Националният институт за паметници ще се разширява, за да опази 18 000 недвижими ценности

Директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров предложи нова структура на институцията, която предвижда плавно увеличаване на щата от 50 на 139 експерти през следващите 2 – 3 години. Това съобщиха от НИНКН.

Целта е да се опазят 40 000 паметника на културата, както и още 18 000 недвижими културни ценности, които все още нямат статут. Унищожаването на културното наследство е унищожаване на националната ни идентичност, казва арх. Петров, който оглави института през лятото.

Ако регистърът на недвижимите културни ценности трябва да се актуализира от този състав, ще са необходими 160 години за това, допълва арх. Петров.

Той посочва, че целта му е да върне ролята на НИНКН, като пазител на националното съкровище.

От години работата на института е пренебрегвана и на 50-ина експерти е възложена грижата за 40 000 паметника на културата заедно с хиляди преписки, справки, задания, съгласуване и становища за проекти, доклади и планове годишно за цялата страна, казва арх.Петров. Той посочва, че резултатът е необратима загуба на културни ценности, тежки и дълги процедури, неефективност и обществено недоверие.

Петър Петров застана начело на НИНКН със задачата да актуализира непипнатия от 30 години списък на недвижимите културни ценности и начините за опазването им. Сякаш нарочно недвижимото ни културно наследство е неглижирано толкова дълго, коментира арх. Петров.

Според него основен проблем е липсата на режими на опазване на повече от 18 000 недвижими културни ценности. Те са декларирани, но нямат окончателен статут - национална, местна или културна ценност за сведение, и няма регламент за допустимите намеси в тях. По тази причина растат случаите на отменени от съда становища на министъра на културата. На практика тези обекти са незащитени, посочва арх.Петров. Още няколко хиляди обекта все още не са идентифицирани, изучени и защитени от Закона за културното наследство.

Изучаването и оценката на един обект отнема между 1 и 4 седмици. Определянето на статута на всичките 18 000 е възможно, ако 180 архитекти работят без прекъсване в продължение на 5 години и не се занимават с нищо друго, казва арх.Петров.

По тази причина в новата структура на НИНКН са предвидени 45 експерти, чиято мисия е да се погрижат първо за най-застрашените обекти, с подкрепата на допълнително привлечени външни специалисти, познаващи местната специфика, казва шефът на института.

Предложението е екипът наНИНКН да се разшири плавно през следващите 2 - 3 години до 139 експерти. От тях 108 ще проучват, изследват, документират, оценяват и поддържат националния документален архив и паралелно с това ще се обучават специалисти за силно специфичните дейности на института. 31 служители ще поемат администрацията и обслужването на хилядите искания на граждани, предприемачи и институции.

Част от екипа на института ще станат новите четири регионални отдели на института в Пловдив, Велико Търново, Бургас и Варна. Макар да са предвидени в Закона за културното наследство, териториалните звена са закрити преди години по неясни причини. Дейността им е прехвърлена частично на общините, но с ограничени правомощия и липсващ капацитет. Затова критично малобройните експерти на НИНКН в момента са принудени да кръстосват цяла България, посочват от института.

Само 10 души - архитекти, археолози, историк и изкуствовед, се занимават с проучване и документиране на обектите от всички епохи - от античността до ХХ век. Заедно с тях работят още 12-ет експерти, които са ангажирани и с другите дейности на института.

С новата структура НИНКН ще започне мониторинг на обектите от световното и националното недвижимо наследство, издирване и изучаване на културни ценности, събиране на информация за застрашени обекти.

Досега НИНКН е бил лишен от всяка възможност да осъществява трите ключови дейности. От тях и от работата на бъдещата специализирана лаборатория зависят добрият контрол, навременната защита, качествената реставрация и консервация. България е от малкото държави без такава лаборатория, казва арх.Петров.

Той допълва, че предстои дигитализиране на огромния архивен фонд и изграждане на информационна система и електронен регистър, които ще облекчат и ще ускорят услугите за граждани.

НИНКН има намерение да започне специализирани обучения за архитекти, както и обучение засобственици и инвеститори, за да намалеят проектите в пълно противоречие с правилата за опазване на културното наследство.