Национални интереси, лични интереси и морал

Проглеждане. Художник Юлия Станкова

По повод на спорните текстове от Закона за горите, които разделиха обществото на противници и поддръжници и възобновиха спора за морала в българската политика и бизнеса, Mediapool публикува това есе, написано месец преди протестните събития за горите.

Защото темата за морала в българското общество е най-тежката и най-мъчителната, която няма да престане да е водеща още десетилетия...

Не знаете как да върнете сьомгата в умрелия поток, не можете да върнете унищожените животни, нито гората на място, което сега е пустиня. Ако не можете да поправите нещо, престанете да го разваляте! Тук може да сте делегати, бизнесмени, репортери, политици, но вие също така сте майки и бащи, братя и сестри – а всички вие сте и нечие дете. Аз съм само дете, но знам, че всички ние сме семейство и всичките 30 милиона вида в това семейство споделяме един и същ въздух, вода и почва – границите и правителствата не променят това.”


Из речта на 12-годишната Севърн Сузуки на Екологичното събрание в Рио де Жанейро, 1992

В книгата си "Митовете на българския преход” бившият премиер на България Филип Димитров разказва, че една от любимите му сентенции принадлежи на дядото на негов приятел от детинство, дядо Исак: “Търговията, обичаше да казва той, не е въпрос на морал. Сделката е само интерес. Но какъв интерес имате да сключвате неморална сделка?”

Мъдро. По този повод се сетих за онази българска народна приказка, в която се разказва за сина, който си наумил да открадне телето на комшията. Никакви увещания на баща му, че не е хубаво да се краде, не помогнали.

В уречения ден, когато синът извършил кражбата и седнали да хапнат телешко, бащата се хранил спокойно и с удоволствие, а синът час по час гледал към вратата, скован от страх да не влезе съседът и да го залови. Когато накрая баща му го попитал дали му е било вкусно, синът признал, че толкова се тревожел да не го разкрият, че нищо не усетил.

"Така е, синко", казал му бащата. "Откраднатото не е сладко. За разлика от теб аз платих теленцето на комшията и си се нахраних с удоволствие".

Често се спекулира с националните интереси, с личните интереси и с това, че целта оправдавала средствата.

Възможно ли е, било националните, било личните интереси да влизат в противоречие с интересите на другите?

Сигурна съм, че спонтанният отговор на повечето хора е "да".

Но ако проумеем, че в наша полза е само това, което е морално, не само заради радостта, която ни носи благородната постъпка, но и защото всяко неморално действие рано или късно се връща като бумеранг върху главите ни (а ако е много неморално, чудовищно неморално, то цената също е чудовищна и я плащат поколения наред), то ... следователно личният интерес никога не влиза в конфликт с националните интереси, а националните интереси на една страна никога не влизат в конфликт с националните интереси на друга страна.

Защото това, което е морално, е добро за всички.

И това е обществен закон, който действа, откакто свят светува, но който малцина разбират и непрекъснато престъпват с всички възможни последствия.

"Единственият ни шанс, казва големият философ Цветан Тодоров, е този на непреклонната почтеност”.

Споделяне
Още от

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?