Днес се навършват 80 години от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта.
България е една от малкото европейски страни, която успява да спаси от депортиране в нацистките концлагери евреите, живеещи по нашите земи. По този повод на редица места в страната са организирани шествия, научни конференции и изложби.
В Кюстендил ще бъде отдадена почит на петимата българи, от които започва кампанията на 9 март 1943 г., когато се решава съдбата и се спира депортирането на около 50 000 български евреи. Това са Димитър Пешев, Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев.
Шествието ще започне в 11 часа от къщата музей "Димитър Пешев" и ще премине през центъра на града. В него ще се включи и служебният премиер Гълъб Донев, съобщи правителствената информационна служба.
През 2018 г. за делото и живота на Димитър Пешев беше издадена книгата "Човекът, който спря Хитлер". Преди Втората световна война той е известен адвокат и първостепенна фигура на българската политическа сцена. Като подпредседател на Народното събрание застава начело в защитата на българските евреи. След преврата на 9 септември 1944 г. подвигът му е зачеркнат, забранено му е да практикува професията си и умира в забрава и бедност на 20 февриари 1973 година в София.
Шествие в Кюстендил ще има и от къщата на Иван Момчилов до Художествена галерия "Владимир Димитров - Майстора", в която ще бъде открита изложбата "Кюстендилски художници от еврейски произход".
По-късно ще започне юбилейна кръгла маса на тема "80 години от спасяването на българските евреи". Тя е организирана от община Кюстендил, Регионалния исторически музей и Института за исторически изследвания при Българската академия на науките.
В Пловдив ще се проведе митинг-поклонение на "Паметника на благодарността" на площад "Цар Калоян" до Централния дом на младоженците. Ще бъдат поднесе венци и цветя, слово ще произнесе председателят на организацията на евреите в България "Шалом" проф. д-р Александър Оскар.
"Да спасиш от сигурна смърт 50 хиляди човека, обявени за врагове на държавата заради етническия произход, и то в условията на война, да запазиш тяхната чест и достойнство! Нашият вечен град е пример за такова мъжество. Ние знаем тези истории и действащите лица в тях и отново и отново ще ги повтаряме. Евреите не забравят историите за доброто. Ще ги помнят и предават на следващите поколения. Българските евреи ще бъдат винаги благодарни", каза председателят на организацията на евреите "Шалом" в Пловдив инж. Светлозар Калев пред БНР.
В София ще се проведе международна конференция на тема "Ролята на юристите в спасяването на българските евреи". Домакин е Софийския университет "Св. Климент Охридски". В нея ще участва вицепрезидентът Илияна Йотова.
Вечерта в Регионалния исторически музей ще бъде открита изложбата "Еврейската улица - реконструкция".
В Брюксел бе представен филм за спасяването на българските евреи в Европейския парламент в сряда вечерта.
Европейският съюз трябва да ни помогне да направим игрален филм за спасението на българските евреи, който после да бъде разпространен в цял свят, каза авторът на документалния филм "Извън хватката на Хитлер" Михаел Бар-Зоар пред БНР.
"Днес, когато се навършват 80 години от това героично спасяване, във време на геополитически сътресения, причинени от агресор на нашия Изток, нека си спомним колко е важно никога да не мълчим пред злото", казва Роберта Мецола, председател на Европарламента, в посланието си до участниците в конференцията. Тя беше организирана от евродепутатите от Европейската народна партия Андрей Ковачев, Асим Адемов и Александър Йорданов. председателката на Европейския парламент Роберта Мецола.
"Ние можем само да бъдем горди, че нашите предшественици тогава не са се поддали на натиска, на заплахите. В същото време ние изразяваме нашето дълбоко съжаление към това, което се случва с депортираните от тогавашните окупирани от Германския райх Македония и Беломорска Тракия", коментира Андрей Ковачев.
България не можеше да спаси евреите от окупираните територии, заяви Михаел Бар-Зоар. Той допълни, че навремето "профашисткото правителство е съобщило, че България е обединена с Тракия и Македония", но Германия не е приела това.
Михаел Бар-Зоар е бил 10-годишен, когато напуска България през 1948-на година, за да замине с родителите си в Израел. Преди това, на 4-годишна възраст той е изселен заедно с родителите си на село. Ето какво си спомня от тогава:
"Има една снимка, взета случайно по 24 май 1943 г. - денят на втората депортация. Майка ми е прегърната с четири български жени, четири християнки. Майка ми е единствената с еврейска звезда. И такава снимка не може да бъде взета в никое друго място в Европа."
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
11 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
На 15 септември 1939 г. България обявява с официална правителствена декларация неутралитет и се опитва да го отстоява и брани с всички сили буквално до последната минута. България има не един, не два, а цели четири отказа да се присъедини към Тристранния пакт! Отказва два пъти на Хитлер, веднъж на Мусолини и веднъж на Сталин (по това време Сталин и Хитлер са съюзници).
Че тези откази не са били лесни, личи и от факта, че между 20 и 24 ноември 1940 г. Унгария, Румъния и Словакия не успяват да отбият …
натиска и се включват в Тристранния пакт.
Така, въпреки непрестанно оказвания натиск и от Германия, и от Съветския съюз, както и совалките на Англия и Америка, България успява да устои и да даде да се разбере, че ще се придържа към политиката на неутралитет.
На 17 февруари 1941 г., обаче, Вермахтът обявява план „Марита”, който предвижда светкавично преминаване на елитната 12-а германска армия през България и оказване на помощ на закъсалия в Гърция Мусолини.
В началото на 1941 година положението става все по-напрегнато и става ясно, че германските войски ще преминат през България, за да окажат съдействие на италианските войски в Гърция.
На Дунава е съсредоточена половин милионна германска армия. България няма друг избор освен присъединяване към Оста или окупация с многохилядни жертви. Така тя е принудена да се включи в Тристранния пакт. Но за чест на българския монарх и правителство, единствена съумява да откаже участие във военни действия на Вермахта и да предаде своите еврейски съграждани на Хитлер.
Уважаеми Практик, в случая споделям разбирането на Антон - политиката на Царство България по отношение на “еврейския въпрос“ не е сред най-светлите страници на родната история. Разбира се антиеврейското законодателство, прието още преди включването на станата в Тристранния пакт, както и последващите репресивни мерки срещу българските евреи не са продиктувани от някакъм иманентен антисемитизъм, нито от възприемане на нацистката доктрина като държавна идеология на България: по-скоро става дума за “тънки …
сметки“ и натягане пред бъдещия (а от 1941-ва нататък и пред действителния) съюзник във ВСВ, обещал на българските управляващи въжделените териториални придобивки. Всички налични архивни документи сочат, че българските управляващи без особени колебания са били готови добросъвестно да изпълнят и решенията на конференцията от Ванзее за “окончателно решаване на еврейския въпрос в Европа", както показва и трагичната съдба на 11 343 евреи от новоприсъединените земи; 8000 евреи от “старите предели“ на Царството са щели неминуемо да ги последват, ако не са били куражът, решимостта и доблестта на тези светли личности - политици, църковни йерарси, интелектуалци, активисти на професионални гилдии и стотици достойни български граждани, които са се противопоставили на депортацията. Поклон пред подвига и делото им! Но това не променя, за съжаление, факта, че в резултат на официалната държавна политика на съучастие в изпълнението на “окончателното решение" 11 343 евреи от територии под българска юрисдикция приключват по ужасен начин жизнения си път в Треблинка. И това е тъмна страница от нашата история, която е добре най-после честно и открито да прочетем, за да я затворим с чисти сърца. Това няма да омаловажи факта на предотвратяване на гибелта на нашите еврейски сънародници от старите предели на Царството, а само ще открои и подчертае неговата значимост, освободена от наносите на идеологеми, митологеми и излишни самозаблуди. И за да няма съмнения относно политическите ми позиции и убеждения - според съвременното международно право, откакто съществува независима суверенна Украйна, Крим е и ще продължи да бъде украински; Русия е държава-агресор, а нейните управници начело с В.В. Путин са военнопрестъпници, които следва да понесат съответна отговорност съгласно международното право за извършените от тях военни престъпления и престъпления срещу човечността. Слава Украине!
И така, Антоне: "Чий е Крим ?"
Практико, сайтът има история/архив и щом имаш собствен блог, предполагам, че си достатъчно интелигентен за да видиш отговора на първосигналния ти въпрос "чий е Крим?".
Половинчатото признание на държавата Израел за държавата България през ВСВ е факт.
Писаното от мен са факти. Че добрият цар е създаден - парадоксално от АОНСУ - е факт, че "нехаресването" на добрия цар е синоним на "комунизъм" е наратив, и още много "че".
Историята ни е омотана в легенди и митове. Списаревски, например, герой ли …
е или?.....
Къде в историята ни пише, че БГ първи нападат съюзническите бомбардировачи, прелитали в посока Плоещ и петролните полета?.....
Ама 95% от българите са дресирани да мразят лошия Чърчил, макар че, бомбардировките над БГ е решение на Обединеното командване.....
Когато БГ се отърси от митовете и легендите и спре да се оглежда в "най-хубавото" огледало, тогава Европа и Светът ще погледнат на нас с уважение.
Дотогава - успех с блога......
Ей, Антоне, ако обичаш, отговори на въпроса "Чий е Крим?", та да се изясни за какво и за кого ства дума...
Е да де, ама българският патент "ама такива бяха времената" не е чак толкова уважаван от Историята, колкото ни се иска.
Това с "перманентния натиск" е оправдание. Стотици са примерите в Европа за спасяване на евреи в окупирани територии, без да са се съобразявали с "перманентен натиск", стотици.....
Един Раул Валенберг, например, шведски фабрикант - сам, сам! спасява 5000 евреи от гетото в Будапеща и единствената помощ която е получил е затвряне на очите от страна на шведското посолство, заради …
неутралитета и името му е на почетно място в Мемориалния парк в Израел........
Същото "ама такива бяха времената" ни държа 500 год. в турско, 45 год. в съветско и още кой знае колко години напред в нагаждачество..........
Най-важния факт: Подписването на съглашението с Тристранния пакт от проф.Богдан Филов спасява всички застрашени от депортация в България . Втори факт : какво се случва със спасителите след окупацията на страната от СССР ?! Димитър Пешев - осъден 15 години като антисемит и фашист,с отнета къща без средства за съществуване и никой евреин адвокат не го защитава пред съда ! Умира в крайна бедност през 1973 г.
България е известна в историята,че поставяйки звезди по палтата на българските евреи,и разпръсвайки ги в провинцията,е проявила безпощаден геноцид.Върнали са се по-късно живи и здрави,но дълбоко обидени ... Питайте "кинодееца" Вагенщайн,не съм ли прав. Ако все още е жив.
Драги Антоне,
перманентният натиск за антиеврейски мерки върху потенциалните, да не говорим върху фактическите съюзници на Третия райх съвсем не е от 42-а година.
Юридическата подплата - Нюрнбергските закони са от 35-а, а през зловещата Кристална нощ (девети и десети ноември 1938-а) нацистки погроми срещу еврейското гражданство поставят физическото начало на ,,Окончателното решение”. Около хиляда евреи са убити, а над тридесет хиляди са натикани в концентрационни лагери. Маниакът шаман от …
Оберзалцберг изкусно маркира с огън и кръв точката на бифуркация. Alea lacta est. Оттам нататък няма връщане...
На двадесет и осми август хиляда деветстотин четиридесет и трета година жесток удар разтърсва българския народ. След кратко боледуване Борис Трети умира на четиридесет и девет годишна възраст. Според официалния акт смъртта е настъпила вследствие на артериална тромбоза, белодробен и мозъчен оток.
Две седмици преди това монархът се връща от двадесетичетиричасова визита при Хитлер във Волфшанце, Източна Прусия, където поема един по-сериозен ангажимент по обезпечаването на отслабения германски тил в Гърция и албанското крайбрежие. Плъзват слухове, че българският цар е отровен. Едни заподозират германските служби, други намесват италианската принцеса Мафалда, трети вкарват в употреба коминтерновски агент. Нито една от версиите не се основава върху фактически данни.
,,Quo bono?” - питали в такива случаи древните римляни.
Цар-Борисовото управление не отговаря на комунистическото определение ,,монархо-фашистка диктатура” дори само поради факта, че никога не е имало правителствено-роялистка партия. Политическият контрол над коминтерновската мрежа не се отличава с изтънченост, но в Народното събрание съществува солидна опозиционна фракция.
Държавният строй при цар Борис Трети се откроява завидно при съпоставка с повечето тогавашни управленски системи в Европа.
През месец юли четиридесет и четвърта година настъпва най-подходящото време за решителен обрат, но се оказва, че няма кой да осъществи сложния комплекс от спешни действия и да спести на българите съветското ,,гостуване”...
Най-достойните национални лидери от новата ни история:
Стефан Стамболов, Андрей Ляпчев и цар Борис Трети.
Факт.
Добре звучи, но: 'Законът за защита на нацията" влиза в сила от януари 1941 год. - една година преди "Окончателно решение на еврейския въпрос", утвърдено на Ванзеенската конференция през 1942 год.
Добрият Борис не е бил за гъби в гората или в магазина за лимонада, а се е натегнал изпреварващо след меморандума на Гьоринг от 1941 год. към Хайдрих - убит от съпротивата през 1942 год. в Прага.
Паметникът на Борис и Йоана - поставен по инициатива на Благовест Сендов в т.нар.
Българска гора, …
създаде "лек" скандал в Израел и беше премахнат, заменен с имената на истинските застъпници.
Важно е каква е историята според еврейската държава, а не според българската. Имаше време, когато заслугата бе приписвана на Тодор Живков, дори......
Днес слушах кмета на Кавала, който в словото си на еврейското гробище там, деликатно спомена "окупационните" сили без името България.....
И в Скопие имат музей на Холокоста с доста снимки на БГ вагони - посока Треблинка.
Не е лесно да сме целите в бяло..........