Навършвайки 40, Макрон отпразнува и една бурна и паметна година

Навършвайки 40, Макрон отпразнува и една бурна и паметна година

Обръщайки поглед към отминаващата важна за него година, френският президент Еманюел Макрон може да се изкуши да изпие още една чаша шампанско през празничните дни, и то не само защото вчера навърши 40 години.

Преди година създаденото от него ново политическо движение "Република, напред!" едва набираше скорост, когато кандидатът му за президент вече изпреварваше основния си съперник от десноцентристкото пространство Франсоа Фийон.

Но той все още беше изправен пред сериозно предизвикателство в лицето на лидера на крайната десница Марин Льо Пен, а самата възможност един бивш икономически министър без никаква партийна принадлежност да стане президент на републиката изглеждаше невероятна.

Година по-късно, без да броим няколко колебания, позициите на Макрон видимо са стабилни: рейтингът му в социологическите проучвания отново върви нагоре, в редиците на опозицията цари безредие, икономиката се възстановява, а бизнесът и потребителското доверие са силни.

В момент, когато германският канцлер, 63-годишната Ангела Меркел, е затънала в изтощителни преговори за съставяне на управляваща коалиция, британският премиер, 61-годишната Тереза Мей се бори да накара Брекзит да сработи, като същевременно се опитва да удържа целостта на разединеното си правителство, а американският президент, 71-годишният Доналд Тръмп, често пъти понася САЩ в непредсказуеми посоки, Макрон е може би най-стабилният и най-надеждният сред западните лидери.

Само за последните няколко седмици той беше домакин на световна среща на върха по въпросите на климата, събра близкоизточни и африкански лидери за противодействие на ислямистите в региона на Сахел, уреди завръщането от Саудитска Арабия в родината му на ливанския премиер Саад Харири и беше на челно място в дискусиите с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху за статута на Ерусалим.

Следващия месец той ще посети Китай за четири дни, а по-нататък през годината се очаква да стане първият френски лидер от 1971 г. (шест години преди самият той да бъде роден), който ще посети Техеран.

В Европа му приписват заслугата, че се е изправил срещу вълната от националистически популизъм и невъзмутимо подкрепи европейската интеграция във време, когато подобни идеи в много столици са се превърнали в мръсна дума.

"Неочакваните постижения на Макрон красноречиво показват, че грубият евроскептичен популизъм невинаги е печелившата стратегия", написа тази седмица Ерик Братънбърг от Фонда "Карнеги".

И така, докато Макрон се готви малко да позабави темпото в края на годината, какви са рисковете пред него?

Един от основните пропуски на бившия инвестиционен банкер беше склонността да използва презрителен, дори обиден език, който на моменти го правеше да изглежда арогантен. Опонентите му го нарекоха "президент на богатите", прозвище, което трудно може да се отхвърли.

Наричайки "лентяи" тези, които се противопоставят на икономическите му реформи, и заявявайки, че протестиращите работници трябва да престанат "да сътворяват бардак", той наля вода в мелницата на левоцентристката опозиция, а популярността му претърпя удар.

Той е изправен също пред предизвикателството да продължи да изпълнява амбициозната си програма.

Макар и да прокара промените в трудовия сектор при минимални социални вълнения, Макрон тепърва трябва да въведе радикалната си реформа в пенсионната и осигурителната система в частта за изплащането на помощи при безработица.

Що се отнася до ЕС, грандиозните му планове за отделен бюджет на Еврозоната бяха спънати до голяма степен от следизборната безизходица в Германия, а предложението му за паневропейски листи за следващите избори за Европейския парламент изнервя партии и лидери по целия континент.

Той не може също да разчита на това, че в редиците на опозицията вечно ще цари бъркотия. Десноцентристката партия "Републиканците" избра за нов лидер 42-годишния Лоран Вокие, на почти същата възраст като Макрон, а крайнолявото движение "Непокорна Франция", не се отказва от обещанията си да изкара по улиците стотици хиляди хора.

Това, което е сигурно, е, че е малко вероятно 2018 г. да е бедна откъм събития.

 

По БТА

Още по темата
Още от Европа