НАТО може би трябва да засили военните действия, за да разчупи безизходицата в Либия

НАТО може би няма друг избор, освен да увеличи военните си усилия в Либия и да използва хеликоптери или военноморска артилерия срещу силите на Муамар Кадафи, за да спре кръвопролитията в Мисрата и да разчупи безизходицата на бойното поле, казват анализатори.

Преминаването от сегашната кампания, включваща високо летяща авиация, към удари от малка височина би било по-ефективно, но доста би увеличило опасността от жертви сред силите на НАТО и предполага значителни политически рискове за западните лидери.

Американският президент Барак Обама, френският президент Никола Саркози и британският министър-председател Дейвид Камерън обявиха миналата седмица, че ще продължат военните действия, докато Кадафи се оттегли.

"Те сами се натикаха, като обвързаха победата с напускането на Кадафи. Мисля, че сега няма начин, по който да могат да се измъкнат. От политическа гледна точка е наложително да продължат", каза Даниел Киохейн от Института за изследване на сигурността на ЕС.

Нуждата да се премине от ограничена кампания с въздушни удари от голяма височина към по-близки до земята военни действия става по-вероятна колкото повече се затяга обсадата на Мисрата, като се има предвид, че ООН възложи на НАТО да защитава цивилните.

Предполага се, че стотици хора са убити при продължаващата седем седмици обсада на пристанищния град, където са откъснати хиляди чужди работници мигранти. Бунтовнически говорител заяви, че в понеделник силите на Кадафи са бомбардирали Мисрата с ракети и артилерия, след като при обстрела предния ден са били убити 17 души.

Военният експерт от седмичното издание "Джейнс дифенс" Тим Рипли каза, че при сегашната интензивност операциите на НАТО имат само ограничен ефект върху силите на Кадафи.

"Ясно е, че те не оказват особено голямо влияние, след като НАТО твърди, че са унищожени само сто и няколко автомобила, а погледнете колко са имали либийците преди това. НАТО просто не упражнява нужния военновъздушен натиск - тя нанася около 60 удара на ден и поразява да кажем 5, 10, 15 цели", заяви той.

Анализаторът по отбраната от Центъра за европейски реформи Томаш Валашек каза, че поне в краткосрочен план може да се наложи да се увеличат военните усилия, за да се спрат нападенията срещу цивилни и да се окаже натиск за политическо решение.

"Ако НАТО не иска да остане безкрайно в това положение, при което на практика се установява безизходица на бойното поле и не спират атаките срещу цивилни, може би ще трябва да направи повече, отколкото прави сега", заяви той.

Трудно е да се намерят още ресурси

Нуждата от увеличаване на усилията може да е очевидна, но намирането на ресурсите е проблем.

На среща на външните министри от НАТО миналата седмица в Берлин САЩ и други съюзници от НАТО отхвърлиха отправените към тях призиви от Франция и Великобритания за по-голяма подкрепа във военновъздушната кампания.

Впоследствие Великобритания и генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен изразиха оптимизъм, че в крайна сметка съюзниците ще предоставят още самолети. Вашингтон обаче не желае отново да се обвързва с пълно участие в бойните действия, след като се отказа от тази роля, когато на 31 март НАТО пое

командването на либийската кампания.

Френски служители и военни анализатори казват, че летящите на ниска височина американски щурмови самолети "А-10" и "АС-130", предназначени за поразяване на наземни цели, биха могли да помогнат за разчупване на безизходицата, но

представители на САЩ заявиха, че те биха били изложени на "голям риск" от атаки с изстрелвани от рамо противовъздушни ракети на силите на Кадафи.

Хеликоптерите биха били още по-ефективни, но и още по-уязвими за обстрел от земята от силите на Кадафи, както се вижда от войната на НАТО в Афганистан.

Правителството на САЩ е особено чувствително към риска от загуби в Африка след опита, който имаше администрацията на Клинтън в Сомалия, представен по драматичен начин във филма "Блек хоук".

"Сомалия причини доста проблеми на Клинтън, и Обама не иска същото. В правителството на Обама има много хора, които бяха част от администрацията на Клинтън и добре си спомнят това", каза Киохейн.

Европейските държави в НАТО разполагат с повече от 800 щурмови хеликоптера, а Великобритания има поне средствата, които да позволят изпращането им в Либия от десантни кораби амфибии, но никой от съюзниците не желае да увеличава риска за своите сили.

"Като цяло проблемът е в това, че имаме само седем държави от НАТО, които в момента са готови да нанасят удари по наземни цели. Използването на хеликоптери е свързано с още по-голям риск, тъй като те по-лесно могат да бъдат свалени, а от

политическа гледна точка е сериозен проблем, ако загинат или бъдат пленени твои хора", каза Киохейн.

Рипли от "Джейнс дифенс" заяви, че не толкова рискована възможност е да се използват военни кораби на НАТО за атаки срещу силите на Кадафи, макар че за насочване на огъня биха били нужни специални подразделения на либийска територия.

"Това е реалистичен вариант - особено около Мисрата. Военноморските сили на НАТО имат над 20 бойни кораба в този обсег и ако бъде подложена на масиран обстрел - стотици снаряди в минута,- либийската армия може да бъде разбита. А ако има наблюдатели на сушата, този обстрел е също толкова точен, колкото въздушните удари", каза той.

Каквато и възможност да избере, НАТО се оказва въвлечена в по-сложен и вероятно по-продължителен конфликт от предвижданото.

"Една от доста важните променливи, за която те просто не знаеха, беше разликата между военната сила на опозицията и политическото единство на режима. Оказва се, че опозицията е по-слаба във военно отношение, отколкото се смяташе, и че

режимът е вероятно по-силен, отколкото се смяташе. По принцип войната е доста непредсказуема и пълна с променливи. Понякога ги преценяваш правилно, понякога ги преценяваш грешно", заяви Валашек.

По БТА