НДК е само формално държавен, иначе е ничий

НДК е само формално държавен, иначе е ничий

Националният дворец на културата (НДК), който догодина ще навърши 30 години и който измени облика на централната част на София с появата си, е формално държавен, но на практика държавата не участва в управлението му, защото не е ясен статутът му, призна в петък по време на парламентарния контрол министърът на културата Вежди Рашидов. Той обясни, че предстои работа по изясняването на въпроса.

Повод за отправеното към Рашидов питане на съпредседателя на Синята коалиция Иван Костов беше прехвърлянето на НДК от Министерския съвет към Министерството на културата, което бе извършено преди около месец.

През 1990 г. на НДК е даден статут на "творческо-стопанско обединение" - юридическо лице на бюджетна издръжка, обясни Рашидов. В обединението влизат НДК в София и идентичния комплекс във Варна.

Неуреденият статут

През 1991 г. отново с разпореждане на Министерския съвет НДК е преобразуван на няколко еднолични търговски дружества с цел да се намалят бюджетните разходи, а пряката издръжка на двореца е спряна. Възложено е било на тогавашния министър на финансите в едномесечен срок да предприеме действия за учредяването на акционерно дружество "Конгресен център НДК", с акционери държавата и Столичната община.

До момента разпореждането на МС от 1991 г. за преобразуването не е изпълнено, а в следващите двайсет години до днес по-голямата част от помещенията в огромните многоетажни подземия на комплекса, както и подземният паркинг за 2000 коли бяха продадени и препродадени, и този процес сега е необратим, каза още Вежди Рашидов.

Въпросът за собствеността на НДК се усложнява и от факта, че във финансирането на строежа на комплекса с "доброволно дарени" средства от заплатите им са участвали и столичани, защото той бе специално строен за провеждането на конгреса на БКП и за бъдещите културни прояви на столицата.

Така една четвърт от парите за изграждането му са на столичани и те също имат думата за съдбата на уникалния комплекс, каза още министърът, като благодари на Костов, че бил "първият политик за последните 20 години, заинтересувал се от статута на НДК".

Оценката

Само сградата на НДК и прилежащите обекти, които не са приватизирани, се оценяват на над 1 милиард лева, каза министър Рашидов. По думите му през 1984 г. тогавашното Министерство на културата е платило 12 милиона лева на държавния дворец според тогавашните цени за придобиването на административната сграда на НДК, като в този период са били изградени и новите зали - 11-а и 12-а, и всички т. нар. топли връзки в комплекса.

По повод на идеята за приватизация на двореца, която бе лансирана по време на обсъждането на антикризисните марки на правителството и след това бързо оттеглена, Рашидов каза, че "без съгласието на столичани никой не може да посяга на символа на българската култура - НДК".

Сградата на двореца е построена така, че не може да бъде нищо друго освен уникален културен комплекс, посочи още той и припомни, че НДК е признат за световен конгресен център и притежава най-голямото сценично оборудване в Източна Европа.

Никой от държавата не се е интересувал явно от НДК

На практика от близо двайсет години НДК е управляван почти еднолично от генералния директор Христо Друмев, който се ползва с благоразположението на политици и бизнесмени от всички цветове и дори бе награден с най-високото държавно отличие орден "Стара планина".

Периодично той е остро критикуван, че "чисто културното средище" НДК както провежда елитарни мероприятия, така по същото време във фоайетата му са разпънати шарените сергии на поредното изложение на битови стоки.

Според Друмев годишната издръжка на НДК е 10 млн. лв., приходите едва надхвърляли тази сума, а на държавата се плащали 3 млн. лв. под формата на данъци и осигуровки. Както се разбира, печалба нямало.

"За НДК трябва да има отделен закон", заяви по време на съживената полемика преди два месеца Друмев.

"Водим се към Министерския съвет (преди да бъде извършено прехвърлянето на двореца към Министерството на културата - бел. ред.), но никой не ни е искал отчети, защото сме на пълна самоиздръжка и нямаме нито един лев държавна помощ. От нас зависи какво печелим и как да го харчим целесъобразно, а и да си плащаме всички данъци и осигуровки. За 28 години се доказахме като добри стопани. Периодично са ни правени ревизии, разбира се. Всеки, който проявява интерес, може да види сметките ни", обясни какво е положението на НДК Друмев.

Още от България

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?