НАТО може да разположи допълнителни въоръжени сили в България

НАТО може да разположи допълнителни въоръжени сили в България и да проведе разширени маневри в региона. Това стана ясно от думите на генералния секретар на алианса Андерс Фог Расмусен след среща с президента Росен Плевнелиев в София.

 

Расмусен обяви в София, че няма съмнения в "твърдата позиция" на България и подкрепата ѝ за "стъпки към разширяване на нашата колективна отбрана". Той призова България да прекрати тенденцията за намаляване на бюджета за отбрана и да инвестира в модернизацията на армията.

 

Генералният секретар на алианса за пореден път призова за дипломатично решение на кризата в Украйна и поиска Русия да изтегли войските от граничните райони и да влезе в преки преговори с Киев.

 

Той каза, че НАТО не обсъжда военни опции, но в същото време е готов при нужда да предприемем всички необходим стъпки за ефективна защита на съюзниците.

 

Президентът Росен Плевнелиев заяви от своя страна, че България осъжда анексирането на Крим и продължаващите опити за дестабилизация на Украйна, а политиката от 19 век на големи сили, които решават бъдещето на една или друга нация, трябва да остане в миналото.

 

В рамките на визитата си в България Расмусен се срещна и с премиера Пламен Орешарски, военния министър Ангел Найденов и министъра на външните работи Кристиан Вигенин. След разговорите нямаше пресконференции, а в официалните прессъобщения липсваше информация какви позиции са заели и защитавали участниците в тях.

НАТО може да засили присъствието си в България

 

Расмусен коментира, че в момента се обсъжда как може да се засили допълнително колективната отбрана.

 

"Предприели сме някои стъпки. Увеличихме военното присъствие в Балтийското военно въздушно пространство. Разположихме АУАКС над Румъния и Полша, за да подобрим наблюдението. Имаме по-голямо военноморско присъствие в Черно море. Трябва да предприемем допълнителни стъпки и въз основа на препоръките от нашите военни власти, ще обсъждаме това в близките дни и седмици. Тези съображения може да включат осъвременяване на нашите отбранителни планове, разширени маневри и също така съответни дислокации на въоръжени сили", заяви Расмусен в отговор на въпрос дали се очаква НАТО да засили присъствието си в България под формата на войски, въоръжение или друга техника.

 

Правителството обяви по-рано, че няма необходимост от допълнителни сили и въоръжение на НАТО към момента, въпреки че заради ограничените си ресурси бойната ни авиация едва смогва да проследи все по-честите полети на руски разузнавателни и товарни самолети над Черно море.

 

НАТО няма съмнения в позицията на България

 

Въпреки че България се обяви срещу налагането на икономически санкции срещу Русия, а парламентът не можа да стигне до единна позиция, осъждаща анексията на Крим, Расмусен заяви, че няма съмнения в позицията на България.

 

"Мисля,че България е много силна в подкрепата, която дава на закрилата на основните ценности, върху които ние сме основали нашето общество – индивидуална свобода, демокрация, върховенство на закона, а и на основните принципи, които всяка държава има право да решава сама за себе си, по какъв начин ще организира своята политика в областта на сигурността, включително и своето съюзническо поведение. Аз чух много силна подкрепа за този принцип в срещите, които имах днес – чух за силната българска подкрепа за нашите стъпки към разширяване на нашата колективна отбрана", каза Расмусен.

 

Президентът Росен Плевнелиев от своя страна заяви, че базите за съвместно ползване от САЩ и България у нас могат да бъдат използвани по-ефективно.

 

Расмусен коментира още, че решението дали да бъдат закупени нови изтребители е национално, но те трябва да са съвместими с останалите самолети и отбранителни системи на останалите съюзници.

 

"Освен доставките на газ, страната ни трябва да диверсифицира и военната си техника. Аз бих се радвал при следващите покупки на въоръжение за Българската армия да видим диверсификацията, като основен критерий", заяви от своя страна президентът Росен Плевнелиев.

 

България е силно зависима от Русия заради поддръжката на изтребителите МиГ 29 и други въоръжения, но все още не е взела решение дали да закупи нов основен боен самолет за армията. Това е един от най-скъпите проекти от модернизацията на армията и се оценява най-малко на 700 млн. лева. Правителството има два варианта – да модернизирана наличните руски машини или да купи нови изтребители.

 

НАТО не обсъжда военни опции, но си запазва правото

 

Расмусен отново призова Русия да изтегли войските си от границата с Украйна и да допринесе за деескалацията на ситуацията, след което да влезе в пряк диалог с украинското правителство.

 

"Нашата позиция е много ясна – да намерим правилния път за дипломатическо решение на кризата, както и да намерим начин да вървим напред чрез диалог. Това е правилният подход. НАТО не обсъжда военни опции, но си запазва правото при нужда да осигури ефективна защита на съюзниците си. Ще предприемем всички необходим стъпки за това тази колективна отбрана да бъде ефективна", каза Расмусен.

 

Той коментира, че НАТО предприема законни и легитимни мерки, за да се справи с "нестабилността, създадена от противозаконните действия на Русия, включително и това, как може да сътрудничим по-тясно в Черноморския регион".

 

"Тези стъпки са изцяло в съответствие с нашите международни ангажименти и с основната цел на НАТО да защитава нашите съюзници и да възпира всякакви заплахи", заяви Расмусен.

 

Външният министър Кристиан Вигенин от своя страна заяви, че кризата не е преодоляна и е възможна по-нататъшна ескалация, но "сме обнадеждени от развитието на ситуацията в последните дни". Министърът вероятно има предвид очертаващите се следващата седмица преки разговори във формата САЩ-ЕС-Русия-Украйна, около които все още има много въпросителни.

 

По-богатите страни в НАТО да помогнат с техника

 

Расмусен за пореден път призова да се прекрати тенденцията за намаляване на военните бюджети, а Плевнелиев поиска в България за отбрана да се отделят на първо време 1.5% от Брутния вътрешен продукт (БВП), а след това да се доближи до 2%. В момента бюджетът за отбрана е около 1.3% от БВП, като основната част отива за заплати и поддържане на наличните способности. Тригодишната бюджетна рамка също предвижда бюджетът да се движи приблизително в тези граници.

 

"Събитията в Украйна показаха повече от всякога, че е от първостепенна важност да се инвестира в съвременни военни способности", каза Расмусен.

 

Плевнелиев също се обяви за повече пари за отбрана, като съобщи, че се обмисля как държавите с по-големи възможности в НАТО да мога да предоставят включително и използвана военна техника на страните с по-малки.

Докато течеше срещата пред президентството се събраха симпатизанти на "Атака", които протестираха срещу визитата на генералния секретар на НАТО у нас. Те носиха плакати с надписи "НАТО не ни въвличай във война с Русия", "България вън от НАТО" и скандираха "терорист" и "убиец".

 

Лидерът на партията Волен Сидеров каза, че има данни за разполагането на американски части на българска земя, а американска бойна техника се подготвя и вече се ситуира в Черно море. Според него това е провокация срещу Русия.

Расмусен удостоен с орден "Стара планина"

 

На този фон в София Расмусен получи две отличия - орден "Стара планина“ - Първа степен, връчен му от президента Росен Плевнелиев, и почетния знак на Министерството на отбраната "Свети Георги" - I степен, връчен от военния министър Ангел Найденов.Отличието беше дадено за принос в утвърждаването на НАТО като най-силния съюз за колективна отбрана в света.

 

"България е по-силна с НАТО и НАТО е по-силна с България", каза генералният секретар на организацията в Министерството на отбраната.

 

"Като член на НАТО България попада под общата ни отбрана и нашият ангажимент към общата отбрана е непоколебим", заяви Расмусен.