НДСВ и СДС отказаха среща на Първанов за Ирак

Нито един представител на НДСВ или на правителството не отиде на организираната от президента среща за икономическите аспекти от войната в Ирак за България. Експертно бе и представителството на СДС, чрез Георги Прохазки от Центъра за икономическо развитие. БСП и ДПС изпратиха зам.председатели на парламентарните групи - Георги Пирински и Лютви Местан, бившите царисти от новата парламентарна група НИЕ също изпратиха депутат.

Часове преди срещата, пресцентърът на партията разпространи изявление на Надежда Михайлова, в което тя обосновава отказът си да отиде при Първанов.

Михайлова заявява, че именно президентът по повод на конфликта в Ирак е осуетил възможността България да говори в един глас и че не е осъществил консолидация на националната позиция чрез КСНС. БСП и нейният президент продължават да се противопоставят на отстраняването на Саддам заради слабата си чувствителност към защитата на човешките права и принципите на демокрацията, заявява лидерът на СДС.

Според Михайлова днешната дискусия може да се тълкува по два начина - или президентът е осъзнал аргументите на антитерористичната коалиция за отстраняване на Саддам Хюсеин и е поел част от своята политическа отговорност, или бърза да извлече икономически дивидент от проблем, по който зае национално безотговорна позиция. Не вярвам на политическо покаяние на президента Първанов заради Косово, заради Змеево, заради Сарафово, обосновава отказа от срещата Михайлова.

В изявлението на Михайлова се казва още, че България се нуждае от ясна визия за участието си в изграждането на демокрацията и в икономическото възстановяване на Ирак.

Още в самото начало на днешната среща обаче Георги Първанов заяви пред участниците, че държи разговорът да се съсредоточи върху последиците от войната върху българската икономика, а не върху участието в следвоенното възстановяване. Войната в Ирак набира ход и очевидно няма мълниеносен характер, посочи Първанов. Отказът му да говори по следвоенното възстановяване - тема, която на практика легимира военните действия, президентът обясни с аргумента, че била дебатирана и без това обстойно от правителството.

За българското общество и за българския бизнес е важно да се чуе реалистична, обективна и обоснована преценка какви биха били последиците за българската икономика от развитието на цените на петрола, прогнозната инфлация и очакванията за туристическия и инвестиционен климат, каза Първанов. Още преди 2 седмици обаче правителството разгледа доклад на финансовото министерство, изготвен от Агенцията за икономически анализи и прогнози, в който се разглеждат три варианта за продължителност на военните действия и отраженията им върху българската икономика.

Голямата част от участниците в срещата обаче не споделиха притесненията на президента за сериозно отражение на войната в Ирак върху българските финанси и икономика. Те не бяха и толкова оптимистично настроени, както правителството, за възможностите пред българското участие в следвоенното възстановяване на Ирак.

Представителите на бизнеса на днешната среща бяха заместник-председателят на Съюза на работодателите Иво Прокопиев, председателят на Съюз "Възраждане" Добромир Гущеров, председателят на стопанската камара Божидар Данев, председателят на търговско-промишлената палата Божидар Божинов, изпълнителният директор на "Главболгарстрой" Евгени Маринов, председателят на асоциацията на индустриалния капитал / бившите приватизационни фондове/ Васил Велев, както и бившият министър на търговията в кабинета Беров Кирил Цочев, в качеството му на зам.председател на надзорния съвет на "Електроимпекс машинъри".

Като икономически експерти в сградата на "Дондуков"2 дойдоха Андрей Пръмов, Венцеслав Димитров, Димитър Костов, Емил Кюлев, Красимир Ангарски, Олег Недялков, Стоян Александров, Димитър Димитров, Нансен Бехар, икономическият съветник на Първанов проф.Димитър Иванов, Веселин Минчев от БАН.

От пожелалите да коментират дискусията единствен Емил Кюлев заяви, че ще има инфлационен натиск. Той е поискал да се работи за улесняване на визовия режим с Украйна и Русия. Според него заради войната в Ирак туристите от тези страни отменяли резервациите си за Турция, поради което можели да бъдат привлечени у нас и така да се намали очаквания спад на посещенията от Германия.

Бившият министър на финансите от правителството на Любен Беров Стоян Александров бе категоричен, че няма да се наложи актуализация на бюджета за тази година. Той каза, че не са се оправдали очакванията за високи цени на петрола, а обезценката на долара е в полза на бюджета.

Според Александров има други фактори, които влияят зле на бюджета и това са проблемите в здравната каса, общините, рецесията в световната икономика, но не и войната.

Емил Кюлев изрази съмнение, че българските фирми биха имали успех като поддоставчици в Ирак. По думите му банките не могат да поемат риска да издават гаранции за търговия с Ирак и засега правителството не е казало ясно дали е готово да застрахова този риск.

Венцеслав Димитров коментира, че каквото и да стане в Ирак, тази страна ще бъде изключително рискова като търговски партньор. Той смята, че не трябва да се създават надежди във фирмите, че могат да се спечелят големи пари от създадената ситуация.

Иво Прокопиев от Съюза на работодателите заяви, че на държавите около Ирак се пада около 11% от българския износ и той е подложен на риск от сегашната ситуация. Той съобщи, че президентът е подкрепил лансираната в рамките на Съвета за икономически растеж идея за увеличаване на възможностите на Българската агенция за експортно застраховане.

Бившият вицепремиер в правителството на Жан Виденов Кирил Цочев каза, че страната ни трябва да намери отговор на важни въпроси като това как ще бъде върнат иракския дълг и дали ще продължи схемата петрол срещу храни, по която работят няколко български фирми.

Според него все още не е ясно доколко ще бъде възможно участието ни във следвоенното възстановяване. Цочев заяви, че досега нито в Босна, нито в Косово, нито в Афганистан страната ни не е успяла да " изнесе и един пирон".

Стоян Александров също не е оптимист за българското участие в следвоенното възстановяване. На срещата се чули предположения, че САЩ ще привлекат за участие Франция и Германия, за да възстанови добрите си отношения с тях.

Стоян Александров каза, че за България ще бъде много трудно да получи своите 1.7 млрд.щ. долара от Ирак, защото общите задължения на страната са за около 300 млрд.щ.долара.

Според него след войната Багдад ще договори програма за разсрочване и редуциране на дълга, така както направи България в началото на 90-те години. Той коментира, че е възможно българският дълг да се продаде, но тогава в медиите щяло да има много негативни коментари за цената на сделката и посредниците.