НАТО е застраховка "живот"",N

За България влизането в НАТО е голяма крачка, за хората от старите натовски държави - просто новина измежду многото други новини. По всяка вероятност повечето американци, французи, британци и немци знаят само, че е в ход разширяване на НАТО - те биха се затруднили обаче да изброят седемте нови страни членки.

При все това България реализира първия важен етап по своя път след 1989 г. Отдавна далновидни българи ратуваха за членството в трансатлантическия съюз, водени от желанието да гарантират на страната си сигурно пристанище след излизането ѝ от Варшавския договор. И ето че сега те постигнаха целта си. Трябваше да се извърви дълъг, труден, понякога мъчителен път, докато едно широко мнозинство от българите каза "да" на НАТО. И на Запад първоначално не бяха готови за приемането на страни от Балканите в НАТО. Поведението на кабинета "Костов" по време на Косовската война в крайна сметка убеди западните политици, че София е надежден партньор.

Сега България ще участва по-интензивно в дискусиите за новите задачи на НАТО. Целта на военния съюз беше ясна, докато НАТО виждаше главните си противници в лицето на Съветския съюз и на Варшавския пакт. Тогава трябваше да се поставят прегради пред комунизма. Днес почти никой не схваща Русия като опасност, мнозина дори вече смятат тази страна за демокрация, макар че тя е по-скоро "демократура", тоест - авторитарен режим.

Ще трябва да се дефинират по-ясно новите цели на разширения алианс. Разногласията между западните държави в навечерието на Иракската война показаха, че все още не всички се справят с изискванията на новото време. Някога Кенеди говореше за два стълба, на които се крепи НАТО - северноамерикански и европейски. САЩ обаче са толкова мощни във военно отношение, че европейските държави не могат да им бъдат равностоен балансьор. От друга страна, европейците явно се ангажират в по-голяма степен с помощта за развиващите се страни.

Може Франция и Германия да са един вид мозъкът и съвестта на НАТО, по всяка вероятност обаче тези две страни междувременно са осъзнали границите на своите възможности. Седемте нови страни членки на НАТО допълнително ще възпират амбициите на Париж и Берлин. Навярно и в САЩ ще станат по-големи реалисти, след като нещата в Ирак все повече куцат. Всичко това обаче не променя ни най-малко факта, че Вашингтон и занапред ще разполага с най-голямата военна мощ. С призиви към мир не може да се направи впечатление на агресорите.

Борбата срещу световния тероризъм вероятно ще бъде сред най-важните задачи на новия съюз НАТО. Тя изисква напълно нови методи, тъй като врагът си остава невидим, не се обявява война и дори не се знае къде минава фронтовата линия. Колкото е неясен лагерът на терористите, толкова неясноти сякаш има и в НАТО.

Солидарността след терористичната атака в Мадрид обаче все пак поражда надеждата, че западната общност няма да позволи да бъде трайно разединена.

За България си струваше да води прозападен курс, макар че, естествено, над страната няма да се изсипе златен дъжд. Преди година-две един българин, който първоначално беше критик на НАТО, заяви, че обичал НАТО. Не е нужно обаче да се обича НАТО.

НАТО е един вид застраховка "живот", която ни помага в случай на нужда. Човек не обича своята застраховка "живот", макар че тя може да му е от голяма помощ.

Още много ще трябва да се извърши, за да се изведат българските въоръжени сили на желаното равнище. Във всеки случай България се приближи съществено до Запада. Тя стана по-сигурна от преди, което може да подобри инвестиционния климат. С всяка крачка на България към западната общност името на страната става все по-известно, по-атрактивно, и един ден тя ще бъде възприемана съвсем естествено като член на голямото западно семейство.

*Д-р Хайнц Брам е политолог, дългогодишен изследовател във Федералния институт за източноевропейски и международни изследвания в Кьолн; автор на много книги, научни разработки и статии.