НАТО сформира първите Сили за бързо реагиране

От днес започват да действат новите Сили за реагиране на НАТО, съобщи АП. Задачата им е да действат бързо при възникване на кризи в цял свят, като ще изпълняват операции от евакуации и мироопазващи мисии до борба с тероризма и интензивни бойни действия.

На церемония в Северното командване на НАТО в холандската база Брунсум бе отбелязано създаването на първото ядро от силите за реагиране - 9000 военнослужещи от сухопътните сили, които ще действат с подкрепата на военновъздушни и военноморски единици. Планирано е числеността им постепенно да достигне 20 000 души. Главнокомандващият въоръжените сили на Алианса ген. Джеймс Джоунс изтъкна, че НАТО вече ще има потенциал да прави това, което досега не е могла - да въвежда по-бързо, с по-голям обхват и по-успешно военни сили във влошаваща се ситуация, за да предотвратява кризи.

На срещата си в Прага миналата година, по предложение на САЩ Алиансът взе решение да създаде сили за бързо реагиране, а концепцията бе одобрена през юни т.г. от министрите на отбраната на 19-те страни членки. Решението за създаването на силите за бързо реагиране дойде след терористичната атака срещу САЩ от септември 2001 г. и бе радикална промяна в доктрината на НАТО, основана за колективна отбрана на членовете си срещу бившия Съветски съюз.

Участието на България като бъдеща страна членка в новите сили на НАТО е била и една от основните теми на разговора на началникът на военния комитет на Алианса ген. Харалд Куят с шефа на Генщаба ген. Никола Колев. Пред медиите ген. Куят, който от вчера е на посещение у нас, посочи, че новите страни членки на пакта трябва внимателно да преценят възможностите си с какви военни части могат да участват в силите за бързо реагиране и добре да се подготвят.

По-рано през деня, след среща с председателя на парламентарната външна комисия Венко Александров, ген.Куят заяви пред медиите, че е впечатлен от участието и приноса на България в мироопазващи операции. Това е важно не само за НАТО, но и за българската армия, защото дава възможност на българските военни да добият опит и да се подготвят за бъдещи операции, посочи генералът.

Ген.Куят подчерта, че новите сили на НАТО ще трябва да са в състояние да се развръщат за 5 до 7 дни след подаването на сигнал. Краткият срок влиза в противоречие с тромавата процедура по българската конституция за изпращане на военни части зад граница, което ще наложи промяната ѝ още преди присъединяването на страната ни към НАТО, което се очаква да стане през пролетта на 2004 г.

България ще предложи на НАТО няколко варианта за участие в силите за реагиране, заяви ген. Колев. По думите му, страната ни може да се включи със сили за специални операции, лека пехота, инженерни подразделения, части за ядрена, химическа и биологична защита, логистична поддръжка и медицинско осигуряване. Според ген. Колев, във всички тези области българската армия разполага с добри специалисти и опит. Вероятно България ще направи официално предложение с какво предлага да участва в силите за реагиране през следващата година, прогнозира началникът на Генщаба.

Всяка страна ще предлага на НАТО свои подразделения и ако те бъдат одобрени, ще преминат специални процедури за подготовка и сертификация в Алианса.

Президентът се опита да използва шефа от НАТО във вътрешния спор за числеността на армията

В прессъобщение от "Дондуков"2, президентът Георги Първанов се опита да използва визитата на началника на военния комитет на НАТО в полза на спора между генералитета и държавния глава с министерството на отбраната за необходимата численост на Българската армия.

В съобщението се казва, че на срещата си с ген.Харалд Куят президентът Първанов е поставил въпроса за съотношението между задачите на въоръжените сили по участие в международни мисии и по защитата на националната територия.

Трябва да има разумен баланс между възможностите и задачите на въоръжените сили за национална и колективна отбрана, е посочил ген. Куят. Той заявил, че защитата на една държава се осъществява както с действия на войските на собствена територия, така и далеч от нея - близо до източниците на заплаха.

Спорът между Първанов и шефовете от Генщаба от една страна и цивилното ръководство на отбраната бе кой да е приоритета за отбраната на страната през следващите 10 години - дали да се развива териториалната отбрана на България или армията да се специализира приоритетно в участие в международни мисии. Различните мнения се сблъскаха при изготвянето на стратегическия преглед на отбраната, като военните заподозряха, че желанието на цивилните да акцентират върху участието в мисии се води от идеята числеността на армията да бъде намалена под предвидените 45 000 според настоящата военна доктрина.

Военната реформа в България върви в правилната посока

През своята двудневна визита ген.Харалд Куят е разговарял и с премиера Сакскобургготски, и с председателя на външнополитическата комисия на парламента.

Пред президента Първанов, както и пред ген. Колев и шефа на парламентарната комисия Венко Александров, ген. Куят е оценил положително военната реформа в България, както и ангажимента на военния министър да осигури 2,6% от БВП за отбрана.

Пред медиите шефът на военния комитет на НАТО заяви, че военната реформа в България върви в правилната посока и шеговито я оцени с "11,67" по десетобалната система. Куят добави, че е наясно с трудностите на армейската реформа и социалната ѝ цена.