Въпросът дали в българската история периодът 15-19 век трябва да се характеризира с насилственото поданство на друга държава (владичество), с насилията върху православните християни (робство) или с битовите отношения между разноезичните мюсюлмани и християни (съжителство) разбуни обществеността и даде храна на медиите дни наред. Защо? Защото въпросът е свързан с националната идентичност и нейното значение.
Национална идентичност обединява основните национални черти (език, религия, обичаи, традиции и др.), които правят нацията специфична и отличима, с националното самосъзнание. Последното е психологичен феномен - чувство за принадлежност към определена нация (държава), базирано на съзнание за различие. Националното самосъзнание се формира от националната история.
Националната идентичност е синдром с позитивно значение по отношение на духовното и материално развитие на нациите. Тя сплотява нациите за постигането на една или друга цел, най общо, влияе положително на прогреса. Затова нейното опазване и стимулиране се приема като необорим аргумент. Националната идентичност улеснява политиците в управлението на държавата, но тя не е, и не бива да бъде, политически проект.
Националната идентичност търпи изменения с времето. Нациите са сравнително ново творение - не по-старо от три века - и не са вечни. Те бяха консолидирани чрез формиране на митове, а понякога и чрез етнически прочиствания. Но за човешкото развитие, наред с борбата за оцеляване, все по голяма важност придобива международното сътрудничество и духовно сближаване, очертава се културна и икономическа глобализация. В тези условия съпротивата срещу отслабване на националната идентичност е различно силна при различни нации и обществени слоеве.
Националната история е извор и храна за националната идентичност. Тази нейна особеност често влиза в противоречие с нейното развитие като наука. Като наука националната история трябва да служи, както всяка друга наука, на истината. Всяка наука се обогатява с времето. Това трябва да важи и за националната история. Също, доколкото неизбежно е обременена с духа на времето, тя трябва да бъде преразглеждана. Ако колективистичната част на обществото и някои политици казват “националната история не трябва да се пипа”, това не може да се счита за правилно.
Какво наблюдаваме сега у нас по повод на изменения в училищните програми? В България има учени, които казват „националната история и специално турското робство не бива да се пипат” (напр. акад. Георги Марков, проф. Божидар Димитров). Преобладаващото обществено мнение е такова, че за въпросния период основната квалификация е „робство” и че в интерес на националната идентичност тази квалификация не бива да се променя.
Не такава е обаче нагласата на западната историческа наука, не такива са сигналите и препоръките, които идват от специализираната администрация на Европейския съюз. Учените от реномирани западноевропейски университети и институти считат че историческата наука, преподавана в училищата, прекалено робува на нацията и националната идентичност, че историята трябва да бъде не толкова политическа, колкото социална.
По-малко колективистичните нации се отнасят по-критично към своята история. При тях хората проявяват повече идивидуализъм и глобалистично мислене. Те са склонни да отчитат зарастването на раните от многобройни войни и насилия и да помагат за това зарастване. Един прекрасен пример за съвременно историографско третиране на националната идентичност е създаденият в резултат на сътрудничесто между немски и френски научни институти учебник по история на Западна Европа, който е възприет и се изучава както във френските, така и в немските училища. Подобен учебник за Средна Европа се подготвя съвместно от словашки и унгарски институти и ще бъде въведен в двете страни. В идеалния случай историята на Балканите би трябвало да бъде написана така че да бъде приемлива за преподаване както в България, така и в Турция, Гърция, Македония, Сърбия... Както българската наука, така и политици и общество, са далеч от тази цел. Нагласите в българската историческа наука (общо взето) са много изостанали, те малко са се изменили от времето на Първата световна война. Опитите за изменения в училищните програми по история срещнаха неразбиране и отпор както поради силния колективизъм в българския манталитет, така и поради изостаналостта и инертността на българската историческа наука, която не е създала необходимата обществена почва за тях.
В БАН твърдят че са направили структурни и тематични реформи в резултат на международен научен одит, на който се подложиха преди шест години. Някои от направените препоръки обаче бяха напълно игнорирани, дори посрещнати с отпор. Това особено се отнася за препоръките свързани с тогавашния Институт по история. Ето какво се казва в одитния доклад на международните експерти: “По времето на европеизация и глобализация на историческите изследвания, изследванията в Института все още са концентрирани твърде много върху нацията и националното. Все още не е достигнато нивото на критичен анализ, теоритично обосноваване и методично обновление, към които би трябвало да се стремят европейските институти. Традиционната политическа история все още доминира...”
Българската историческа наука игнорира гореказаното, а някои нейни представители направо се обявяват против него. Националистически настроени български учени като акад. Г. Марков считат че е налице “съзнателен стремеж на европейски институции и фондации да се европеизира българската история и българската литература” и виждат в това голяма опасност за националната идентичност.
По друг повод Г. Марков казва: “Да допуснем, че някои от тези проекти (за европеизиране) стигнат до доказателствена част, която отрича документиран етап от миналото - това значи да си обезсмислим историята!”
Какво значи ‘да си обезсмислим историята’? Смисълът на историята не е ли да казва истината, не трябва ли да се поучаваме от истинско минало а не от фалшифицирано или митологизирано? Излиза че трябва да приемем че историческата наука трябва да служи на обществото политизирана, не само с истината, но и с нейната манипулация.
Историята трябва да служи на обществото, а не на политиката. Политизирането на историята не е от вчера, а у нас твърде много учени, публицисти и политици “се изхранват“ с националната идентичност. Национализмът като политическо течение обективно съществува, но официалната историческа наука, това което заляга в учебните програми, трябва да бъде максимално очистено от политическо влияние, максимално близко до истината.
Ако се върнем на темата “владичество“, “робство“ и “съжителство“ като характеристики на въпросния исторически период, следва че те всички имат място в своите реални пропорции. Българската историческа наука се нуждае от модернизиране – нейното европеизиране се нуждае не от игнориране и отпор, а от популяризиране, за да срещне обществено разбиране.
*Авторът е доктор на химическите науки, бивш Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, основател и модератор на сайта ‘bulgarianscienceproblems’.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Драги Лазарине, радвам се, че разсейваш мъничко страха, че идват нови средни векове на тъмнина - дано има надезхда.
Цялата врява е да ни се натрапи удобен за западните ни господари либерален модел на историята, в който националното няма особено значение. Интересни са 2 неща: 1. Защо на целия балкански полуостров само измежду българите се намират слуги на западния либерализъм. 2. Никой ли не усеща подобие на този исторически либерализъм с интернационализма налаган ни до преди 28 години от тогавашните ни източни господари ?
"Сами от себе си да се научим не можем, защото кратки са дните на нашия живот на земята. Затова с четене на старите летописи и с чуждото умение трябва да попълним недостатъчността на нашите годиини за обогатяване на раазума. Искаш ли да седиш у дома си и да узнаеш без много трудно и опасно пътуване миналото на всички царства на тоя свят и ставащите сега събития в тях и да упротребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите, чети историята!" - История славянобългарска, Паисий Хилендарски Сега, когато Местан иска да създаде протурска партия, за българите е особено важен въпросът: има ли робство и дали е свършило?
"..Цялата врява е, зада се заглушат коментарите относно онова, което наистина е важно - съдебната реформа на първо място. " Точно така, pepe( #4) Понамирисв НА ГОЛЯМ СПОР ПО КОЛКО ДЯВОЛА МОГАТ ДА СЕДНАТ НА ВЪРХА НА ЕДНА ИГЛА! Отвличане на вниманието на нашата наивна и до голяма степен водена за носа общественост. Академици и историци бивши членове на ДС трябва да могат да говорят, разбира се, но обществото не бива да збравя кой говори!
Цялата врява е, зада се заглушат коментарите относно онова, което наистина е важно - съдебната реформа на първо място. Крайно време е да престанем да се занимаваме с глупости и да се съсредоточим върху важните неща. Това дали ще се нарича "владичество" или "робство" няма никакво значение. След 10 години може отново да се промени. И съдебната реформа може да се случи и след 10 години... само дето до тогава ще сме остаряли с още десет години и още млади и не толкова млади българи ще са заминали в чужбина и няма да искат да се връщат.
Спешно е необходимо преразглеждане на основни постулати от това, което наричаме българска история.Не е само робството. Трябва да се започне с премахване на насадените от Русия лъжи за татарско-монголския произход на българите, опровергани от всички възможни науки - от археологията до генетиката. Историята ни е така скалъпена че скърца по всичките си шевове и плаче за пренаписване
Измежду сите българи, историците имат най-голям интерес от истината за нашата история. Обаче как да я напишат? Българската свирепа публика ще ги изяде с парцалите. Публиката си иска чалга-история. История, която да се побира в половин страничка, 3-4 куплета. С припев: най-трудолюбиви и гостолюбиви, най-талантливи и благословени, най-клани и най-храбри, дали най-много на световната култура -- булгар, булгар!
Оставете народа да си е роб. На турци, комунисти и днешните мафиоти. Щом така иска - хак да му е. А на който не му харесва - Терминал 2. То и без това свестни хора не останаха в нещастната ни Родина.