Назад в бъдещето

Назад в бъдещето

Вероятно Бенедикт XVI ще остане в историята на католицизма като един от най-ретроградните му лидери. Тази прогноза правеха наблюдатели на Ватикана в дебатите около избора на новия глава на Римокатолическата църква след кончината на Йоан Павел ІІ и при оповестяването на немския кардинал Ратцингер за негов наследник. 

Макар да се опитваше известно време да балансира между величината на големия си предшественик - хуманист и собствената тесногръда сянка, последната надделя с времето. С новия си официален документ държавният глава на Ватикана  потвърди всички тежки предположения. И страховете за края на междуцърковния диалог.

Познавачи на консервативния католически стратег и идеолог бяха с основание скептични, че няма да му бъде възможно да играе дълго време образа на реформатор, консолидатор и дипломат от ранга на Йоан Павел ІІ - колкото и труд да полага.

Качествата, с които полският папа бе надарен очевидно свисше, също толкова очевидно се оказаха дефицит у германеца. “Бог дава и Бог взима” и “Вълкът мени козината си, но не и нрава си” – именно немски католици миряни припомнят тези дни поговорките с библейски произход. Желаещите реформи вярващи не крият, че се чувстват излъгани от лидера си - и се срамуват от последния документ на Ватикана, показват изследвания в енориите.

Назадничаво и излишно агресивно срещу другите християнски църкви е официалното становище на Бенедикт XVI, с което Ватикана заявява, че 

“Само католиците са истински християни”.

Защо сега и кому е нужен изобщо този акт, остава въпрос, отговор на който не намират както богослови, така и политици. "Слабо послание, което връща католицизма столетия назад", са най-крайните коментари. Ако и да са пресилени, то поведението на папата през последните месеци налага разсъждения дори над здравословното му състояние, над адекватността му – и в крайна сметка над онези сили във Ватикана, които мотивират и поддържат този курс.

Проформа и лаконично документът признава, че и в други, в частност в православната и евангелските църкви, имало “някои елементи на святост и истинност”, но – “те страдат от сериозния дефект да не признават ръководния статут на Петровия престол, т.е. Ватикана”. Поради това – “единствено Римокатолицизмът представлява християнството”. В документа “Конгрегация за доктрината на вярата”, който се състои от 16 страници, е записано също така, че “Христос основа на земята само една църква, която е представена в пълна степен само от католическата църква, ръководена от приемника на апостол Петър, т.е. Папата.”

Дефектни са били и остават православието и протестантството”

– до това заключение стига Бенедикт XVI. “За тях е трудно, дори с уговорки, да се каже, че са църкви.” Като шизофренно определиха богослови и секуларни критици мястото в изявлението, където, въпреки че отрича принадлежността на некатолическите християни към Тялото Христово, с което всъщност отрича, че са християни, все пак Бенедикт XVI говори, че “диалогът с другите християни остава приоритет на Римокатолическата църква”.

“Тогава християни ли са или не - църкви ли са или не? Защото ако едното е валидно, то е валидно и другото.” Въпросът и отговорът са на анкетиран европейски минувач. Те би трябвало да накарат Ватикана да се засрами. Защото бързащият за работа, спонтанно анкетиран в една юлска сутрин, оказва се, разпознава  логиката на самото библейско учение много по-добре от претендента за престола на свети апостол Петър.

След като по този драстичен начин се накърниха междуцърковният диалог и междуденоминационното сътрудничество, изградени с дългогодишната всеотдайност, харизма и дипломатичност от Йоан Павел Втори, резонният въпрос, тревожещ християнските лидери на Запад е, “А сега накъде – с този папа и след него?”.

За разлика от западните църкви

Руската православна църква изобщо не е притеснена.

Тя, оказва се, никога не е виждала разлика между онзи титан на духа Йоан Павел ІІ, който събори комунизма и му беше открит враг - и този безличен маргинал Бенедикт XVI, който събаря ако не напълно умишлено, то съвсем целенасочено делото на първия.

Според Москва, документът на Ватикана не представлявал “изобщо нищо ново и трябва да се възприема като откритост на позицията на католицизма”. Председателят на Отдела за външноцърковни връзки на Московската патриаршия митрополит Кирил коментира: “Това е честно изказване. То е много по-добро от т. нар. църковна дипломация, защото ясно показва доколко сме близки или разделени. Такива документи не ме учудват, напротив, приветствам ги. За откровен богословски диалог е нужно да имаме ясна представа към каква позиция се придържа другата страна.”

Москва задълбочи конфликта, като изрази допълнително становище, че православната църква (и то руската такава експлицитно посочена като най-многочленна днес) “се явява правоприемница и наследница по апостолска приемственост на древната неразделна църква” , затова и казаното в католическия документ (за източника на църквата) “ние с пълно право отнасяме и към нас.”

Епископ Волфганг Хубер, който ръководи Евангелската обединена църква в Германия, една от най-старите и големи протестантски деноминации в Европа, заяви в своя коментар, че документът на Ватикана принизява статута на протестантските църкви и това ще

 затрудни силно отношенията между християнските течения.

Според германския Евангелски синод, делото на Йоан Павел ІІ е потъпкано безотговорно от крайни реакционери в католицизма и се пропуска историческата възможност за подобряване на отношенията между католици и протестанти.

Със свое изявление Френската протестантска федерация пък прогнозира, че документът на Ватикана, макар и вътрешно становище на католическата църква, ще има големи външни църковни и политически последици.

Епископ Фридрих Хубер от германската Евангелска лутеранска църква призна в интервю, че е натъжен от това развитие. “За хора, работили с бившия папа в този дълъг процес на взаимно разбирателство и доближаване, е най-трудно.” Но според него,

документът на Ватикана  не отразява реалността

и е напълно противоречащ на водения диалог между различните християнски деноминации в местните църкви в различните европейски държави, където всъщност те кооперират и имат повече от добри взаимоотношения.

Реакция последва и от Световния християнски екуменически църковен съвет. Със седалище в Женева, Швейцария, Съветът обединява 347 протестантски (включително и англиканска), православни, коптски и арменски църкви - или над 600 милиона християни в над 110 страни. Римокатолическата църква не  е член.

От Съвета разкритикуват в свой документ твърдението на Ватикана, че “само католическата църква е истинската Христова църква”. “Това е абсурдно – в кой свят живее Бенедикт XVI и коя Библия чете всъщност?”, е един от резонните въпроси. Защото “всяка църква е католическа (от гръцкото “католикос” – всеобщ, универсален, вселенски)", се казва в изявлението на Световния християнски екуменически църковен съвет, в което се обръща внимание на понятието “католическа” църква – то се използва от над 17 века в смисъл на “универсална” църква. “Всяка локална християнска църква изпълнява католицизма, когато е в общение с другите локални църкви.” 

 

За Бенедикт XVI това не е валиден аргумент. Само преди седмици той върна църквата съвсем назад в историческото ѝ развитие – с апостолическото папско писмо от юли 2007 г. - декрета Summorum Pontificum, се връща със сила от 14 септември 2007 г. старата литургия на латински език - usus antiquior (“старият обичай”). Ватикана разреши отново службите на латински език (от които римокатолическата църква се отказа след събора си през 1970 г.) - той ще е валиден за свещеници и миряни. Енорийски католически свещеници са задължени да изпълняват исканията на традиционалистките течения в католическата църква за служение на латински език. Ако свещеникът откаже на традиционалисти да им служи на латински - епископът е задължен веднага да изпълни желанието им. Рестрикциите в случай на отказ са според църковния канон. Лично папската комисия Ecclesia Dеi - със секретар монсеньор Марио Марини и президент кардинал Дарио Кастрильон Хойос – двама крайно консервативни висши клирици – е отговорна за изпълнението на usus antiquior.

Със сигурност Бенедикт XVI няма да спре до тук. Очаква се кулминацията на личната му борба срещу сексуалното просвещение и превенция сред деца и младежи, срещу ролята на жената в църквата, срещу еманципацията на жените в Третия свят и срещу “ах-тези ужасни-критици” на педофилията в римокатолическия клир и монашество (както ехидно бяха наричани правозащитниците и богословите, осмелили се да изразят възмущение след административното уреждане на педофилските скандали в католическата църква). Със сигурност няма да закъснеят и острите коментари на Ханс Кюнг и Умберто Еко по тези и други наболели въпроси на католицизма. Но колко дълъг ще е пътят назад в бъдещето на римокатолицизма и кой може да обърне курса му? 

http://point-of-view.org 

Още от