Националният археологически музей показва съкровища, открити през 2014 г.

Златни монети, печат на Теоктист, бронзови статуетки на Херакъл и Хермес и още скървища, открити през миналата година по българските земи, ще бъдат показани по време на осмата национална изложба "Българска археология 2014". Тя се открива на 16 февруари – понеделник в Националния археологически музей в София.

"Изминалата 2014 година ще бъде запомнена с рекордния брой археологически проучвания – над 400 наблюдения, издирвания и резкопки", отбеляза директорът на музея доц. Людмил Вагалински. По думите му причина за този интензивен сезон са мащабните инфраструктурни обекти като строителството на магистралите "Струма" и "Марица", трасетата на газопроводи и жп линии и сериозното финансиране от страна на държавата.

Държавата е отпуснала 1.5 млн. лв. целево само за археология. Отделно още 5 млн. лв. са инвестирани от пътната агенция в археологически проучвания по трасетата на бъдещите магистрала, като за тази година също са предвидени около 5 млн. лв., съобщиха от АПИ.

Изложбата представя експонати и постери от 23 обекта и само постери от близо 30 обекта. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерата Козарника, Белоградчишко, къснобронзовият некрпопол на Балей, Видинско, античната Аполония и могилният некропол Сборяново, римските градове Деултум, Бургаско, и Улпия Ескус, Плевенско, както и първите български столици Плиска и Преслав.

Впечатляващи находки са открити и при мащабните спасителни разкопки на неолитното селище Мурсалево, което се предвижа да се превърне в музей на открито край магистрала "Струма". Предложението идва от строителите на магистралата - българските компании "Пътстрой 92" и "ГБС Инфраструктурно строителство".

Посетителите ще могат да видят три златни хиперперона от времето на никейския император Йоан III Дука Ватаци (1222-1254). Те са открити при разкопки във вътрешния град на средновековна Калиакра.

Изящните бронзови статуетки на Херакъл и Хермес, открити при разкопки в Хераклея Синтика – градът на македонските царе, е сред акцентите в изложбата.

В нея са показани още златни обици с лъвски глави и мъниста с човешки лица от източния могилен некропол на Сборяново, антични съдове, огледала и теракоти от некропола на Аполония, бронзови апликации за украса на конска сбруя и фрагменти от каменен саркофаг от Дупна могила при село Драгоил, Драгоманско.

Интересни са и находките, които идват от разкопките в дворцовия комплекс на Плиска - апликации, накити, предмети на култа и от бита, инструменти и оръжия, сред които изпъква ножче с гравирано изображение на лъв и катинар във формата на куче. Пак оттам идва печатът на Теоктист, патриций и логотет на дрома - висока длъжност, която съответства на външен министър във Византия.

Внимание заслужава и фрагмент от палеолитна "Венера", скулптирана върху кост на едро тревопасно животно, вероятно бизон. Намерена е при разкопки в Козарника и е първата антропоморфна, при това пластична изява от палеолита по нашите земи. Неизвестният ваятел е работил през периода 26 000-25 000 г. пр. Хр.