Националистическа партия влeзe в израелското правителство

Новият военен министър заема крайни позиции за палестинците, строителството на еврейски селища и израелско-палестинския конфликт

Националистическа партия влeзe в израелското правителство
Споразумението за включване в израелското правителство на твърдолинейната дясна партия "Израел бейтену" ("Нашият дом Израел") беше подписано в сряда.
 
"Израел се нуждае от стабилно управление, за да сме в състояние да се справим с предизвикателствата и да се възползваме от възможностите пред нас", каза премиерът Бенямин Нетаняху. 
 
Той обеща да направи всичко възможно за постигане на мир с палестинците.
 
Лидерът на "Израел бейтену" Авигдор Либерман, който ще бъде министър на отбраната, каза, че ще следва деликатна политика, имаща за цел да донесе стабилност на Израел и региона.
 
Партията на Либерман е партията на рускоезичните израелци и цитира местното издание "Джерусалем пост", което освен назначението на лидера на "Израел бейтену" откроява и друга промяна в правителството - поемането на поста министър на интеграцията на имигрантите от Софа Ландвер от същата политическа сила.
 
Преди седмица Нетаняху предложи поста министър на отбраната на Либерман, а в петък предишният титуляр на длъжността Моше Яалон подаде оставка.
 
Либерман е бивш твърдолинеен министър на външните работи и е известен с безкомпромисните си изказвания, които му спечелиха прозвището "булдозера", отбелязва ДПА.
 
Роден е в молдовската столица Кишинев и е израснал в Съветския съюз. Емигрира в Израел на 20-годишна възраст и през 1999 г. основава партията "Израел бейтену". 
 
Споразумението има за цел да увеличи и стабилизира парламентарното мнозинство на управляващата коалиция. Досега Нетаняху имаше подкрепата на 61 депутати от 120-членния Кнесет, или мнозинство от само един глас. В петък израелският министър на отбраната Моше Яалон, който е в конфликт с Нетаняху, обяви, че подава оставка и от правителството, и като депутат от "Ликуд".
 
Партия "Израел бейтену" има 6 места в еднокамарния израелски парламент и с нейната подкрепа управляващото мнозинство ще нарасне до 66 народни представители. 
 
Още от изненадващата си победа на парламентарните избори в Израел през март миналата година, Нетаняху се опитва да опитва да разшири своята коалиция, която досега зависеше от капризите и на най-малкия партньор, отбелязва АФП. През последния месец израелският премиер увеличи своите усилия в тази насока, но преговорите с левоцентристката Партия на труда удариха на камък миналата седмица.
 
Нетаняху незабавно започна сондажи с Либерман, бивш министър на външните работи в предишното правителство на премиера. Миналата година ултранационалистът отказа да влезе в новия кабинет.
 
Още щом бе обявено присъединяването на Либерман към управляващата коалиция, заваляха коментари, че израелското правителство ще втвърди своята политика, особено към палестинците.
 
Участията на Авигдор Либерман като министър на външните работи на Израел в кабинети на премиера Бенямин Нетаняху винаги са имали катастрофален ефект върху израелско-американските отношения, коментира вестник "Ню Йорк таймс".
 
Ултранационалистическите позиции на Либерман за палестинците, строителството на еврейски селища и израелско-палестинския конфликт на практика го превърнаха в нежелана личност във Вашингтон и отровиха отношенията с палестинците. Но за да укрепи коалицията си в израелския парламент, Нетаняху този път предложи на Либерман поста министър на отбраната - длъжност, за която мнозина смятат, че заемащият я на практика е вторият човек в израелското правителство след премиера и играе решаваща роля в отношенията със САЩ и палестинците.
 
Израелският министър-председател може би си мисли, че в името на политическите си задачи може да пожертва отношенията с отиващото си скоро правителство на Обама, които бяха силно обтегнати от ядреното споразумение с Иран. Но властта във Вашингтон поне си беше изградила работещи отношения с Моше Яалон, безкомпромисния, но прагматичен министър на отбраната, който подаде оставка веднага щом се разбра за отправеното към Либерман предложение той да заеме поста. Моментът за тази смяна на караула е особено деликатен, защото точно сега са на финалната права преговорите за ново десетгодишно американско-израелско споразумение в сферата на отбраната, предвиждащо увеличаване на военната помощ за Израел.
 
Трудно е да си представим в обозримо бъдеще някакъв бърз напредък в мирните преговори и причините за това са не една. Но е напълно възможно да си представим как отношенията на Израел в региона, а и извън него ще се влошат при наличието на министър на отбраната, който освен всичко друго е заплашвал, че ще завладее Газа или че ще бомбардира Асуанския язовир при война с Египет. Отношенията на Либерман с израелската военна върхушка са обтегнати, като най-пресният пример бе неговото изказване в защита на израелски войник, който бе арестуван за това, че е екзекутирал палестинец.
 
Назначението на Либерман ще превърне във фарс всякакви бъдещи израелски инициативи по отношение на палестинците. Той се оттегли от предишното правителство на Нетаняху заради това, че премиерът не е унищожил Хамас, както и че не е построил повече селища в Ерусалим и на Западния бряг, където Либерман живее. Той призоваваше за премахване на официалния статут на арабския и предложи въвеждане на смъртно наказание за лица, осъдени за тероризъм.
 
Дори и Нетаняху не вярва, че Либерман е точният човек за поста - или поне не е вярвал до съвсем неотдавна, когато обяви: "Либерман ме мрази, той ме клевети, той е опасен човек, не се спира пред нищо."
 
Но израелският премиер явно си мисли, че стабилизирането на крехката коалиция, която се крепи на мнозинство от едва един глас в парламента, е по-важно, от риска да постави съперник начело на възхваляваните израелски сили за сигурност и да обтегне още повече отношенията с Вашингтон.
 
Нетаняху също така може да смята, че решаването на израелско-палестинския конфликт чрез съвместното съществуване на две държави, палестинска и израелска, за което се застъпва Вашингтон, е вариант, който на практика към момента е мъртъв, както и че може би ще получи по-добро споразумение за военната помощ от следващия президент на САЩ. 
Но това е рискован и циничен гамбит. Следващият президент на САЩ е малко вероятно да отмени подкрепата за уреждане на близкоизточния въпрос с две държави, а министър на отбраната, който е в конфликт с израелската военна върхушка, надали ще бъде в състояние да укрепи позициите на Израел във Вашингтон.
Споделяне
Още по темата
Още от Свят