НАТО отказва на Русия правото на вето в новия план за сътрудничество

След включването на Русия в международната коалиция за борбата срещу световния тероризъм, ръководителят на Кремъл, Владимир Путин подчерта необходимостта от засилване на връзките между Москва и съюзниците чрез участие в нов форум, където руснаците да се чувстват по-удобно, отколкото в НАТО.

Британският премиер, Тони Блеър, сметна, че идеята е разумна и предложи замяната на сегашния съвет НАТО-Русия с нов консултативен орган по схемата 19 плюс 1. Алиансът обаче ясно подсказа, че не желае да предостави на Русия право на вето.

Съществува обаче опасение, че Кремъл ще използва новия форум, повече за да създава проблеми, отколкото за да сътрудничи. На тези съмнения се дължи формулата Русия - с единия крак в НАТО, а с другия извън алианса, която министрите на външните работи на съюзническите страни се надяват да съгласуват с ръководителя на руската дипломация Игор Иванов на срещата в Рейкявик на 14 май.

Предложението на съюзниците се състои в създаването на нов съвет НАТО-Русия, който ще предложи "механизъм за съвместни консултации, сътрудничество, решения и действия между държавите-членки на алианса и Русия" и който ще работи на "принципа на съгласието".

Новият организъм си поставя за цел да "засили борбата срещу тероризма, управлението на кризите, ограничаването на производството и налагане на контрол върху разпространението на оръжията, издирване и спасителни операции по море, сътрудничество между военните и при граждански кризи".

Планът на съюзниците е твърде незадоволителен за очакванията на Русия, която смята, че предложението прибавя много малко към досегашните отношения между Москва и НАТО. Русия не желае бъдещите отношения да се развиват по формулата един против деветнадесет. Тя също така не се е отказала от стремежа си към право на вето, независимо че признава, че не може да участва в съвещанията на Атлантическия съвет като равноправен съюзник.

Русия иска срещите на съвета НАТО-Русия да се организират преди тези на Атлантическия съвет, за да може да оказва влияние върху решенията на съюзниците, преди те да бъдат окончателно приети. Въпреки че не подскача от радост, Москва съзнава, че не би могла да обвърже подобряването на отношенията си с НАТО с процеса на присъединяване на балтийските републики, където все още живее многобройно руско население.

Една от причините за тази предпазливост е подозрението, че алиансът може да ускори приемането на бившите съветски републики, ако се поиска такова обвързване. За сметка на това, едно по-голямо разширение, което да включва и България, Румъния, Словения и Словакия ще бъде много по-бавно.

Затова алиансът мери внимателно своите стъпки, тъй като се намира в процес на дълбоки преобразувания, които ще променят из основи организацията. Влизането на седем или девет нови члена и постепенното приближаване на руския гигант ще превърнат НАТО в отбранителен, а не толкова във военен организъм, гарантиращ сигурността. В бъдеще НАТО ще бъде институция, в която политиката стои на първо място.