НАТО отхвърлило Бриго Аспарухов за шеф на НРС

Сондажите на президентството с натовски столици за връщане на Бриго Аспарухов начело на Националната разузнавателна служба (НРС) на мястото на Димо Гяуров са дали отрицателен резултат, научи Mediapool от дипломатически източници.

следните дни все по-усилено се говори за смяна на сегашния директор на НРС ген. Димо Гяуров. Функционерите от БСП и бивши кадри на службите едва изчакаха да мине срещата на НАТО в Прага, за да подновят темата за смяната на Гяуров, който не бе подменен от Първанов след избирането му за президент. Негласното обяснение бе, че се изчаква да мине срещата на Алианса, който има доверие в Гяуров.

Президентът Първанов, на чието подчинение е службата, до този момент не е отрекъл категорично твърденията за смяна на Димо Гяуров с обяснението, че това изисква съгласуване с правителството, което номинира кандидата. Президентството обаче е сондирало с натовски столици името на Бриго Аспарухов, опитвайки се да омаловажи миналото му на кадрови разузнавач от времето на комунизма с аргумента, че е професионалист. Въпреки това отговорът бил, че за НАТО тази кандидатура не е приемлива. Освен това в Алианса не виждали нужда от смяната на Димо Гяуров, с когото работят добре.

Бриго Аспарухов беше шеф на НРС по времето на бившия президент Желю Желев и сменен от неговия наследник Петър Стоянов. В момента е депутат от БСП, но преди време сам реши да напусне Висшия съвет на партията. Чувствата на бившите му колеги от службите са двойнствени, тъй като Аспарухов си е позволил да направи някои кадрови промени в разузнаването след 10 ноември 1989 г.

Тодор Бояджиев: Без политически назначения в НРС

Другият спряган за шефския пост в НРС - депутатът от левицата Тодор Бояджиев, вероятно е бил уведомен от президентството за резултатите от сондажа. Днес той отрече версията, че ще става директор на службата и заяви, който и да заеме поста, трябва да е човек извън политиката.

Аз не съм реален кандидат, защото съм политически ангажиран, коментира Бояджиев. Който и да заеме поста, трябва да е над политиката, да получи политическа подкрепа, но на базата на консенсус, а не от отделна политическа сила, смята бившият заместник-началник на Първо главно управление (разузнаването). Според него новият шеф на НРС трябва да бъде доказан професионалист и да поправи прекъсната връзка между поколенията в българското разузнаване.

Свинаров: Има формални пречки за назначението на Аспарухов

Пред кандидатурата на Бриго Аспарухов има и пречки от юридически характер, каза днес министърът на отбраната Николай Свинаров. В закона за отбраната и въоръжените сили има текст, че след 40-годишна възраст офицерите не могат да бъдат приемани на кадрова военна служба". Той добави, че това действително би могла да бъде формална пречка, на имало много начини, "ако реши човек", тя да бъде преодоляна.

Свинаров заяви, че правителството днес не е обсъждало смяна на директора на НРС и отхвърли твърдения в медиите, че самият той щял да внася подобно предложение, защото това не било в неговите прерогативи. Според закона това е функция на Министерски съвет и очевидно такова предложение ще го направи или премиерът или главният секретар на МС, не мога аз, обясни министърът.

Той също смята, че шефът на НРС не бива да бъде политик.

Запитан дали не е по-добре да се изчака изготвянето на закон, който да регламентира дейността на НРС, защото новият шеф на службата би могъл да не отговаря на критериите, които ще бъдат заложени в нормативния акт, министърът на отбраната каза: "Има такъв казус и това означава, че ще бъде сменен с приемането на закона".

Симеон избрал Аспарухов заради приятеля си Тилев

Като шеф на НРС Бриго Аспарухов беше запомнен най-вече с крупната политическа афера, наречена "Боянски ливади", довела до падането на правителството на Филип Димитров.

Според днешна публикация във в. "Дневник", най-големият поддръжник на Аспарухов не бил президентът Първанов, а премиерът Сакскобургготски. Първанов изпитвал известни резерви, тъй като двамата с Бриго Аспарухов имали противоречия от 1998 г. и освен това не искал партийно обвързан началник на разузнаването, включително и заради реакции на Брюксел и Вашингтон.

Причината премиерът Сакскобургготски да настоява за Бриго Аспарухов се обяснява най-вече с връзката му с банкера Атанас Тилев, обяснява "Дневник". Двамата са завършили немската гимназия в Ловеч и са близки приятели. През 2000 г. срещу ген. Аспарухов беше образувано следствено дело за унищожаването на през 1993 г. на досието на "агент Румянцев", зад който се крие Атанас Тилев. През април м.г. Бриго Аспарухов беше обвинен във военно длъжностно престъпление, но делото бе спряно, след като той влезе в парламента с листата на БСП. Делото отново беше прекратено от Окръжна военна прокуратура, която обжалва пред ВКС.

Сакскобургготски притежава 5 % от застрахователното дружество на Тилев "Витоша". В книгата си "Опит за завръщане" Тилев припомня, че Симеон е консултирал концерна ТАМПЕЛА, където той е работил.

За Бриго Аспарухов са лобирали още депутатът от НДСВ и зам.-председател на партията Даниел Вълчев и бившият шеф на Международна ортодоксална банка "Св. Никола" Цветан Начев, който пък е роднина на военния министър Николай Свинаров. Връзката между Вълчев и Начев с Аспарухов бил Любен Гоцев, бивш кадрови офицер в разузнаването до 1990 г. Начев и Гоцев са заедно във фирма ФИЛИНКО, където през 1997 г. е работил и сегашният зам.-шеф на НДСВ Даниел Вълчев, посочва "Дневник".

В публикацията се отбелязва, че освен Бриго Аспарухов, има още няколко сериозни кандидатури за поста: президентът на Асоциацията на разузнавачите Горан Симеонов, членът на същата структура Горан Йонов, бившият говорител на президента Петър Младенов Чавдар Минчев, работил в НСС до 1992 г., депутатът от левицата Тодор Бояджиев, членът на ВС на БСП и собственик на фирма "Скорпио" Камен Пенков и Йордан Начев. Последният бил известен в професионалните среди с разработки срещу тероризма, които предоставил на депутати от мнозинството.

След като сондажите с НАТО са дали негативен резултат за Бриго Аспарухов, едва ли ще има по-различен отговор и за останалите в "шорт-листата" на президентството. В крайна сметка обаче решението кой да оглави една или друга специална служба зависи от българските институции. Рискът е, че решения, взети в противоречие с мнението на натовските партньори, могат за доведат до загуба на доверие в България като надежден партньор и да бъде отказана ратификация на договора за членство.