Националната сигурност вече налага държавно придобиване на ЧЕЗ

Националната сигурност вече налага държавно придобиване на ЧЕЗ

В дебатите около смяната на собствеността на активите на ЧЕЗ в България засега се очертаха две основни тези. Първата - че това са частни отношения между две фирми, продавач и купувач, в които държавата не може да се меси. Другата теза е, че това е въпрос на националната сигурност от компетенциите на държавата.

Само политически слепци не биха видели, че "аферата ЧЕЗ" е проблем за националната сигурност на България. Физическите измерения и финансово-икономическите размери на този бизнес са такива, че пряко засягат функционирането на държавата, оттам и значението му за националната сигурност.

И тук не става въпрос просто за доставките на електроенергия, а и за стабилността на държавното управление. Както казва самият Борисов, първият му кабинет падна заради т.нар. "забавени фактури". Той даже счита този епизод от зимата на 2013 г. като организирана срещу него акция. Дали това е така, или не, факт е рухването на властта тогава. Последваха две-три години безвластие и нестабилност, назначаваха Пеевски, събориха КТБ, спряха инвестициите и икономическият ръст, загубени бяха милиарди. Това се отрази пагубно на всички сфери на обществено-икономическия живот. Задълбочи се агонията на сектор отбрана и сигурност, отложи се модернизацията на армията и на силите за вътрешен ред. Това е само един нагледен пример, как едно електроразпределително дружество (ЕРП) може да разклати цялата държава. А в случая говорим за най-голямото.

Някои привиждат паралели между ситуацията през 2013 г. и сега. Вижда ги Борисов. Споделям неговото мнение, но дотолкова, доколкото вижда опасността за държавата от сделката "Гинка-ЧЕЗ". Преобладаващото обществено мнение е, че вината да се стигне до тази криза е на Борисов, а не на Теменужка Петкова или на правителството.

И това не е случайно. Цяла България знае, че изпълнителната власт се упражнява еднолично от Бойко Борисов. В това има положителни страни, защото отговорността не се размива; редица проблеми на управлението се решават бързо; политическата воля е ясна.

Навремето Иван Костов също не се страхуваше да бъде фокус на управлението, макар и не в такава степен. Но едноличната власт наред с плюсовете - като рязане на ленти, европейски прегръдки и целувки, носи и минусите. И когато лидерът се опита да капитализира само плюсовете и да прехвърли другиму минусите, неговият образ е силно накърнен. Лицето на страха е много видимо за гражданите, особено когато започне да се проявява често.

Мнозина задават въпроса: защо се стигна дотук, къде бяха службите и другите държавни органи, чиято работа е именно предотвратяването на подобни ситуации? Този въпрос е ключов не само за разплитането на ситуацията, но и за недопускането на подобни кризи и занапред.

Стана обаче практика този въпрос да се задава пост-фактум, когато белята се случи. Основната причина отново се корени в едноличното управление на Борисов. Никой представител от ГЕРБ в парламента, никой министър, или шеф на служба не смее да направи каквото и да било без да "пита". Или ако каже нещо без да "пита", после се извинява, като Делян Добрев онзи ден. При службите и "компетентните" държавни органи е още по зле.

Журналистите за един ден преровиха бизнес историята на Гинка от Пазарджик и нейния съпруг и установиха маса факти относно "прегрешенията" на техни семейни фирми към кредитори и данъчни. НАП чак сега щял да се заеми със случая, чак след като Борисов "лично разпореди".

Случаят "Гинка-ЧЕЗ" е преди всичко обект на разузнаването и на ДАНС. Какво са правили финансовото разузнаване, ДАР и най-вече ДАНС. Ръководството на ДАНС дава поредния пример за некомпетентност, или бездействие, или нещо друго. Умишлено или не.

Фактите от близката история, поне от 2012 г. насам, категорично подкрепят тези подозрения. Ръководството на ДАНС проспа, или съучаства в падането на кабинета "Борисов 1" през 2013 г. Ръководството на ДАНС проспа или съучаства, заедно с прокуратурата, в т.нар. "изборен преврат" срещу ГЕРБ, известен още като "аферата Костинброд". ДАНС се омаза в "случая Пеевски". Ръководството на ДАНС, заедно с прокуратурата пряко участваха в събарянето на КТБ, което повлече въпросната, поредна социално-икономическа криза. Тези и много други факти избождат очите. Що се отнася до ролята на ДАНС в кризата около КТБ, това са думи лично на Бойко Борисов от разсекретените стенограми при президента. Поне пет пъти Борисов пита участниците тогава "кой прати ДАНС и качулките" да събарят банката и този въпрос продължава да виси без отговор до ден днешен.

Проблемът обаче е, че след като зададе тези въпроси като опозиционер, Борисов не даде отговора, когато дойде отново на власт като премиер. Дали се уплаши от дълбочината на бездната, дали нещо друго, можем само да гадаем, но тава са фактите.

Липсата на този и други отговори ни доведе до ситуацията "Гинка-ЧЕЗ". Сега бумерангът се връща при Борисов и то с пълна сила. Поради това, няма причина да очакваме, че заклинанията му, че този път ще "разнищи докрай", тези "гадове", които били виновни за аферата, ще доведат до обществено приемливи резултати.

По всичко изглежда, че аферата "Гинка-ЧЕЗ" премина червената линия, отвъд която останаха само две възможности. Едната - Борисов да се примири със сделката на базата на формални аргументи и да се дистанцира от отговорността за станалото. Парламентът да "изслушва" и "проучва", някой друг да вади кестените от огъня. Да "пусне кръв" като уволни наред всички свои подчинени, които по някакъв начин са имали отношение. Ръководството на ДАНС заминава без въпроси. Въпрос са службите в ресора на финансовия министър, чийто глас подозрително липсва засега. Може да понесат отговорност и други.

Това "кръвопускане" обаче, вече няма да бъде достатъчно за устискването на властта, независимо от формалното мнозинство в парламента. Просто гражданството няма да приеме "ЧЕЗ на Гинка". Това ще остане взривоопасна тема, която само ще подхранва опозиционни действия, а в екстремна ситуация възможно и форми на гражданско неподчинение. Като например едно движение "Аз не плащам на Гинка и на мафията". Такова движение, ако възникне, не може бъде спряно. Но тук вече говорим за начало на разпад на държавността.

Това развитие не е неизбежно. При положение, че ЧЕЗ явно иска за бяга от България, по причини, които са предмет на отделен анализ, и пред перспективата за масови протести и разклащане на властта, няма друго решение, освен правителството да обяви неприемливост на сделката, да влезе в преговори и да откупи от ЧЕЗ активите.

Държавата би трябвало да придобие тази собственост не защото ще я управлява по-добре, както твърдят някои, а защото това е единствената възможност да се потуши назряващата криза. Говорим за кризисен, а не икономически мениджмънт. При последваща приватизация на активите на ЕРП-то правителството ще е отговорно това да се случи при ясни и прозрачни условия.

Засега Борисов отхвърля възможността за одържавяване, защото, по думите му, това ще наложи откупуването и другите две електроразпределителни дружества- ЕВН и "Енерго-Про"… Този аргумент не е сериозен. За разлика от "ЧЕЗ- България", тези дружества не се продават, още по-малко на някоя Гинка. Засега. Те са ясни субекти на пазара. Купува се само това, което се продава и може да попадне в неизвестни, възможно и "лоши" ръце и да застраши националната сигурност.

Някои задават въпроса "а откъде пари ?". В ситуацията, в която се вкара държавата, това не е от най-съществено значение, а и сумите, за които се говори, са трохи на масата. Да не говорим, че само за саниране правителството с лека ръка отново хвърли един милиард…. Да не повтаряме горчивия опит с КТБ. Все пак наистина говорим за национална сигурност, а не за плод-зеленчук. Няма съмнение, че подобно решение ще бъде подкрепено с единодушие в парламента и от обществото. Да не губим време и Горанов да развързва кесията докато не е станало късно.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари