергиен съюз и на единен механизъм за закупуване на енергийни ресурси, което ще позволи да бъдат преодолени разликите в заплащането и ще обедини ресурсите, инфраструктурите и възможностите за въздействие при водене на преговори от европейските страни.