На 28 август 2023 г. се навършват 80 години от смъртта на последния действащ български монарх – цар Борис III. След внезапната му кончина през 1943 г. той е наследен на трона от сина си Симеон, който е само на 6 години и от негово име управлява регентски съвет.
Смъртта на Борис III оставя България без държавен глава в усложнена международна обстановка – Съюзниците започват да постигат все повече успехи по фронтовете на Втората световна война. Страната ни е немски съюзник, но не е прекратила дипломатическите си отношение със Съветския съюз. За сметка на това правителството на Богдан Филов обявява т.нар. "символична война" на САЩ и Великобритания. В резултат България е подложена на съюзнически бомбардировки.
Регентството управлява страната малко повече от година. През септември 1944 г. СССР обявява война на България и Червената армия навлиза у нас. След това е извършен превратът от 9 септември и властта се сменя с правителство на Отечествения фронт.
По случай годишнината от смъртта на царя в Рилския манастир бе отслужена заупокойна молитва. На нея присъстваха Симеон Сакскобургготски и членове на семейството му.
БТА публикува съобщения от бюлетина си от 1943 г.:
София, 26 август 1943 г.
Негово величество царят от три дни е сериозно заболял. Лекуването му е поверено на най-добрите лекари-специалисти.
***
София, 27 август 1943 г. По здравословното състояние на царя, днес в 16 часа бе издадено следното съобщение:
Дворец София, 27 август, 16 часа.
Негово Величество Царят преди няколко дни заболя внезапно. Болестта, която от самото начало беше много тежка и предизвика колебания в състоянието на Височайшия пациент, бе установена навреме и със сигурност от лекарския консилиум. Настъпилото днес подобрение дава надежда, че ако не се появят и други усложнения, опасността засега може да се счита за отстранена.
Лекар при Двора на Н.В. Царя
Д-р Ст. Даскалов.“
***
София, 28 август 1943 г. Прокламация към българския народ
Българи, цар Борис III, нашият любим Цар – Обединител, след кратко и мъчително боледуване, днес, 28 август 1943 година, в 16 ч. 22 м., предаде Богу дух в двореца София, обкръжен от царското семейство.
Неизмерима е загубата за България. Неизмерима е скръбта на целокупния български народ. Неизмерима е и признателността му към неговия любим, незабравим и велик Цар – Обединител. Всички българи имаме свещения дълг да следваме неотклонно неговия завет – да бъдем единни и сплотени и да работим всеотдайно за напредъка и благоденствието на обединена България.
Нека вечна да бъде паметта Му!
С друга прокламация престолонаследникът Симеон е провъзгласен за цар на българите:
София, 28 август 1943 г.
Прокламация към българския народ
Българи, днес, 28 август 1943 година негово царско височество престолонаследникът Симеон княз Търновски, любимецът и надеждата на българския народ, съгласно чл. 34 от Конституцията, встъпи на престола на българските царе под името Симеон II, цар на българите.
Поради малолетието на цар Симеон II и на основание на чл. 151 от Конституцията, Министерският съвет поема управлението на царството до отреждане на предвиденото в Конституцията Регентство.
В този съдбоносен за страната ни момент призоваваме всички българи да се сплотят още по-здраво около престола на негово величество цар Симеон II, за да могат с вяра в светлите бъднини на нашия народ и с упование в Бога да продължат светлото дело на България.
В бюлетините на БТА "Служебен преглед на чуждестранния печат" са поместени редица статии и коментари в европейски медии за Борис Трети и за бъдещето на България:
"България в траур" е заглавието на "Журнал де Женева" от 30 август.
Вестник "Либерте" от 1 септември помества статия "От цар Борис Трети до Симеон Втори"; Вестник "Нойе Мюнхер цайтунг” от 30 август излиза със заглавие "Смъртта на Борис III – цар на България". "Вестник "Дер Бунд" помества статия със заглавие "България - кораб без кормчия в бурята".
В материал от 30 август "Смъртта на цар Борис" вестник "Трибюн да Женева", пише между другото:
"Разпространил се бе слух, че цар Борис е станал жертва на покушение. Българската телеграфна агенция го опроверга категорично и най-сетне се реши да определи болестта от която умря владетелят. На мнозина се вижда странно, че тази подробност толкова се забави".
***
Швейцарският вестник „Трибюн да Женева” в дописка от Берлин на 30 август със заглавие "Германия и смъртта на цар Борис" пише:
"Берлинските дипломатически кръгове, както и целият германски народ очакват с напрежение последиците, които ще се проявят в българската външна политика след смъртта на цар Борис, благодарение на който милиони войници стоят още с оръжие в ръка на Балканите и не са взели участие в битките.
Българските кръгове в Берлин признават, че само дейността на владетеля допринесе страната да остане вън от конфликта. И германските дипломатически кръгове знаят това. С неговата смърт изниква въпросът, дали външната политика на България ще претърпи промени."
Турски печат: Вестник "Републик" под заглавие „Какво ще бъде политическото положение на България?“ от 30 август пише: "Внезапната и неочакваната кончина на цар Борис не само потопи в скръб българския народ, но същевременно обърна внимание на целия свят върху Балканите и България, която е ядката им."
"Какво ще прави сега България?“ е заглавието, под което вестник "Вакът" от 6 септември пише: "Покойният цар Борис съзнаваше колко е опасно за малките народи да се намесват в борбата на големите. Тъй като знаеше турски, н.в. цар Борис беше казал един ден поговорката: "Когато атовете се ритат, магаретата страдат." И тъй, ако би имал тази възможност, той би останал напълно вън от сегашната война. Той не беше забравил, че България много пострада през Първата световна война. Но той се опасяваше и от друго нещо: да не изпадне в положението на Румъния, ако остане напълно неутрален. Освен това, през първата фаза на войната пред България се разкриваха толкова съблазнителни изгледи, че тя не би могла да устои.
***
Част от текстове, публикувани в "Служебен преглед на чуждестранния печат" на БТА гласят:
Турски печат
Съболезнования до българския народ
"Тасфири Ефкяр" /30.VIII.1943/, като се спира на тежкото положение, в което цар Борис завари България, и когато се възкачи на престола, вестникът пише:
"Ньойският договор бе наложил на нашите другари от световната война условия също така несъвместими със схващането на държавата им, както тези на Севърския договор. С търпение, неприсъщо на неговата възраст, Негово Величество цар Борис се стараеше в продължение на 25 години да разруши потискащите условия на договора.
В продължение на 25 години влиянието му в тази страна, където се прилагат най-крайните форми на демокрацията, не се намали сред най-различните течения, всред парламентарните борби и наклонността към бунта на динамичната българска душа, той запази предвидливостта, характерна за неговата личност; той съумя да остане господар на страната и винаги е преодолявал всички трудности с дух на помирителност, като беше последната инстанция за разрешаването на всички въпроси. Той не беше избухлив човек , никога не изпусна юздите и съумяваше според обстоятелствата да извлича полза от най-противоречивите тежнения на страната. В момента, когато течението от ляво най-много се засили, той можа да предотврати опасността без да се остави да бъде увлечен от страстта. Със същата лекота той се справи с тежнението да се установи фашистки ред. И винаги той следваше с успех личната си политика, която смяташе полезна за България.
През 25-тодишното си царуване цар Борис събра и оформи разнообразните стремежи на българския народ. Той много добре успя да засили вътрешното положение. Влиянието на владетеля за земеделското, стопанското и особено за културното развитие на страната бе значително. Благодарение на него, една маса от 5 милиона души заживя като народ и с чест в европейската общност. В продължение на четвърт век неговата външна политика беше така сръчна, че той не се свърза с никого. Той запази своята независимост с твърдост. В един момент, когато се повдигна въпросът за ревизия на договорите, той стана негов най-решителен привърженик под влияние на Италия. Ето защо той не се присъедини към мирните тежнения, които искаха да уредят всички въпроси без проливане на кръв, проявени в Балканското споразумение. И, като не се отзова на поканата на Турция и на другите балкански страни, той се свърза чрез отделен пакт с един от неговите участници. Въпреки това, другите балкански държави направиха големи усилия, за да задоволят България; с общо съгласие те провъзгласиха премахването на военните клаузи от Ньойския договор – това обаче не задоволи България и нейния цар.
Подтикната от политиката на цар Борис, България последва Оста с цел да се разшири за сметка на Румъния, на Югославия и на Гърция. И, както признава г-н Филов, благодарение на тази политика се създаде Велика България и българските искания се осъществиха.
Но в този момент, когато целият свят пъшка под жестокостта на войната, не трябва много да бързаме от думата "осъществяване". Както и да е, Борис може още млад да почива във вечен мир със съзнанието, че е изпълнил своя дълг. Така, той е събрал плодовете от 25-годишните си усилия. Обаче, ако неговите мечти не се осъществяват, ако Оста пропадна или ако България бъде подчинена на условия още по-тежки от ньойските, той не ще бъде свидетел на резултатите от политиката, която е водил.
Близкото бъдеще ще даде преценка за владетеля на нашата приятелка България, който до момента на смъртта си не загуби нищо от своята стойност.”
***
Какво ще бъде политическото положение на България?
"Ла Репюблик” /30.VIII.1943/ помества следната статия под надслов "Какво ще бъде политическото положение на България?"
"Внезапната и неочакваната кончина на цар Борис не само потопи в скръб българския народ, но същевременно обърна внимание на целия свят върху Балканите и България, която е ядката им, защото, както е известно, България в тази част на Европа е една страна, в която има разни политически и социални течения.
Цар Борис бе един умен владетел, който бе спечелил привързаността на българския народ и благодарение на тази обич бе добил голям авторитет в страната. Той бе сполучил да даде ред и ръководството на България и това положение на нещата безспорно бе много задоволително за балканските съседи и в частност на Турция.
Редицата атентати, които станаха по улиците на София до преди два месеца и авторите на повечето от които не можаха да бъдат открити, може да бъдат прекратени благодарение на личния авторитет на цар Борис.
Какво ще стане сега? Дали изчезването на цар Борис ще предизвика изникването на крайно политически тежнения? Или пък както заяви министър-председателят г-н Филов, правителството ще продължи своята политика по пътя начертан от царя, и народът спокойно ще го последва? И, ако изникнат крайни действия, ще успее ли правителството да ги успокои със същата разумна дисциплина като царя и да възвърне реда на страната?
Това са точките, които засягат отблизо целия свят, и естествено – Балканите. В този момент, когато Европа е разорена и върви към трагично и неизвестно бъдеще, смъртта на цар Борис беше преждевременна загуба във всякакъв смисъл на думата. Фактът, че престолонаследникът е още съвсем малък и, следователно, неговата личност няма влияние, изисква за още дълги години присъствието на едно регентство – нещо, което не може да задоволи искрено и да утеши съседните страни, Балканите и Европа.
Да пожелаем най-искрено Министерският съвет и Регентството да запазят авторитета и да предупредят всички смутове, които биха могли да изникнат в страната.
***
Смъртта на Борис III – цар на България
"Нойе Мюрхер Цайтунг" /30.VIII.1943/ пише:
"От победата на съюзниците в Тунизия, окупирането на Сицилия и падането на Мусолини, България се намира в тежка криза. В момента, когато българските държавници се опитаха да се дадат сметка за новото положение и когато бяха принудени предвид на възможния съюзнически десант на Балканите и на неудържимото напредване на руските армии в Украйна, да ревизират становището на България, българският народ губи най-силната опора на своята държава – цар Борис III. Самото ненадейно заболяване на царя причини вълна от слухове. Неговата смърт, независимо дали фактите отговарят на едни или други предположения, създава едно ново положение, чието развитие още не може да се предвиди."
Като прави кратък исторически преглед на царуването на цар Борис, авторът пише:
"Наследството на цар Борис бе твърде тежко. Трябваше да се превъзмогват последиците от две загубени войни: Балканската война, която лиши България от Добруджа и Световната война, която отне от България и последния достъп на Бяло море, както и някои македонски области, и наложи с Ньойския договор всички унизителни условия и ограничения, които бяха характерни за така наречените договори от парижките предградия. Младият цар Борис, който беше получил добро възпитание, съвсем не мислеше за реванш. Във вътрешно и външно политическо отношение той се придържаше до границите на Конституцията и преди всичко се стараеше да бъде конституционен цар. Мек по природа и несклонен към насилие, той скоро спечели доверието на народа. Така той превъзмогна земеделско-комунистическата игра на Стамболийски, но два атентата показаха, че неговата личност се беше изпречила на пътя на радикалните леви кръгове. Въпреки това, Борис се опита за запази за страната основите на парламентарните институции.
Преминаването към авторитарния режим не беше дело на царя и не съответстваше нито на неговия манталитет, нито на неговите намерения. Днес е известно, че инициаторите на държавния преврат от 19 май 1934 г. упражниха натиск върху царя и че само стечението на своеобразни обстоятелства попречиха на неговото пленяване и детрониране. Постепенно цар Борис успя да си възвърне властта. Под впечатлението на тези събития, но очевидно и поради все по-засилващото се германско и италианско влияние – цар Борис се беше оженил през 1930 г. за италианската принцеса Джиована – цар Борис въведе авторитарен режим. Възвръщането към уважаваните от него демократически принципи – Швейцария, където той пребиваваше често, му служеше за образец – беше вече невъзможно.
Външнополитическото наследство се оказа по-силно от неговите схващания. Въпреки двете загубени войни, България продължи да се придържа към ревизионизма. Това поведение, а също и упоритостта на нейните съседи при поддържането на създадените след Първата световна война граници, направиха невъзможно омиротворяването на Балкана. Цар Борис, наистина, се опита лично да тръгне по пътя на разбирателството. Неговите посещения при крал Александър, крал Карол и неговите пътувания в Рим, Париж и Лондон през 1933-1934 г. представляват висши точки на неговата посредническа дейност. Тя доведе до пакта за приятелство, подписан в Белград /1937 г./, до освобождението от клаузите на обезоръжаването1938 г. , до премахване на демилитаризирането на тракийската област. България не можа да си възвърне само Южна Добруджа и да получи достъп на Бяло море.
Тук се намеси националносоциалистическата дипломация, до която дипломацията на западните сили се оказаха недораснали. Стъпта по стъпка отношенията към Германия се заздравиха. Това се облагоприятелства от все по-засилващата се зависимост на българското стопанство от германския пазар. Освен това, германо-руският пакт от 1939 г. изглеждаше, че задоволява всички желания, защото разбирателството между Москва и Берлин предлагаше най-добри условия за българските ревизионистически претенции. Сам цар Борис запази въздържаност. От тогава официално България можа да изпълни своите териториални претенции срещу цената, че заложи всичко на карта. Затова тя трябваше да допусне, важните в стратегическо отношение точки на страната да бъдат окупирани от германски войски Тя предостави своята територия на германците като изходна база за тяхното нападение срещу Гърция, а накрая побърза да вземе участие в окупацията на югославска и гръцка територии. По този начин България попадна в едно течение, от което нямаше вече освобождение. Изследването в гръцка Тракия и мерките срещу гръцкото население създадоха в тази гранична област едно настроение, което обещава малко добро за в бъдеще.
До каква степен сам цар Борис е отговорен за тази политика и до колко тя съответства на неговите собствени решения не можем да знаем сега. Няма обаче никакво съмнение, че той се е противопоставял при многократните посещения в главната квартира на Хитлер на по-нататъшни искания и че е настоявал преди всичко за засилване на дипломатическите отношения със СССР.
По този начин поставя се въпросът за бъдещето на България изобщо. Би било неправилно да отговаряме на него, защото той зависи от военни и политически фактор, които си влияят взаимно. Има българи, които виждат бъдещето на страната в черни краски. Едно нахлуване от страна на съюзниците би превърнало неизбежно страната във военен театър, при което голямата загриженост с окупирането на страни неприятелски настроени към Германия, би действало отегчително. Толкова по-очевидно се очертават стремежите на нелегалните кръгове, даже с цената на опасност от гражданска война, да се намери спасение в присъединяване към СССР. Има но малко българи, които хранят мисълта, че България би могла да задържи присъединените към нея и окупирани територии, ако извърши радикална промяна в полза на СССР. Даже възможността България да стане съветска държава, изглежда, не плаши мнозина от тази хора. Понеже между англо-саксонските сили, изглежда, не съществуват споразумения относно Югоизточна Европа, за Москва се разкриват перспективи, които тя в даден момент ще съумее да използва. Без съмнение досега цар Борис играеше посредническа роля между тези течения.
Неоспоримото уважение на селяните към царя задържат масите. Неговата смърт би могла да развърже при определени условия и под впечатлението на нови военни събития една буря, която би могла да разколебае цялата военна и политическа система на Балканите. Затова с особен интерес ще се следи какво становище ще вземе Германия към политическото развитие."
***
Трагедията на Борис
"Социалдемократен" /29.VIII.1943/ пише:
„Борис III пое властта в България на 3 октомври 1918 г., тъкмо тогава, когато сянката на поражението беше легнала над страната след тригодишна война в съюз с Германия. Съглашението бе започнало през септември генералната офанзива и българската армия, която се намираше в състояние на бързо разложение, трябваше да сложи оръжие. На 29 септемврий правителството сключи примирие и скъса дипломатическите отношения с централните сили. На цар Борис се падна задачата, като държавен глава, след абдикирането на Фердинанд, да се приклони пред условията на мир на Ньой през ноември 1919 г., с които на България бидоха отнети големи области и самата тя намалена до една територия, още по-малко от тая след катастрофата през втората Балканска война от 1913 г. Присъединяването на страната на Германия беше една страшна погрешна стъпка. С или против волята си, Борис съдейства за повтарянето на съдбоносния опит макар и под друга форма няколко десетилетия по-късно. Сега, когато той напусна световно-политическата сцена, той поне няма да преживее една нова национална катастрофа, която, навярно няма да бъде по-малка от първата.
С помощта на официалната пропаганда, както и на лица, представящи нещата в по-хубав вид, Борис бе най-вече известен като смел и обичан от народа човек, преживял хладнокръвно редица злонамерени атентати и намирал най-голямо развлечение да кара локомотив. По-малко известен е важният факт, че по-голямата част от неговото управление е била повече или по-малко маскирана диктатура, при която всички радикални елементи са били потискани с твърда ръка. За неговата популярност може да се спори: многото атентати и почти непрекъснатият кипеж в страната не свидетелстват поне в полза на общоприетото схващане. Ясно е във всеки случай, че неговата и на управляващите групи политика е била в разрез с желанията на широките маси. Страхът от Русия е диктувал на първо място политиката - симпатиите към Русия са традиция у простия български народ и България беше дълго време една от малкото европейски страни, в която комунизмът, наистина беше здраво закотвен у народа.
През първите години след войната, радикалните елементи в България бяха силни и селският водач Стамболийски беше оставил дълбок отпечатък върху политиката на страната. Обратът дойде през 1923 г., когато буржоазията и военните свалиха Стамболийски, който отпосле биде убит. Комунистите действаха по свой почин и организираха един бунт, който биде потушен с кръв. По това време, Георги Димитров спечели своята първа известност. Атентатът в Софийската катедрала през 1925 г., при който Борис за малко щеше да бъде убит, изглежда обаче не е бил организиран от официалното ръководство на комунистите. През следващите години, Борис беше малко сигурен за живота си: реакцията държеше властта, но подтиснатите сили търсеха своя реванш в редица атентати. Македонският революционен комитет, който се стараеше с всички средства да създаде една самостоятелна Македония, не беше една от най-малките грижи. Временно, вътрешно-политическият курс биде променен и стана, ако не демократичен, то поне по-малко диктаторски. Напрежението към съседните страни и главно към Малкото съглашение се поддържаше постоянно. С победата на нацизма в Германия през 1933 г. се засилиха отново диктаторските тенденции и те господстваха до ден днешен.
Втората световна война и победите на Германия дадоха, изглежда, един нов шанс на българските националисти. През последните години, външната политика на България беше изпълнена със сензации. На Румъния бе наложено през август 1940 г. да отстъпи без война Добруджа. Но на следната година мощните доброжелатели влязоха в страната и скоро вековният враг – Гърция биде повалена. Под впечатлението на първите германски успехи в СССР, България подписва в 1941 г. през ноември Тристранния пакт. Обстоятелството, че България не участва дейно в "кръстоносния поход", се обуславяше на първо място от неблагонадеждността на народа. Вместо това, български войски подържаха така наречения ред на Балканите при известния резултат. Не е известно какво е мислил Борис по цялото това развитие на нещата, но той е имал възможност да изрази своята евентуална благодарност при многократните посещения при Хитлер. Сега, когато над пътя се надвесват мрачни облаци, той наново биде повикан от Фюрера. От германска страна се каза, че тяхните разговори са били водени при едно приятелско настроение. Човек, може би ще си позволи едно скромно съмнение към ония, които ще пишат нацистката история по този въпрос. Каквото и да се мисли по причините за смъртта на цар Борис, едно е, изгледа сигурно: смъртта дойде навреме."
***
В памет на цар Бориса
"Свенска Дагбладет" /29.VIII/ под горния надслов пише:
"Когато, след катастрофата от 1910 г. старият цар Фердинанд се бе наситил на оловно-сивата атмосфера на София и се установи като частно лице в родния си град Кобург, той предаде на сина си Борис една опустошена и осакатена страна. Политическото наследство на Борис III не е по-добро. Той напусна една страна, намираща се в кипеж и под бремето на чуждо иго. Топографическите промени, които донесе сътрудничеството със системата на силите от Оста, са, естествено, напълно зависими от издръжливостта на казаната система.
Борис излизаше решително от рамките на София. Докато заговорите и убийствата следваха непрестанно през последните две десетилетия, самият монарх стана по-известен само със своята неизчерпаема любов към локомотиви и пътувания с железница. Отчаяните опити на международния печат да добие някои лични впечатления, от дворцовия живот на българската столица никога не сполучаваха. Най-сетне, журналистите се отчаяха и се задоволяваха с това да представят българския монарх като коректен и необичащ блясъка, но малко отегчителен джентълмен, наклонен да води тих семеен живот, тогава, когато не отива да изпитва някой новопостроен локомотив. Бракът му с италианската принцеса Джованна течеше също така незабелязано.
Даже и да е разполагал със забележителни качества, едва ли е за вярване, че Борис, в тесните рамки, които здравият разум и практическата държавническа мъдрост му определиха в България с Ньойския мир, би могъл да изгради една силна и влиятелна държава. Всяка дипломатическа маневра биваше подозрително следвана от антивизионистическите съседи, а унищоженият партиен живот в самата страна налагаше да се вземат постоянно временни мерки. Жестокото управление на селския диктатор Стамболийски от 1917 до 1923 г. биде последван от 10-годишна партийно политическа борба за надмощие, която продължи подмолно след известния военен преврат от 1934 година.
Възможно е да можеше да се постигне едно сплотяване около личността на монарха, ако Европа, в нейната цялост, бе спокойна. Изглеждаше, че държавното ръководство ще може окончателно да се справи с македонските революционери и да постигне сближение с Югославия, а същевременно да парализира и комунистическото влияние в селата. Скоро обаче офицерството и администрацията навлязоха във водите на нацистка Германия, при което, естествено, съюзничеството от 1914-1918 г., тесните стопански връзки и надеждите на българските ревизионисти в различни насоки, изиграха своята роля. Известно е, че цар Борис, с малките възможности, с които той разполагаше, се противопостави на германското проникване. След френската катастрофа през 1940 г. обаче рухнаха всички прегради. След германския щурм през Балканите към Бяло море през 1941 г., България представляваше част от окупирана Европа, уголемена с Добруджа, части от южна Сърбия и северна Гърци до Солун, но контролирана от германците. В много отношения, България обаче се бранеше - наедно със средите около царя – и то доста успешно. Като се изключи европейският въпрос, в България не стана някакво нагаждане по германски оразец и германците не успяха да принудят българския народ да воюва срещу ССССР. Дали цар Борис, при своето посещение в германската главна квартира, малко преди неговата смърт, е отказал да поеме задължение, имайки предвид едно съюзническо нахлуване на Балканите - ще покаже времето.”
***
„Дагпостен” /30.VIII/ пише под заглавие „Борис III България”:
„Внезапната и неочаквана смърт на цар Борис III представлява тежък удар за България. От самото си възкачване на престола през 1918 г. той има голямо влияние върху съдбините на страната. След 1934 г. той бе фактически автократ. Царската диктатура обаче бе наложена от развоя на събитията и от некадърността на парламентарната партийна система, но не и от лично властолюбие. Цар Борис беше скромен, мъдър и смел човек, със силно чувство за отговорност.
Зад смъртта на царя има някои тъмни точки, които навярно ще се изяснят в бъдеще. Неговото положение бе извънредно трудно. Дълбоко вкорененото у широките маси русофилско настроение допринасяше само за засилването на тези трудности, тъй като съществената заплаха срещу независимостта на България идваше тъкмо от Русия. Под ръководството на Бориса на България все пак се удаде да възстанови без големи кървави жертви своето положение от преди Ньойския мир. Нейните интереси съвпадаха с интересите на Оста и цар Борис и неговото правителство теглиха последствията от това. Но окончателното положение на България още не бе уредено и осигурено. Това ще стане едва след завършване на голямата световна война.
На Балканите, където така наречената демокрация никога не се е проявявала освен привидно, а в последно време дори и така не, Борис е във висока степен подходящ за тая негова задача, както с характера, така и с ума си. Неговото заместване с един регентски съвет, заради малолетния му син и приемник, означава едно неизбежно отслабване на авторитета на управлението и то тъкмо тогава, когато той би бил най-необходим."
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
17 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
4. Взpивявaнeтo нa гpoбa нa цap Бopиc III и издигaнeтo нa плaшилoтo зa бългapи – МOЧA (Митa зa ocвoбoждeниeтo oт Чepвeнaтa Apмия) cтaвa в eднa и cъщa гoдинa - 1984;
5. Издигaнeтo пpeд 2023 г. нa 6 мeтpoв пaмeтник нa цap Бopиc III въpxу 3 мeтpoвa cкaлa нa вxoдa нa „Княз Бopиcoвaтa гpaдинa“ в пaмeт нa 80 гoдишнинaтa oт убийcтвoтo му oт Cъвeтcкия cъюз e peднo дa бъдe cъпътcтвaнo c пpeмaxвaнeтo нa плaшилoтo зa бългapи – МOЧA (Митa зa ocвoбoждeниeтo oт Чepвeнaтa Apмия);
6. Пpeмaxвaнeтo нa МOЧA нямa …
дa cтaнe пo „тexнoлoгиятa“ нa бoлшeвишкия иZZpoд Вълкo Чepвeнкoв (взpивявaнe), a чpeз „пo-либepaлния“ дeмoнтaж нa cкултуpнaтa гpупa cъc „шпaгинa“ и бapeлeфитe и в пpeнacянeтo им нa тpeвaтa в Музeя нa кoмунизмa, кaквaтo бeшe идeятa нa нeгoвия cтpoитeл Вeжди Paшидoв (впocлeдcтвиe, „дeцa-тa нa ДC-тo“ тиxoмълкoм гo пpeкpъcтиxa нa Музeй нa coциaлиcтичecкoтo изкуcтвo, т.e. нa музeй нa кoмуниcтичecкaтa пpoпaгaндa). Значи, cтaвa въпpoc зa ПPEМECТВAНE НA CКУЛПТУPНИТE ГPУПИ, a нe нa МOЧA!
7. Aкo мeжду oбщинcкитe и дъpжaвнитe pъкoвoдни кaдpи имa нeнopмaлници, кoитo cи въoбpaзявaт, чe щe изливaмe жeлeзoбeтoнни фундaмeнти и куxи квaдpaтни кoлoни, зa дa инcтaлиpaмe цялoтo бocтaнcкo плaшилo зa бългapи МOЧA и зaтoвa бaвят „пpoцeдуpaтa“, пpocтo тpябвa нeзaбaвнo дa бъдат увoлнени;
8. Тaкa чe, зa 3-буквeния бългapoмpaZZeц, кoйтo иcкaше дa „пикae нa гpoбa нa бopиc 3“, с което тaкa въoдушeви изкуcтвeния интeлeкт нa „пacoльcтвoтo“, чe cутpинтa зa ceкунди му вдигнa peйтингa c 11 тoчки, ocтaвaт 2 възмoжнocти зa изявa – нa нoвия 9 мeтpoв пaмeтник нa цap Бopиc III пpeд „Княз Бopиcoвaтa гpaдинa“ или нa гpoбa му в Pилcкия мaнacтиp. Втopoтo мяcтo oбaчe e oпacнo, зaщoтo имa мнoгo тeжкa цъpкoвнa утвap и ocтpopъбecти кpъcтoвe.
Знae ce кaквo e cтaнaлo c тлeннитe ocтaнки нa цap Бopиc III:
1. Свeщeницитe в Pилcкия мaнacтиp пpoдължaвaли дa cпoмeнaвaт в мoлитвитe cи цap Бopиc III, та пpeз 1946 г. бoлшeвишкият иZZpoд Гeopги Миxaйлoвич Димитpoв „Тapaбaтa“ нapeдил тлeннитe ocтaнки нa Цapя дa бъдaт извaдeни и пpeпoгpeбaни във Вpaнa. Вpaнa билa вeчe peзидeнция нa „Тapaбaтa“, oxpaнявaнa oт цял пoлк, pecп. нeдocтъпнa зa „шиpoкитe нapoдни мacи“;
2. Пpeз 1954 г. бoлшeвишкият иZZpoд Вълкo Чepвeнкoв нapeдил гpoбът нa цap Бopиc III …
във Вpaнa дa бъдe взpивeн зaeднo c пapaклиca дo нeгo, a в Княжecкaтa гpaдинa дa ce издигнe плaшилoтo зa бългapи – МOЧA (Митa зa ocвoбoждeниeтo oт Чepвeнaтa Apмия);
3. Пo вpeмe нa пocткoмуниcтичecкия „пpexoд“, eдинcтвeнo oцeлялaтa cтъклeницa cъc cъpцeтo нa цap Бopиc III бeшe oтнoвo пoгpeбaнa в Pилcкия мaнacтиp;
ГЕОРГИ БОЗДУГАНОВ: ХИТЛЕР Е ЗНАЕЛ, ЧЕ БЪЛГАРСКИЯТ ЦАР Е УБИТ СЪС ЗМИЙСКА ОТРОВА, А СЪВЕТСКИТЕ АРХИВИ МЪЛЧАТ И ДО ДНЕС
През 1940 г. Сталин предлага на Хитлер Съветският съюз да се присъедини към Тристранния пакт, но ако фюрерът се съгласи със съветска окупация на България
Българският монарх е непреодолима пречка за бъдещата окупация и болшевизация на страната ни
Интервю на МАЯ ГЕОРГИЕВА
- Г-н Боздуганов, 80 години след кончината на цар Борис III, витаят ли все още съмнения, дали …
смъртта му е насилствена или естествена, какво крият архивите на страните участници във Втората световна война?
Г.Б.:- Повечето документи отдавна са разсекретени, а броят им е огромен. Лично пред очите ми са преминали повече от 100 000 страници, в които има пряка връзка към България, но това е само част от масивите, които предстои да се проучат, за да намерим ясни отговори на важни въпроси за историята ни през войната. Темата за цар Борис е много важна и интересна, но не очаквам престъпният Путинов режим да публикува съветските документи, откраднатите документи от България, нито тези за проведени диверсионни операции срещу страната ни. Но от информация в други държавни архиви можем да научим много. Можем да научим много не само за войната, но и за убийството на българския герой на ХХ век - Цар Борис III.
М.Г.:- Говорите категорично за убийство, всъщност това е версията, която се лансира още в деня на смъртта на царя от радио Лондон - че е погубен от Хитлер?
Г.Б.:- На британското разузнаване е известно, че на 14 и 15 август царят е на среща с Хитлер в Растенбург, но радиосъобщението, което обвързва посещението с отравяне, е направено по политически причини. Целта е да бъдат настроени българите, сред които царят е силно популярен, срещу хитлерова Германия, с която Великобритания е в жестока война, а до победата остават почти две години. Вероятно и заради това лансират тази версия.
М.Г.:- В София се събират светила на европейската медицина, за да опитат да спасят царя, какво установяват те?
Г.Б.:- Въпреки че срещата в Растенбург е изключително напрегната, царят се връща в добро здраве. Обядва със семейството си, отива на лов в Рила, изкачва връх Мусала, връща се в София и се захваща с писмена работа. На 23 август, осем дни след посещението при Хитлер, състоянието рязко му прилошава и остава на легло през следващите пет дни. Поръчва състоянието му да бъде пазено в пълна тайна и от Германия да дойдат специалистите по вътрешни болести Рудолф Зайц и Ханс Епингер. Зайц е елитен лекар, преглеждал е многократно царя и добре познава състоянието му. Епингер е световно известен, консултира държавни глави и дори самия Сталин. Приложеното лечение обаче не дава резултат, нещо повече, появяват се симптоми, които засягат мозъка и това налага спешно да пристигне неврологът Максимилиян Де Кринис. На 28 август следобед цар Борис III умира. Официално посочената причина за смъртта е миокарден инфаркт и това е вярно, макар и под условие. След години в разрушения царски гроб е открита стъкленица с консервираното сърце на монарха. Върху препарата дори лекар неспециалист може да види характерните патологични промени за настъпил инфаркт. Остават ли обаче неизяснени въпроси? И защо тримата германски професори, които са неотлъчно до леглото на царя, имат друго мнение?
М.Г.:- И какво е то?
Г.Б.:- Преди да заминат от България лекарите правят обсъждане. Вземайки предвид засягането на мозъка, черния дроб, жлъчката, стомашно-чревния тракт и особените петна по тялото на монарха Епингер казва бавно: ”Аз мисля, че това е отравяне. Този безупречен цар е станал жертва на едно най-вулгарно убийство. Това е моето мнение!” Професор Зайц добавя, “че петната по тялото показват абсорбция на отрова.”(*)
М.Г.:- Дали има реакция от страна на Хитлер по обвиненията към него2
Г.Б.:- Да, има информация за такава реакция. Това става ясно от последвалите събития. Хитлер нарежда на правосъдния министър фон Тирак да ги освободи от лекарската клетва за конфиденциалност, и те са разпитани и изготвят доклад. На последвалата планирана среща с румънския премиер Антонеску фюрерът му казва с изискване за пълна тайна: “На разпита лекарите заявиха, че българският цар не е починал от сърдечно заболяване, а по тяхно мнение от отравяне със змийска отрова, което един от лекарите определил, като “Балканска смърт”. Хитлер добавя, че “тези трима лекари са най-компетентните в своите области, с които Германия изобщо разполага”.(**)
Гьобелс е един от най-доверените хора на Хитлер, с когото той споделя дори подробности от интимния си живот. На 10 септември райхсминистърът е записал в своя дневник: “Фюрерът ми каза, че сега трябва да се счита за установено, че цар Борис е бил отровен. Германските лекари са стигнали до това заключение. Той е бил отнесен от този свят от змийска отрова. Фюрерът възнамерява да предаде на княз Кирил данните от германските лекари.”(***)
Ръководителят на външното разузнаване генерал Шеленберг записва в своите мемоари това, което е научил впоследствие от професор Де Кринис: “Според следите забелязани по тялото на царя, единодушно бе установено, че смъртта е настъпила вследствие на интоксикация с неизвестна отрова.”(****)
М.Г.:- Защо в България заключението на тримата лекари е обвито толкова години в пълна мъгла?
Г.Б.:- Най-вече заради международната конюнктура към оня момент и след края на войната. Епингер и Де Кринис умират скоро след края на войната, но професор Зайц практикува още много години и оказва медицинска помощ на царица Йоана. При неговите посещения в Ещорил тя неколкократно го е питала за смъртта на своя съпруг и е получавала един и същ отговор: “Разбрахме, че царят е отровен, но не знаехме с какво.” Думите на професора са вероятно още един мотив за царицата да напише в своята книга “Спомени”: “Моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан”.(*****)
М.Г.:- На Нюрнбергския процес като подсъдим, а после оправдан е бившият посланик на Райха в Турция фон Папен. Там той е споменал, че българският цар е ликвидиран от Сталин и болшевиките. Какво е вашето становище по тази версия, която години наред дори не е споменавана?
Г.Б.:- Франц фон Папен освен дипломат е бивш германски канцлер и е един от хората, добре запознати с тайните на Райха. В своите мемоари, които пише във Великобритания, отделя специално внимание на кончината на българския цар: “Неговото отстраняване от сцената би могло да бъде извършено от противника, но не от Хитлер, макар вражеската пропаганда да се опитваше да припише отговорността за смъртта му на националсоциалистическия режим. Лекарите отбелязват признаци на пълен разпад на вътрешните органи, които биха могли да бъдат предизвикани само от действието на някаква отрова. От доказателствата, които видях, убеден съм, че е налице престъпление, но Хитлер не е виновен за него.”(******)
Изправени пред Нюрнбергския трибунал, фон Папен и финансовият министър Ялмар Шахт наистина заявяват, че цар Борис е отровен от руснаците. Наистина това са доста смели изявления на двама души, които далеч не са почитатели на фюрера и впоследствие са оправдани по всички обвинения.
М.Г.:- Има ли връзка между отровата, за която говорят германските лекари и тайните лаборатории на болшевишка Русия?
Г.Б.:- Следвайки вековните руски традиции на отровителство, Сталин поръчва създаването на две лаборатории за производство на отрови - на Майрановски и на Муромцев. Те работят между 1938 и 1953 г., като при експериментите са умъртвени над 150 души само в първата. Според сталиновите инструкции те работят с точно определена цел — създаване на отровни субстанции, които трябва да маскират своето гибелно действие, като резултат от естествено заболяване и смърт, без да оставят никакви следи. За да бъде потвърдена надеждността на отровите, се провежда “независима експертиза”. Труповете на умъртвените с тях лица се пренасят в моргите на медицински институти, където нищо неподозиращи лекари правят аутопсии. Диагнозата обикновено е еднозначна: остра сърдечна недостатъчност. За извършени с отрови задгранични убийства от съветските служби са написани няколко книги и установеният миокарден инфаркт в стъкленицата с царското сърце намира своето обяснение.
М.Г.:- Смятате ли, че е обективна версията, че смъртта на царя е поръчана от Москва?
Г.Б.:- Нацистите са извършили безброй престъпления - избили са над 6 милиона евреи в Холокоста и още милиони хора в Полша, Украйна, Русия, Югославия и Гърция. В случая обаче следва да имаме предвид:
1) Всички нацистки документи са разсекретени и никъде не са открити данни за провеждани и планирани задгранични убийства на политически лидери.
2) Поради строгата йерархия в Райха, никой от нацистката върхушка не би и помислил за премахване на държавен глава без нареждане от Хитлер, а неговото становище в случая е пределно ясно.
3) Няма данни за изградени германски лаборатории, които произвеждат такива субстанции.
4) Не е известно съществуването на отрова, която да започне да проявява смъртоносното си действие чак 8 дни след приема (времето от завръщането на царя в България до появата на първите симптоми на 23 август).
А оценката ми за твърдението на фон Папен е според картината, която се очертава като погледнем в посока към Съветския съюз. Добре известни са и дългогодишните Сталинови мераци за превръщане на България в част от съветската империя, където няма място за царе. Дори още през 1940 г. Сталин предлага на Хитлер Съветският съюз да се присъедини към Тристранния пакт и той да се превърне в четиристранен, ако фюрерът се съгласи със съветска окупация на България.
През 1943 г. военната обстановка е друга - за всички е ясно, че Райхът губи войната, а на московските тайни служби вероятно е известно, че цар Борис е започнал сондажи със САЩ за преминаване на България към западните съюзници. В случай на успех, това би било непреодолима пречка за бъдещата окупация и болшевизация на страната. Безспорен главен фактор за осъществяване на радикалната политическа промяна е българският монарх и следователно той трябва да бъде елиминиран.
М.Г.:- 80 години след смъртта на царя той остава една магнетична и необикновена личност, но според вас той е герой, какви са критериите?
Г.Б.:- Смъртта на цар Борис слага край на една епоха за България. От опустошена през 1919 г. страната се нарежда сред икономически най-развитите европейски държави. В резултат на дипломатическите умения на царя Южна Добруджа става отново българска и връщането й е признато от всички Велики сили. Въпреки че под заплаха от унищожение България е принудена да се присъедини към Тристранния пакт, територията на страната не се превръща в театър на бойни действия, a български войски не воюват на нито един фронт. Запазен е животът на всички евреи в държавните предели и на повече от 11 000 чуждестранни евреи е оказана помощ да се спасят от нацистко преследване и достигнат до Палестина. В онова ужасно време никой не е направил повече за България от цар Борис III. Заради това много изследователи го определят като герой.
М.Г.:- Напоследък обаче е надвиснала сянката на депортираните евреи от Беломорието и Македония, които царството не е спасило?
Г.Б.:- Дълбоко съжаляваме, че българската държава тогава не е могла да им помогне. 11 343 евреи са избити в нацистките фабрики за смърт Треблинка и Аушвиц, а днес почитаме паметта на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Но когато правим оценка на тези трагични събития трябва да имаме предвид следното:
1) тези някогашни български територии са завзети от германския Вермахт, без никакво българско участие и са предадени за временно администриране на страната ни до края на войната.
2) предадени са с един писмен германски императив, който някои наричат “Споразумение Клодиус-Попов”, където изрично е записано, че България не може да пречи на набирането на работници за Райха. Всъщност нацистите нагло лъжат - те не използват изселените евреи за работа в новите източни германски провинции, както заявяват, а незабавно ги избиват.
3) В течение на две години Великобритания отказва да приеме същите тези евреи за настаняване в Палестина.
М.Г.:- Ще излезе ли някога истината за смъртта на царя, или ще продължим да бъдем жертва на слухове и пропагандни версии?
Г.Б.:- За да посочим категорично извършителя, трябва да разполагаме със заповедта за провеждане на операцията, имената на изпълнителите и вида на използваната отрова. Търсенето е трудно, но не и невъзможно. Но руските и съветските архиви мълчат по тази тема.
———————————————
Библиография
(*) Груев Стефан, Корона от тръни. С.1991. с.444. Извадка от дневник на К.А. фон Шьонебек, изпратена на Ст. Груев.
(**) Hillgruber, A. Staatsmänner und Diplomaten bei Hitler T.2 1942-1944., 1970, S. 301.
(***) The Goebels diaries 1942-1943. N. Y., 1948 P. 443.
(****) Шеленберг, В. Лабиринт. С.2007. 368-369.
(*****) Царица Йоанна. Спомени. С. 1991. с. 124.
(******) Papen, F. von. Memoirs. London, 1952. Ch.27.
Интересно, че коментарите от вестниците, цитирани по-горе са само от европейски вестници, които с малки изключения са от страни, окупирани от Германия. По-интересно би било да се чуе мнението на английската и американската преса за цар Борис трети, още повече той вече им е обявил война (но не и на СССР). Но факт е, че от 1935 до смъртта си, той управлява еднолично страната, като абсолютен монарх и я оставя при смърта си в незавидна ситуация, като баща си.
Руснаците нямаха нужда да го убиват. Политика на свършените факти-окупация-разрешена от Чърчил и Рузвелт в Техеран и Ялта. Руснаците работиха добре с румънски крал Михай.
След 9.9.44, Бг комунистите питат Сталин-акво да правят със Симеон-"да не се пипа, може да потрябва"-думи на Сталин от онова време.
Германия има интерес Борис 3 да бъде убит, за да не избяга България от оста. По същата причина 3-тия райх окупира Унгария. Германската армия у нас е била твърде малобройна у нас, но е имала желание …
за преврат, по поръчение на Хитлер.
Борис 3 управлява в ужасно трудни времена, спасява Бг евреите и увеличава територията БЕЗ война. След неговата смърт- Сталин предлага БЕЗ война 1)България да не се изтегля от Западна Тракия, където част от населението е било Българско, а гръцка власт-лиспва. (БЕЗ) родните управляващи предателски се изтеглят. (БЕЗ) родните управляващи отказват на Сталин предложението за прехвърляне Северна Добруджа към България. За което почти никой не е съден! Техните наследници сега се надяват, след загубата на Родопите по англо-американско поръчение, пак да им се размине!
Внезапната смърт на цар Борис III: "Той съзнаваше колко е опасно за малките народи да се намесват в борбата на големите"
Погребението на Борис lll беше прелюдия за погребението на българската държавност и независимост година по-късно. След 80 години те така и не са възстановени.
30 години след смъртта му не са открити тленните му останки и какво е станало с тях. Къде са историците и изследователите да разкрият истината ? Срам и позор !
Бог да прости последния истински цар на България. Бог да пази България.
Неумният селски хитрец е владеел PR техникитe доста по-добре от севда и ленинка!