Националната газова компания на Иран пред колапс

Макар че западните санкции не засягат износа на газ, компанията банкрутира заради бойкота на западни енергийни гиганти

Иранската национална газова компания е изправена пред колапс - последният знак за задълбочаването на икономическите беди вследствие на международните санкции, от които Техеран се опитва да се избави чрез преговори със западните сили.

Изпълнителният директор на държавната газова компания Хамид Реза Араки заяви през почивните дни, че компанията е натрупала дълг от 100 трилиона риала (4 млрд. долара) и е обявила банкрут, според полуофициалната информационна агенция Mehr.

Пресслужбата на компанията не потвърди банкрута, но местната преса цитира думите на иранския министър на петрола Бижан Зангане за това, че газовата компания е "разрушена", пише "Уолстрийт джърнал".

Тя стана на жертва на санкциите, въведени срещу Иран от Запада с цел да попречат на страната да създаде ядрено оръжие. Най-силно засегнат бе иранският енергиен сектор.

Иран е втори в света по запаси на природен газ – около 15% от световните резерви. Страната изнася газ в Турция, Армения и Азербайджан. През 2012 г. доходите от продажбата му се оценяваха на 10.5 млн. долара дневно. Иран се надява да започне да изнася газ в Европа, но поради наложените санкции бе принуден да се откаже от тези планове.

Санкциите, въведени от ЕС през 2010 г., фактически блокираха достъпа на Техеран до технологии, които се използват за експорт на втечнен газ, включително и танкери. Всички проекти за производство на втечнен газ (LNG) бяха замразени. Иран може да транспортира газ само по тръбопроводи, което съществено ограничава продажбите му.

Ако санкциите бяха вдигнати, страната би могла да развие своите газови находища и да получава от порядъка на 130 млрд. долара годишно от добив на газ. Тези приходи биха били по-големи от доходите от износ на петрол. При това продажбата на газ не е под ембарго и не е обект на санкции от Запада. Но крупни международни компании като Shell и Total се отказват от разработването на находища в Иран.

Главният източник на доходи за страната си остава петролът, но от началото на 2012 г. износът му падна двойно. Икономиката на Иран е в плачевно състояние: правителството разполага с все по-малко и по-малко доходи. Инфлацията сега е над 40 процента на годишна база, за последните две години националната валута поевтиня два пъти спрямо долара.

Освен съкращаването на петролния износ, Иран пострада и от банковете санкциите: Техеран не може да получи десетки милиони долари, замразени по ирански сметки в западни банки.

Санкциите се оказаха твърде успешни. Сега част от западните политици призовават за тяхното засилване. Президентът на САЩ Барак Обама обаче се опитва да убеди Конгреса да не затяга санкциите, а да води преговори с Иран. На тези тема е посветена срещата на Обама със сенатори във вторник.

В сряда в Женева започва новият кръг преговори между западните страни и Иран. Предишния път преговорите за малко щяха да приключат с подписване на споразумение, но Франция се обяви против.

Иран е готов да направи отстъпки, ако Западът смекчи санкциите. Страната се опитва да докаже, че нейната ядрена програма е само за мирни цели. Техеран е съгласен да ограничи обогатяването на уран до 20%, но в същото време иска Западът да признае правото му да развива собствена ядрена програма.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?