Националният интерес на България е да подпише договора с Македония

Договорът за добросъседство с Македония няма да реши всички двустранни въпроси и не трябва да се товари със свръхочаквания и емоции, но ще доближи Скопие до членство в ЕС и НАТО, което е в интерес на България и целия регион. Докато обаче Македония е разтърсвана от вътрешни кризи и нестабилност, създава възможност на Москва и други фактори да дестабилизират Балканите и да ги отклонят от евроатлантическия им път, поради което е важно България да не се поддава на зачестилите провокации. Около такива послания се обединяват политици и външнополитически анализатори три седмици преди планираното подписване на договора между София и Скопие, който провокира напрежение и в двете държави.

Бившият външен министър в правителството на тройната коалиция Ивайло Калфин припомни, че искането на България е договорът да стъпи на декларацията от 1999 година, подписана от тогавашните премиери Иван Костов и Любчо Георгиевски, и така тя да стане официално част от международното право.

По думите му, ако властите в Македония отново се отдръпнат от договора, това ще бъде много лош сигнал в опита им да извадят Скопие от изолация.

"Няма как това да стане без да започнат да си говорят конструктивно с България и Гърция", каза Калфин във вторник пред бТВ.

София поиска подписването на договора още през 2008 г. по времето, когато Калфин водеше българската дипломация, и оттогава преговорите протичат с различни темпове, като дълго време Скопие умишлено блокираше процеса. Новият македонски премиер Зоран Заев обаче обяви, че е готов да подпише документа, за да придвижи страната си към Европейския съюз и НАТО. По време на визитата му у нас миналия месец Заев се разбра с българския си колега Бойко Борисов договорът да бъде подписан на 2 август в рамките на общо честване на Илинденското въстание. В същото време Скопие даде сигнали, че е готово и на компромиси в спора за името с Гърция, която от години блокира присъединяването ѝ към НАТО.

Езикът, историята и малцинствата

Най-спорните въпроси в двустранните отношения между България и Македония са признаването на македонския език, проблемите с общата история и претенциите на Скопие за македонско малцинство у нас.

Въпросът с езика е решен още през 1999 година, припомни Ивайло Калфин.

Тогава декларацията бе подписана на български, македонски и английски език. Този формат ще се използва и при новия договор. Проблемът произлиза от това, че България първа призна Република Македония, но не и македонския език.

"Въпросът с езика е намерил решение. Ние сме признали република Македония. Не знам да има процедури за признаване на език, идентичност и други в международното право", коментира Калфин.

Очаква се въпросът с македонските претенции за малцинство да бъде решен по идентичен начин като в декларацията от 1999 година. Там е записано:

"Република Македония заявява, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония".

Този текст се налага заради чл. 49 от конституцията на Македония, според който тя трябва да се грижи за правата на македонските малцинства в Гърция и България.

Най-сложен е въпросът с общата история. Очаква се в договора да бъде заложен текст, който да не позволява агресивното използване на темата и от двете страни, но едва ли това ще бъде универсално решение.

"Проблемът с историята няма как да бъде решен и не трябва да възлагаме подобни очаквания. Трябва да се научим да живеем с общата ни история", отбеляза Калфин.

Провокациите от България, играта на Москва и другите интереси

След като македонският премиер Зоран Заев обяви, че е готов да подпише договора за добросъседство, той стана обект на яростна атака от страна на близката до Москва партия на бившия премиер Никола Груевски ВМРО - ДПМНЕ. От там обвиниха Заев, че предава националните интереси и поискаха договорът да не бъде подписван.

"Политиката изисква лидерство и смелост. Заев ще си отрежи главата, ако не направи нищо и влезе в коловоза на Груевски. Той трябва да покаже политическа смелост", коментира по този повод Калфин.

В истерията срещу подписването на договора се включи и БСП. Депутатът от БСП зам.-председател на НС Валери Жаблянов заяви наскоро, че с този договор се признава македонският език и не се дават гаранции срещу евентуални претенции на Македония за тяхно малцинство у нас. Впоследствие лидерът на БСП Корнелия Нинова омекоти позицията на партията и каза, че по принцип подкрепя договора, но изненадващо настоя първо да го види, пропускайки да отбележи, че проектодокументът е депозиран в секретното деловодство на парламента и бе разгледан от парламентарната външна комисия.

Президентът в периода между 1997 и 2002 г. Петър Стоянов коментира, че България не трябва да се поддава на каквито и да е провокации на политическата конюнктура.

"Ние сме старата, голямата държава, ние имаме 1300 годишна история. Ние трябва да бъдем по-сдържани и да прощаваме когато трябва. Тази политика ще даде своите плодове в бъдещето", посочи Стоянов пред БНТ.

Той каза, че договорът може да бъде подписан и ще бъде подписан, а отношенията ни трябва да се развиват на основата на разбиране и любов към хората в Македония без никаква ирония и сарказъм от българска страна.

Стоянов добави, че не може да разбере тона на общественици, които се лутат между снизходителността и сарказма, в който се вместват вицове за македонците.

"Не може заради собствената си суета да се изявим като най-големите български патриоти, да разваляме нещо, което е градено с векове", посочи Стоянов.

Основната съпротива срещу опита на новото македонско правителство да нормализира отношенията си с България и Гърция идват от близките до Москва партии в трите страни – ВМРО-ДМПНЕ, БСП и "Златна зора".

Политологът Огнян Минчев коментира в свой анализ, че не е никак странно, че Москва и Белград са активирали до максимум своите пети колони в София и в Скопие. По думите му Македония е ключов шанс на Москва да дестабилизира Балканите и да осуети развитието на евроатлантическата интеграция на региона.

"Кремъл разчиташе на Черна гора, известна с ентусиазираното си русофилство от 19 век насам. Но Подгорица обърна гръб на Москва и влезе в НАТО - може би защото през последните 15 години черногорците видяха за пръв път на живо доста руснаци - което повлия смущаващо на русофилството им... Ако Македония реши проблема с името и влезе в НАТО - подобно на своите съседи - единствената надежда на Путин остава република Сръбска в Босна и Херцеговина. Самата Сърбия вече заяви чрез своя премиер, че евроинтеграцията има приоритет пред връзките с Русия", посочва Минчев (пълният текст на анализа му може да се види тук).

 Договорът, българските  национални интереси и опозицията 

Директорът на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева и директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков от своя страна в обща статия за вестник "24 часа" обясняват, че подписването на договора с Македония е въпрос на национален интерес. И Чернева, и Кючуков са работили по договора, като са известни с различните си политически убеждения. Чернева бе говорител на Външно министерство по времето, когато министър бе Николай Младенов, а Кючуков бе заместник на Ивайло Калфин.

"България да има един стабилен съсед. Този съсед да бъде коректен, приятелски и добронамерен. И най-важното, гражданите на България и на Република Македония да не бъдат разделяни, а за тях границата между двете държави да бъде просто формалност. Така най-накратко могат да се формулират българските интереси по отношение на нашата западна съседка", посочват двамата автори.

Те изтъкват, че македонизмът цели разделяне и изграждане на бариери – между държавите, но и между хората. И всеки публичен скандал между София и Скопие на практика обслужва тази задача.

Отговорността на опозицията

В анализа се отбелязва, че договорът за добросъседство не е партиен и същевременно той не принадлежи на нито едно българско правителство.

"Неговото подписване е въпрос на национален интерес – и предполага политически и обществен консенсус. И такъв принципен консенсус продължава да бъде налице. Общо е политическото разбиране, че договорът трябва да следва българските позиции и интереси по проблемите на историята, езика, малцинствата и т.н., залегнали в Декларацията на премиерите на България и Р Македония от 1999 г. Задача на правителството е да намери тази форма на политически диалог и тези аргументи (без да нарушава общоприетите норми за водене на преговорен процес между държавите), които да разсеят всички политически и обществени съмнения по защитата на тези позиции при съгласуване на текстовете на договора", посочват Чернева и Кючуков.

Според тях отговорност на опозицията е междупартийното противоборство да не измести националния интерес.

"Подписването на българо-македонският договор не е просто двустранна задача. То има пряко отношение и към заявената българска амбиция Западните Балкани да се превърнат в приоритет на председателството на страната на Съвета на ЕС през 2018 г. След евентуалното подписване на Договора за добросъседство между България и Република Македония ще следва неговата ратификация в българския парламент. Би било лош атестат за българската политика като цяло – и за управляващи, и за опозиция, ако в резултат на постигането на една обща национална цел се получи ново разделение в българското общество", завършва общата статия на Весела Чернева и Любомир Кючуков.