Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) открива изложбата "Доспехите на тракийските воини" на 20 април.
Тя е част от научен проект на НАИМ при БАН и Софийския университет "Св. Климент Охридски" с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
"За първи ще покажем заедно толкова находки, свързани с предпазното тракийско въоръжение - брони, шлемове, нагръдници, наколенници. Успяхме да съберем всичко налично в България и да привлечем находки от два румънски музея", каза доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН. По думите му, като богатство на представения материал и формат може да се каже, че изложбата е рядкост и в световен мащаб.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Изложбата представя и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини.
Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологично и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество.
Най-интересни сред тях са:
ризницата, шлемът и махайра от Златиница - средата на ІV в. пр.Хр.;
шлемът и бронята от Руец - първа четвърт на V в. пр.Хр.;
нагръдникът от Мезек - последна третина на IV в. пр.Хр.;
мечът с ножница от Голяма Косматка - краят на ІV - началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата е в резултат на комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия. Ръководител на проекта е изтъкнатият наш учен и дългогодишен университетски преподавател проф. Тотко Стоянов.
Проектът изследва основните процеси и механизми във възприемането на водещи форми на гръцкото въоръжение, на развитието на типологията и технологията на този тип артефакти не само в Тракия, но и в класическия свят.
В исторически план резултатите от проекта имат пряко отношение към проблемите на политическата история на Тракия от втората половина на I хилядолетие пр.Хр. и развитието на основните държавни формации на одрисите на юг, и на гетите на север от Хемус.
Изложбата е осъществена с подкрепата на Министерство на културата.
Със свои артефакти участват Националният исторически музей, Националният военно-исторически музей, регионалните исторически музеи в Благоевград, Варна, Велико Търново, Враца, Кюстендил, Ловеч, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище и Шумен, регионалният археологически музей в Пловдив, историческите музеи в Асеновград, Гоце Делчев, Исперих и Нова Загора, музей "Искра" Казанлък, Националният исторически музей на Румъния и Музеят за история и археология в Тулча.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала "Трезор" на НАИМ на площед "Атанас Буров" № 1.
Снимки: НИМХ-БАН
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
“Война” е съвокупност от бойни действия и войните (мн.ч. на война) не носят доспехи. Доспехи носят хората, които участват във войните т.е. воините. Война (ед.ч.), войни (мн.ч.), но воин (ед.ч.) - човек, който участва във война; и воини - множествено число на хора които участват във войни. Всъщност историческите изследвания, намират много повече доказателства, в писмени исторически източници, че тракийските воини са са нашите предци и са древнобългарски воини отколкото азиатската и иранската теории за прозихода на древните българи. Теорията за местния произхода на древните българи логично обяснява, също така много от белите полета в теорията за неместния им произход.