НДСВ безшумно настъпва срещу партиите - има ли кой да го спре ?

Още в първото обръщение от шести април Симеон обяви намерението си неговото национално движение да се превърне в алтернатива на досегашната политическа система. Социолози, политолози и журналисти веднага се захванаха за думите на бившия монарх и се опитаха да ги "преведат"на езика на гражданското общество. Интерпретациите придобиха най - различни варианти, но общо взето смисълът им се завъртя около предупреждението, че политическите планове на Симеон застрашават многопартийната система, плурализма, личната гражданска инициатива и други основни демократични свободи. Въпреки тези обяснения на последните парламентарни избори НДСВ спечели половината от местата в Народното събрание, а с това и мандата да състави правителство.

Изречението "ако Симеон успее, с партиите е свършено" има толкова дълбоки и мрачни корени в българската история и литература, че дори само произнасянето му днес го превръща в ярка диагноза на едно тежко болно общество.

Тук "успяването" на Симеон Сакскобургготски не се вписва в тривиалните послания: "ако Симеон успее, българската икономика ще стане привлекателна за чужди инвестиции". Нито пък звучи - "ако Симеон успее, догодина България ще бъде поканена за членство в НАТО".

Симеон - казва Божидар Димитров - води политика, която напомня за тази на баща му от 1935 до 1943 - та. Тогава партиите бяха забранени със закон. Но понеже продължаваха да съществуват, те бяха маргинализирани чрез измъкването на хора от тях в така наречените правителства на Кьосеиванов и Богдан Филов. Така наречени, защото премиерите не назначаваха министрите.

Назначаваше ги лично Борис Трети. Това се знае отлично, напомня историкът. Той дори прогнозира - "с включването на хора в изпълнителната власт сега партиите, или онова, което е останало от тях след 17 юни, непрекъснато ще бъдат разтърсвани от вътрешни скандали. Ще бъдат ерозирани от вътрешни противоречия и в крайна сметка - унищожени. Българският народ - пише Божидар Димитров - великолепно знае, че партиите са безпринципни сдружения от хора, желаещи да се докопат до властта, за да ползват облагите ѝ...

Едва ли би могла да бъде изписана толкова красноречива антиевропейска и антиатлантическа визитна картичка на България, за чиито премиер Сакскобурготски "успех" ще означава заличаването на партиите.

Казаното от Божидар Димитров би могло да мине и за екстравагантно мнение, а не за адресиране на сериозен проблем, ако не бе подкрепено от реални намерения и действия.

Председателят на парламента Огнян Герджиков заяви по bТВ, че обмисля да отнеме правото на отделните народни представители да внасят законопроекти, а право на законодателна инициатива да имат само парламентарните групи. Въпреки че депутати и отляво, и отдясно определиха идеята като "абсурдна" и "противоконституционна" в една парламентарна република, сякаш не стана достатъчно ясно колко много общи неща има между намерението да се лишат депутатите от законодателна инициатива и унищожаването на партиите. Как ограничаването на конституционните правомощия на отделните депутати е - всъщност - едно и също с подмяната на смисъла на гражданското общество и настаняването на негово място на понятието "широки народни маси".

Ако в нещо НДСВ определено има новаторски принос - това са неговите малки, едва забележими стъпки, с които се преследва една или друга цел. Дори когато някой нарече нещата с истинските им имена, както това е сторил Божидар Димитров, това не прави никакво впечатление. Все едно съвременен астроном да напомни, че земята все пак се върти. Никой няма да му обърне внимание. Първо, защото всички го знаят отдавна. И второ - малките политически стъпки, както и въртенето на земята, не се усещат.

Единствената възможност да се реагира на подобни малки политически стъпки е в натрупването на достатъчно гражданска енергия и непримиримост срещу опитите да се посяга на демократични права и свободи. Само че - откъде да се намери такъв ресурс?

Ако наистина Симеон е спечелил своите избиратели - не защото те не са разбрали каква ще е съдбата на политическите партии, а тъкмо обратното - защото много добре са го разбрали?

Ако идеята да се отнемат законодателните правомощия от отделните народни представители не се възприема като антиконституционна от мнозинството българи, а тъкмо обратното - тя им се харесва и те я одобряват като мярка за укрепване на дисциплината?

Ето че отново - два месеца след изборите - пак се връщаме към въпроса - с какви мотиви и заради какви цели българите гласуваха за Симеон? Дали това бе вот с надежда за по - добър и по - модерен живот? Или гласуването бе желание да се накажат партиите, а Симеон е бил само избраният екзекутор?

България иска да стане член и на НАТО, и на ЕС. Там е семейството на демократичните общества. Те - обаче - имат изстрадани демократични сетива.

Гърците - например - от които очакваме подкрепа за нашето бъдещо членство и в НАТО, и в ЕС - и с които непрекъснато се сравняваме, се различават от нас поне по две основни особености на своята история. Те имат своя ден "ОХИ"- Денят "Не"на фашизма и на италианското нахлуване през 1940 година. По същото време тогавашното българско правителство подготвя присъединяването на страната към Тристранния пакт с аргумента, че с негова помощ ще бъде осъществен "националния обединителен идеал". Близо три десетилетия по - късно - докато гърците сваляха диктатурата на "черните полковници", България се чудеше дали е навлязла в етапа на зрелия, или е още в периода на развития социализъм.

За да може българското общество да каже "не" на каквото и да е посегателство срещу демокрацията, преди това то трябва да е осъзнало демокрацията като ценност. Нима ще ни се наложи най - напред да я изгубим - дори преди още да сме я почувствали, а едва след това да започнем да разбираме какъв е смисъла от партии, какъв е смисъла от многопартийна система и защо ни е нужна свобода и инициатива?

Излъчено по радио "Свободна Европа"