НАТО ограничава броя на българите с достъп до тайните на пакта

Експертите на НАТО са препоръчали България да редуцира заявката си от 1500 кандидати за работа с класифицирана информация на пакта. Според Алианса, това е прекалено голяма цифра за броя на населението ни. В резултат, всички министри, шефове на агенции и други ведомства силно ще трябва да свият броя на служителите, кандидатстващи за сертификат за достъп до НАТО-вска информация, съобщи днес Цвета Маркова, председател на Държавната комисия по сигурността на информацията.

Досега българите, получили достъп до натовски тайни, са под 100. Маркова увери, че при проучването за надеждност, комисията задължително прави справка и в архивите на бившата Държавна сигурност. След това имената се подавали и на партньорите от НАТО, които извършват и своя проверка, призна тя.

По думите ѝ, досега нямало отказан достъп до секрети на пакта. Затова пък вече имало случаи Национална служба "Сигурност" и служба "Военна полиция - сигурност и контраразузнаване" да не издадат сертификат на кандидати за работа с национална класифицирана информация. Нито един отказ не бил обжалван пред ДКСИ.

На въпрос дали държавната комисия е издала такъв сертификат и на и.д. директора на Националната разузнавателна служба полк. Кирчо Киров, Маркова заяви: "Аз не мога да кажа дали той има издаден сертификат от НСС". Тя уточни, че преди да започне да действа комисията, контраразузнаването е изпълнявало функциите по сигурността на информацията и е давало разрешения за достъп до секрети на НАТО. Маркова обаче намекна, че като заместник-директор на разузнаването Киров би трябвало да е получил достъп.

ДКСИ още не е санкционирала никой за теч на информация

В доклада за 6-месечната дейност на комисията, изпратен до президента, премиера и председателя на парламента, няма посочени конкретни случаи на изтичане на класифицирана информация, каза днес Маркова. Досега комисията не е налагала и административни санкции за такива пропуски. По думите на шефката на ДКСИ, действащата нормативна база не позволявала да се прецизира проблема с отговорността, която е персонална.

Дори и за случая с незаконното подслушване - разработката "Гном", ДКСИ не е взела решение, макар че е получила доклада на парламентарната комисия по вътрешна сигурност.

В доклада-отчет на ДКСИ имало единствено обобщения на случаите на изтичане на информация и предложения за промени в законите, за да се прекрати тази практика. Едно от тях е нерегламентираният достъп до класифицирана информация да се включи като престъпление в Наказателния кодекс. Маркова поясни, че очаква широк обществен дебат по сблъсъка между защитата на информацията, чието изтичане би застрашило държавата, и интереса на обществото да бъде информирано.

ДКСИ иска и да започне сключване на двустранни споразумения с държавите от НАТО, за да може между две страни да се обменя информация директно.

Вчера военният министър Свинаров обяви, че държавната комисия работи непълноценно. Според него това се дължало на доскорошната липса на база и на екип. ДКСИ бе сформирана през ноември м.г., половин година след приемането на закона за защита на класифицираната информация. Допреди няколко седмици обаче комисията работеше в непълен състав - вместо с петима, с четирима членове. Едва в края на април т.г. премиерът попълни състава, като уволни зам.-председателя на комисията от квотата на ДПС Мохамед Реджеб и назначи Орхан Исмаилов и Веселин Целков.

Днес шефката на комисията обяви, че до края на май ще бъдат назначени 45 служители /щатът на ДКСИ е 50 души, като 5-ма от тях са ръководството/ и така администрацията ще заработи. Тя отново настоя за нова сграда, защото помещенията на ул."Ангел Кънчев"1 не били по стандартите за работа с класифицирана информация. Маркова каза, че само две наредби, необходими за работата на комисията, не са готови, в момента се съгласували с експерти от НАТО.

По повод недоволството на шефа на Генщаба ген.Никола Колев, че текстове от закона за защита на класифицираната информация затрудняват функционирането на армията, Маркова заяви: "Не мисля, че основният критерий за оценка на подхода при проверката на кандидатите, следва да бъде дали той е труден или лесен. В НАТО не искат от нас да създаваме лесни и бързи процедури, а такива, които да гарантират максимална яснота при издаването на сертификати."

Месец преди доклада на НАТО, който ще оцени напредъка на България в опазването на информацията, още се прави регистър на чуждестранната класифицирана информация и тепърва ще се създава такъв и за националната. Маркова обяви, че комисията ще обърне специално внимание на индустриалната сигурност - ще проучва дружества, които изпълняват поръчки или работят по договори, свързани с класифицирана информация.

Днес ДКСИ обяви и девиза си: "Класифицираната информация в република България да става по-малко, но да се пази по-добре".

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?