НАТО гони руските шпиони, но съживява "горещата линия" с Кремъл

НАТО гони руските шпиони, но съживява "горещата линия" с Кремъл

Западният военен съюз съживява "горещите линии" с Кремъл и руския генерален щаб в Москва, познати от времето на Студената война, за да намали риска от ескалация на военното
противопоставяне и от грешни преценки в момент, когато конфликтът в Украйна подхранва напрежението между Изтока и Запада.

НАТО се опитва да засили военните си контакти с руснаците, но започна да разчисти централата си в Брюксел от десетки служители, смятани за руски шпиони.

В интервю за в. "Гардиън" генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че в резултат от повишената руска активност във въздуха, алиансът засича повече руски самолети над Черно, Балтийско и Норвежко море и че е необходимо да се подновят преките контакти, за да се намали рискът и да се избегнат недоразуменията.

"В нормална ситуация е важно да има контакти между военните, така че ако се случи нещо ненормално, да може да се изяснят недоразуменията, да не се позволи ситуацията да излезе от контрол", каза Столтенберг, бивш норвежки министър-председател.

"Правим преглед на вътрешните си процедури, за да сме сигурни, че ще функционират 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Те работят и ние действаме така, че да сме сигурни, че действат, ако ни потрябват в случай на някакъв инцидент".

Въпреки решението да възстанови "горещите линии", НАТО прекрати повечето си контакти с руснаците в централата си в Брюксел и е в процес на съкращаване на постовете на десетки
руски дипломати и офицери.

Съгласно решение, взето миналия месец, броят на служителите в делегациите на държавите нечленки на НАТО в централата ѝ в Брюксел бе ограничен до 30 души. Единствено делегацията на Русия наброяваше повече от 30 души. Тя е единствената страна, засегната от новата разпоредба, която ще бъде осъществена до края на годината. Дипломати и длъжностни лица от НАТО казват в лични разговори, че за около половината руски представители се смята, че работят за разузнавателните служби на Русия. Москва казва, че е акредитирала 37 души в централата на НАТО. Дипломат от държава членка на НАТО казва, че броят им е 61. Други източници от НАТО говорят за до 90 души.

Столтенберг призна, че не знае друга "партньорска" страна, освен Русия, която да има делегация, наброяваща повече от 30 души, но отрече мярката да е насочена конкретно към Москва.

"Таванът е определен на 30 души. Той е висок и важи за всички делегации", каза Столтенберг. "Не е насочен към никоя конкретна делегация или страна. Доколкото знам, това се приема
от всички и ще бъде изпълнено за няколко месеца.

"С руснаците решихме да прекратим всякакво практическо сътрудничество, но да поддържаме канали за политически и военен диалог. Делегация от 30 души е повече от достатъчна за тази цел".

Високопоставени представители потвърдиха, че целта на тази стъпка е да се намали събирането на разузнавателна информация от Русия в централата на НАТО. Допълниха, че само четирима руски представители - посланикът в НАТО Александър Грушко, заместникът
му, секретарят му и шофьорът му - имат правото да се движат без придружител в сградата.

Бюрократичните ходове за ограничаване на руските действия и паралелното увеличаване на военните контакти с Москва в извънредни ситуации показват какви щети са нанесени на
отношенията между двете страни в резултат на военните кампании на президента Владимир Путин в Украйна. Отношенията пострадаха, когато Путин използва руските тържества по случай Деня на победата, отбелязващи поражението на нацизма, за да организира най-големия военен парад на Червения площад от рухването на комунизма.

"Ние, разбира се, признаваме огромната саможертва на народа на Съветския съюз в борбата срещу нацизма", каза Столтенберг. "Но това не оправдава сегашното поведение на Русия. В Европа отново цари несигурност; Русия отново използва сила, за да промени границите в Европа. Адаптираме се към нова ситуация по сигурността в Европа".

Той каза, че споразуменията от Минск, договорени между Путин и германския канцлер Ангела Меркел, установяващи режим на прекратяване на огъня в Украйна и пътна карта за политическо уреждане на конфликта, се подкопават от нарушения от страна на руснаците.

"Русия носи особена отговорност, защото продължава да подкрепя сепаратистите. От много време руснаците снабдяват сепаратистите с оборудване, с модерно оборудване, със системи за противовъздушна отбрана, с артилерия, с танкове, с обучение и имат сили в Източна Украйна, които помагат на сепаратистите".

По БТА

Споделяне
Още от Свят