НДСВ, коалиционният партньор на Доган

Хората на Ахмед Доган продължават да се гаврят с царя. През последната седмица темата е ремонт на кабинета. Депутати и заместници на Доган ходят из страната и обявяват колко са нужни персонални и структурни промени в правителството. Шефовете на НДСВ пък казват, че всичко се обсъжда с коалиционния партньор ДПС и отношенията били отлични.

Миналата седмица Доган отсече, че не вижда никакъв смисъл от промени в правителството и че управлението не е в криза, за да се търсят нови формули. Часове по-късно обаче неговата заместничка Емел Етем пак заговори за нуждата от кабинетни рокади и продължи да прави това през следващите дни.

В характерния си стил премиерът даде да се разбере, че цялата тази постановка не му е по вкуса.

НДСВ рядко има позиция по който и да е въпрос и трудно отгатва мнението на лидера си, който пък няма навика да се консултира с партията си при вземането на важни решения. Затова и по въпроса за промените в кабинета най-сигурният отговор на царските избраници е :

"водим разговори с коалиционните партньори".

През изтеклите близо две години от управлението НДСВ вече все по-трудно се различава като старшия партньор в коалицията. От самото създаване на управленския тандем Доган и хората му поеха "шефството" над неопитните в политиката партньори и отношението им към НДСВ варира в границите между нескритото снизхождение и явното издевателство. Този модел на взаимоотношения се наложи като доминиращ и някак си оправдан, като се има предвид състоянието в царската парламентарна група, където всеки действа и говори от свое име и в свой интерес и няма никакъв респект от лидера си Симеон Сакскобургготски.

Така месец след месец, водени за носа от коалиционния си партньор, правителството и НДСВ

затъваха все повече и повече.

Най-драстичните примери за безпринципни отстъпки пред ДПС, са провалът на двете емблематични за този кабинет сделки - Булгартабак и БТК.

При Булгартабак се започна с отстъпки пред Доган още в стратегията за продажба на холдинга, която се опита да прехвърли от държавата на частния купувач грижата за тютюнопроизводителите, негов електорат. Стратегически инвеститори не се появиха, а ДПС открито лобира за фирмите на Чорни. След като разбра, че няма начин неговият фаворит да спечели, Доган първо остави НДСВ да обере негативите от некадърните промени в закона за приватизацията, целящи сделка с Дойче банк. После обърна палачинката и на финала на преговорите не допусна нито едно от логичните пазарни искания на купувача, което доведе и до фактическото оттегляне на банката от сделката и нейния провал.

Същото, но в още по-драстична форма, се повтори при БТК. При процедура, издържала проверките на прокуратурата и на съда, Доган успя да изнуди Симеон и да отстрани на финала класирания първи кандидат "Адвент". За да започнат преговори с втория, консорциумът "Тюрк телеком" - "Коч холдинг".

Тъй като нито правителството, нито депутати от НДСВ посмяха да дадат гласност на проблемите, те в крайна сметка бяха калкулирани от целия кабинет и най-вече от икономическия екип.

За Доган обаче неосъществената приватизация на Булгартабак не е провал, защото той спокойно декларира пред избирателите, че е защитил техните интереси и че без него сделка няма. Същото впечатление се насажда от медиите, които продължават да гледат на Доган като на човека, който дърпа конците в държавата и без чиято благословия нито една политическа сила не може да се радва на спокойно управление.

Затова вероятно вече почти никой не му разваля настроението с неудобни въпроси като този, какво стана с шумно прокламираната

инвестиционна програма на ДПС,

която трябваше да докара в България между един и три милиарда долара. Програмата беше обявена преди около година, отново в провинцията пред избиратели от смесените райони и се твърдеше, че ще бъде осигурена изцяло чрез задграничните връзки на Доган. Най-екзотичната част от нея беше планът за внос на биволи от Индия, което до този момент така и не се случи. Не беше изненадващо, че нито един министър от НДСВ нямаше представа за инвестиционните проекти на коалиционния партньор. Изненадващо беше, че в крайна сметка инвестиционната програма на Доган беше възложена за изпълнение на правителството, което пък да трябваше да предостави на смесените райони пари от европейските фондове. Така кръгът се затвори. Доган поиска в замяна на коалиционната си вярност единствените сигурни пари отвън - тези от ЕС. Собствената му програма беше забравена.

Още от миналата година, когато първите пет депутати от НДСВ напускаха парламентарната група, стана ясно, че всяко отслабване на НДСВ ще означава за царя засилена зависимост от ДПС. През февруари т.г. още 6 царски избраници казаха сбогом на Симеон. Други 22-ма се учредиха в алтернативния клуб "Новото време", който беше създаден въпреки нежеланието на премиера. За техните гласове по жизненоважни закони Симеон не може да е сигурен, тъй като всичко бива подлагано на пазарлъци и търгувано срещу нещо друго. Единствената кауза, която все още крепи НДСВ, е задържането на власт, тъй като повечето настоящи жълти депутати няма да се видят втори път в изборни листи.

Ако днес Симеон тръгне на промени в кабинета, Доган без съмнение ще има основание да му поиска

повече места и влияние,

отколкото има досега. Дори чисто аритметически, царят вече е изцяло зависим от гласовете на неговите 20 депутати.

А необходимост от промени в управлението има и това се вижда от всички. Не само заради провала на приватизационните сделки и липсата на значителни чужди инвестиции, но и заради скандалите за корупция и протежиране на мафията от страна на управляващите. Ясно стана също, че именно заради навлизането в същинската част от интеграцията към НАТО и ЕС ( на които често се позовава Доган), от сериозно преразглеждане се нуждае кадровата политика в МВР, специалните служби, висшата администрация, където в момента Ахмед Доган има силно влияние.

Едва ли е странно, че той категорично отхвърли идеята на Стефан Софиянски за ново правителство на Симеон с подкрепата не само на НДСВ и ДПС, но и на СДС и ССД. Ако по някаква случайност такава схема стане възможна,

Доган ще загуби централната си роля в управлението,

както и възможността да изнудва едновременно и царя, и останалите политически играчи. Предсрочните избори също вече няма да зависят изцяло от него, както е в настоящия момент.

Засега обаче изгледи за промяна в управленското статукво няма. Дори и да настъпят някакви кабинетни рокади, те няма да променят формулата, която най-пасва на Доган - управление на ДПС с коалиционен партньор НДСВ.