НАТО се готви да подчертае глобалната си роля въпреки болезнения опит от Афганистан

Лидерите на НАТО ще потвърдят глобалната военна роля на алианса, когато се съберат тази седмица да договорят нова декларация за мисията въпреки болезнения и деморализиращ опит от войната в Афганистан.

Държавите от НАТО се бият в Афганистан от 2001 г., но предвожданите от САЩ 150 000 войници не успяват да се справят с разрастващата се бунтовническа дейност на талибаните, а над 2200 войници са убити досега.

Мисията в Афганистан е най-голямата военна кампания в 61-годишната история на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и първата извън региона, за чиято отбрана беше създадена организацията. Мисията също така повдига най-големите въпроси за бъдещето на НАТО.

Трудностите, с които се сблъсква НАТО в конфликта, и неприятното усещане, породено от нежеланието на някои членове като Германия да споделят риска от участие в битки на фронтовата линия, кара някои да поставят под съмнение жизнеността на алианса в дългосрочен план.

Нарастващият брой жертви, засилващата се обществена съпротива срещу войната и натискът, на който са подложени военните бюджети заради финансовата криза, намаляват ентусиазма за бъдещи "роли извън арената" - не на последно място в САЩ, водещата сила в НАТО.

Въпреки това новата стратегическа концепция, която може да бъде одобрена от лидерите на 28-те държави от НАТО на среща на високо равнище в Лисабон на 19-20 ноември, ще подчертае нуждата НАТО да гарантира, че може да предприема в бъдеще мисии за "управление на кризи" по целия свят.

"Само по възможностите на НАТО"

"Никоя друга организация не може да свиква, разполага и поддържа военната сила на НАТО", каза миналия месец генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, с което отхвърли предположенията в медиите, че Афганистан може да бъде последната голяма мисия на алианса.

"В бъдеще ще има и други мисии, които са единствено по възможностите на НАТО. Ще трябва да сме готови", заяви той.

Расмусен призовава държавите да продължат да инвестират в подобряване на състоянието на въоръжените сили въпреки икономическата криза, да "намаляват тлъстините, а не мускулите" и да засилят сътрудничеството за изграждане на по-жизнен алианс, който е в състояние да се справи със заплахите за сигурността през 21 век.

В Лисабон лидерите ще се ангажират да увеличат оборудването и ресурсите, необходими за операции извън границите на НАТО, включително хеликоптери, транспортни самолети и технологии за противодействие на крайпътни бомби.

Анализатори казват, че войната в Афганистан нанася удар върху душата на НАТО, като страните се стремят да намалят ангажимента си колкото се може по-бързо. Очакваният от мнозина объркан край на конфликта би могъл още повече да навреди на престижа на алианса.

Те обаче не виждат кой знае каква заплаха за бъдещето на НАТО.

"Мисля, че Афганистан наистина повдига въпроси за бъдещето на НАТО, но това не значи, че НАТО замира", каза анализаторът от корпорация РАНД Брайън Дженкинс.

НАТО беше създадена през Студената война за отбрана срещу агресия с конвенционални сили от бившия съветски блок. В резултат на това организацията разчита главно на оръжия като танкове и авиация, които са до голяма степен неподходящи за операции срещу бунтовници.

Критици твърдят, че алиансът е по-ефективен като средство за сплашване или възпиране, отколкото като бойна сила, имайки предвид, че той е водил само още една кампания в своята история - успешната въздушна операция срещу Сърбия за Косово през 1999 г.

"Сега НАТО се намира в ситуация, за която съюзниците са политически и военно неподготвени", каза Дженкинс, като отбеляза, че огромното мнозинство от конфликтите по света включват нередовни сили.

"Въпросът е дали НАТО може да отговори на нередовни вражески формирования като талибаните или пиратите край бреговете на Африка. Ако не може, тогава може би нейната ефективност като полева сила е доста ограничена", заяви той.

Поуки от Афганистан

В Лисабон лидерите ще извлекат поука от Афганистан, като признаят, че за да успеят, военните кампании трябва да бъдат подкрепени от граждански усилия за подобряване на управлението и развитието.

Дженкинс и други анализатори казват, че въпреки ограниченията си НАТО играе важна роля като единствената политическа единица, която събира Европа със САЩ и Канада. Тя също така помага за изграждане на стабилност в държави от бившия съветски блок и Балканите, като им предоставя или предлага членство.

Някои анализатори като Карл-Хайнц Камп от Колежа по отбрана на НАТО в Рим твърдят, че опитът от Афганистан всъщност е положителен за сплотеността на НАТО.

"Това, което намирам за забележително, е, че съюзниците остават единни по този въпрос повече от девет години, т.е. един път и половина по-дълго от продължителността на Втората световна война, въпреки че обикновено водеха спорове през цялото време", заяви той.

Пол Пилар от Джорджтаунския университет каза, че Афганистан вероятно ще направи съюзниците по-малко склонни да се ангажират с бъдещи операции, особено ако резултатът е съмнителен. Той обаче не смята това за фатален недостатък на организацията. Според него най-важното е, че Вашингтон все още разглежда НАТО като ценен актив. "Ако не беше така, тогава в някакъв момент през изминалите 20 години вече щяхме да сме се изправили пред въпроса дали НАТО би трябвало да спре да съществува. Мисля, че организацията ще продължи да бъде смятана за актив от гледна точка на американската външна политика", каза той. 

По БТА