НАТО ще възпира, но и ще води диалог с Русия

Политиката на НАТО ще бъде насочена към възпирането на Русия, но чрез водене на диалог. Така може да бъде обобщена общата позиция на лидерите на 28-те страни членки на алианса след края на срещата на върха във Варшава в събота.

По време на двудневните разговори бе решено в Полша, Литва, Латвия и Естония да бъдат разположени за постоянно 4 многонационални батальона, като отговор на анексирането на Крим от Русия.

По думите на генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг западните съюзници несъмнено са единни по отношение на Москва, въпреки предупрежденията от Германия и Франция, че усилването на източния фланг на НАТО може да доведе до противопоставяне като по време на Студената война.

"Не виждаме каквато и да било непосредствена заплаха за който ѝ да било от съюзниците на НАТО. Не сме в стратегическо партньорство с Русия, което се опитахме да развием след края на Студената война, но и не сме като в ситуацията по време на Студената война. Ние сме в различна ситуация. Тя не прилича на нищо, което сме преживявали преди", коментира Стлтенберг в събота.

Според френския президент Франсоа Оланд показаната твърдост към Русия ще позволи да се случи диалогът с нея. Той обаче изрази надежда Москва да не е останала с впечатлението, че НАТО иска да е неин враг.

Британският премиер Дейвид Камерън даде да се разбере, че след референдума за излизане от Европейския съюз Обединеното кралство тепърва ще решава и дали да продължи да поддържа и средствата на НАТО за ядреното възпиране на Русия. Той насрочи за 18 юли гласуване в Камарата на общините за удължаване на програмата "Трайдънт" – поддържането на флотилията от 4 подводници с най-смъртоносните съвременни оръжия.

Междувременно българският министър на отбраната Николай Ненчев информира, че страната ни няма да участва със свои войници в т.нар. предно разполагане на сили на НАТО в Балтийските държави и Полша.

"Не е коментиран този въпрос и не се предвижда България да участва под каквато и да е форма, тоест там водеща роля имат така наречените рамкови държави, които поемат своята отговорност, а що се касае до Черноморския регион не само генералният секретар, но и редица други колеги изразиха своето безпокойство по отношение на Черноморския регион и липсата на баланси там“, заяви Ненчев.

Според него присъствието на НАТО в Черно море вероятно ще се увеличи, но уточни, че това ще е тема на среща на военните министри от алианса през октомври. За това настоя преди ден във Варшата президентът Росен Плевнелиев.

"По силата на един договор, едно споразумение от Монтрьо, чужди кораби не могат да присъстват повече от 21 дни в а акваторията на Черно море, така че ако има подобна инициатива, което вероятно ще се случи, то тя ще бъде извършвана на ротационен принцип“, коментира военният министър.

Външният му колега Даниел Митов пък припомни, че позицията на България е това присъствие да е в рамките на учение под егидата на НАТО.

"Смятам, че и нашите турски и румънски колеги са съгласни с този подход. Тежките дисбаланси, внесени в Черно море след анексията на Крим, доведоха до момент, в който НАТО трябва да възстанови до някаква степен баланса. Когато заключвате къщата си, не я заключвате, защото смятате, че съседите ви са крадци, а защото знаете, че крадци съществуват. Това правим ние, изграждаме отбраната си, не защото смятаме, че някой ще ни нападне, а защото знаем, че в близост до нас една държава беше атакувана“, коментира той.

Като важно външният министър определи споразумението между НАТО и Европейския съюз, елемент, от което, е и сътрудничеството за справяне с миграционния натиск.

"В Егейско море има защита от страна на НАТО, в Черно море нямаме все още необходимост от това, тъй като миграционните потоци, слава Богу, не са пренасочени натам, но естествено всички следим ситуацията много внимателно и ако каналджиите тръгнат да търсят алтернативни маршрути през Черно море, ние при всички положения ще реагираме адекватно в случая“, заяви още Митов.

Предстоящето обсъждане на евентуалното засилване на присъствието на НАТО по въздух и вода в Черно море бе едно от решенията на срещата на върха в петък. Освен това лидерите на страните членки на НАТО решиха киберпостранството да се разглежда като нова оперативна среда заедно със сушата, въздушното и морското пространство.