НАТО започва трето рисковано начинание на Балканите

Този, който веднъж излъже, никога няма да му вярват дори и да каже 100 истини, гласи стара албанска поговорка, написана на стената на училищната стая, в която лидерът на етническите албански бунтовници обеща пред световните медии тази седмица, че неговите бойци ще предадат оръжията на НАТО в замяна на малцинствени права.

Ще спази ли това обещание Али Ахмети, след като 3500 войници се разположат за ограничената 30-дневна операция Необходима жътва? Дали парламентът в същото време ще реформира конституцията като договорената цена за прекратяването на шестмесечния бунт в северната част на Македония?

В една част на света, където истината е измамна и националистическите интриги надделяват над благородните обещания за мир и демокрация, подписани под западен натиск, не се знае какво ще стане.

НАТО, вече въвлечен в две неопределени във времето балкански мироопазващи мисии, рискува да затъне в трета, като отново подценява намеренията на етническите общности да се осланят на Великите сили да ги извадят от задънената улица без да има честно помирение.

С толкова малко доверие и дори очакване на мир от двете страни, НАТО би трябвало да помисли за една по-отворена временна рамка и една по-традиционна мироопазваща роля, заключи Международната кризисна група в свой доклад.

Неохотата да се стори това е разбираема. Съществува реален риск НАТО да бъде въвлечен в много бързо променяща се ситуация, която може да дегенерира в бойни действия без ясно определен враг или обещаваща стратегия за изход.

Трудно е да се разбере как всяка от двете страни ще получи достатъчно доверие в добрата воля на другия, ако НАТО остане само 30 дни в разклатената бивша югославска република, се казва в доклада.

Обърканата балканска реалност може да вземе за заложник "жътвата".

Подписаните документи задължават бунтовниците от Армията за национално освобождение да се разпуснат и интегрират в Македония, а парламентът да приеме конституционни поправки за малцинствените права, за които АНО твърди, че се бори. Но поведението на двете страни далеч от западните посредници, не съответства на дадените на хартия обещания.

Али Ахмети, енигматичният командир на АНО, се обяви за човек на разума и помирението на пресконференция, дадена в неделя в седалището му в планинско село.

Той се закле, че неговите бунтовници доброволно ще се разоръжат и ще допринесат за новата гражданска демокрация в Македония, при която етническата принадлежност няма да лиши никого от работа, висше образование, използване на собствения език, представителство в парламента или защита от полицейски произвол.

Три знамена - на САЩ, НАТО и ЕС , бяха окачени на училищната дъска зад него, давайки му ореол на модерност. Имаше още едно знаме, но то не бе на Македония. Това бе червено-черното знаме на Албания.

Знаците имат голямо значение в племенните култури на Балканите и очевидното отсъствие на македонските държавни символи по време на мирния дебют на Ахмети каза много на македонците.

По същия начин подейства и отказът на неговите партизани да разрешат на македонски журналисти да се присъединят към чуждестранните им колеги, следващи екипите за свръзка на НАТО по време на техните обиколки за укрепване на доверието зад линиите на бунтовниците.

Или гледната точка на някои бойци от АНО, втвърдена от службата в етническия албански сепаратистки бунт срещу сръбското подтисничество в Косово, че няма начин да бъдат разоръжени, а само могат да бъдат убити от полицията след като войските на НАТО си отидат.

След като силите КейФОР в Косово не можаха да затворят границата за контрабандата на оръжие за АНО и фактът, че не се знае колко голям е арсеналът на АНО, бунтовниците няма да имат проблеми да укрият оръжия от НАТО, казват анализатори.

Други тревожни сигнали са бягството на македонски селяни от терора на АНО, изгарянето на изоставени къщи, индикациите за поставянето на мини от страна на бунтовниците след мирното споразумение на 13 август и разрушаването на македонска православна църква.

Наблюдателите се чудят дали Ахмети контролира своите бунтовници или дали има латентни сепаратистки цели. Те не знаят и дали Албанската национална армия е откъснала се от АНО фракция, която се заканва да продължи борбата, както твърди, или е само една удобна дегизировка за АНО.

Ахмети и неговите съюзници от гражданските политически партии първоначално поискаха международни мироопазващи сили и международна мирна конференция, която да циментира техните първи искания за автономия. Правителството отказа, опасявайки се, че Македония ще се раздели по етнически принцип като Босна и Косово с мироопазващите сили на НАТО.

Ахмети заяви пред Ройтерс, че безрезултатно е искал от НАТО една по-дълга и по-твърда мисия с по-големи пълномощия в сигурността. Сега бунтовниците, които казват, че ще се разоръжат, разчитат НАТО да остане по-дълго, за да гарантира сигурността на техните общности.

Македонските власти и някои албански анализатори подозират, че бунтовниците тайно ще дирижират насилие, за да провокират остър ответен удар от македонските сили за сигурност.

Това, може би пресмятат бунтовниците, ще наложи териториална полицейска роля за войските на НАТО, чиито политически лидери не биха могли да преглътнат неприятното чувство от това, че са позволили Македония да рухне в гражданска война и да застраши спонсорираното от ЕС развитие из целите Балкани.

Посланието от повечето македонски лидери след подписването на мирното споразумение също не бе помирително. А дисонансът между интерпретациите на графика за мирните стъпки би могъл да катурне процеса.

Правителствените ръководители и медиите продължават да наричат членовете на АНО "въоръжени албански терористи", независимо от обещанието на Скопие за амнистия за всички, които се разоръжат доброволно.

Аз мисля, че хората от АНО са просто бандити и престъпници, заяви президентът Борис Трайковски пред телевизия Би Би Си.

Македонската полиция продължава произволно да задържа и да бие етнически албанци в столицата Скопие и другаде, заяви в сряда базираната в Ню Йорк правозащитна организация Хюмън райтс уоч.

Ахмети настоява, и НАТО е съгласна с това, че споразумението, което той подписа, изисква разоръжаването и реформите да вървят едновременно. Но председателят на парламента Стоян Андов предупреди, че основните малцинствени закони и амнистията няма да влязат в сила преди АНО да бъде очевидно разоръжена.

След това ще възникне въпросът чии данни са достоверни. Министерството на вътрешните работи на Македония оповести доклад, в който се казва, че АНО има над 60 000 единици оръжие. Офицери от АНО заявиха пред Ройтерс, че партизаните имат 2300 броя оръжия. По-ранната оценка на НАТО е за 3000 единици оръжие.