НДСВ: Президентска република ли иска Първанов?

Председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Владимир Донев от НДСВ заподозря, че с предложението за нов орган за борба с корупцията под формата на национална служба, се прокарват тенденции на президентска република. Пред БНР Дончев заяви, че подобни органи има в държави с различен тип управление от това в България, която по конституция е парламентарна република.

НДСВ-депутатът уточни, че подробностите за вида на орган, промоциран от президента Георги Първанов на брифинга за първата му годишнина като държавен глава, се обясняват не от него, а от неговите съветници.

Като сериозна политическа сила НДСВ не може да обсъжда идеята на Първанов, без самият президент да я обясни по-подробно, каза той. "Ние чухме единствено тълкувание на съветниците на президента, а не и становището на самия президент", уточни Дончев. "Но по принцип такива комисии съществуват в държави с друг тип държавно устройство - в президентските републики, а ние не сме президентска република. Така че, когато говорим за подобна комисия, трябва много внимателно и много прецизно да се съобразяваме с това, което казва конституцията", допълни той.

И председателят на Народното събрание Огнян Герджиков изказа резерви към подобен орган, макар че уточни, че идеята на Първанов показвала загрижеността на президента към проблема. Според Герджиков обаче това ще доведе до дублиране на звена и едва ли е най-удачното решение. Герджиков посочи, че от няколко месеца в Народното събрание има постоянна комисия за борба с корупцията.

Зам.председателят на СДС Екатерина Михайлова изтъкна, че разбира "желанието на президента да привлече повече правомощия към себе си, тъй като поначало са малко тези правомощия. "Дълбоко скептична съм, че нещо ще излезе от една такава идея за служба, равно отдалечена от всички институции, как точно ще функционира и ще работи...", запита тя.

Резерви към идеята на Първанов изрази и Юнал Тасим от ДПС. По-важно е ефективно да функционират сегашните институции, а не да създаваме нови, каза той.

За разлика от тях, лидерът на БСП Сергей Станишев подкрепи идеята на Първанов за създаване на нов орган за борба с корупцията. Станишев посочи, че тази идея трябва да се обсъди внимателно, тъй като корупцията разяжда цялото общество, включително и висшите сфери на властта. По думите му такова звено не може да бъде част от изпълнителната власт.

От БСП отрекоха обаче да са обсъждали идеята на Първанов в рамките на семинара си в Рибарица, който се проведе през уикенда.

В същото време, левицата поднови на нов глас идеята на Първанов за Съвет за борбата срещу престъпността като орган от президентската администрация. Този път червените искат Съветът да бъде отдел към Консултативния съвет по национална сигурност, като представлява "специализиран орган за координация и взаимодействия на противодействието на престъпността и за извършване на превантивна дейност". Членът на ВС на БСП Младен Червеняков потвърди, че подобна е била и идеята на президента Георги Първанов, защото "онази функция, по организация и ръководство на борбата с престъпността, която съществуваше в конституцията до 1991 година, в момента не е възложена на нито един от органите".

По време на отчета за едногодишната си работа като държавен глава, Първанов заяви на 23 януари 2003 г., че няма повече намерение да поставя въпроса с борбата с престъпността пред КСНС, защото вижда скромни резултати от това. В същото време обаче каза, че ще изработи правилник за работата на КСНС. В отговор на журналистически въпрос, държавният глава "предпазливо" допусна и промяна в самия закон за работата на КСНС, но само "при наличието на консенсус между всички представени политически сили". "Защото не искам да се създава впечатлението, че президентът се опитва едва ли не по втория начин да си увеличи правомощията. Нямам такива претенции, просто искам КСНС, който е едно от лицата на институциите, да работи по-ефективно" оправда се тогава Първанов.

Друго ново предложение, с което БСП излезе по време на семинара си в Рибарица, беше идеята за създаването на още един съвет - Съвет за съдебната реформа, в който да влизат представители на всички институции и политически сили. Запитан от коя от структурите на съдебната система левицата е най-недоволна, Червеняков посочи прокуратурата, защото е йерархизирана и централизирана като преди 1989 година. "Ние считаме, че съдебната система като цяло не изпълнява функциите и задълженията си, но ако гледаме предложенията, които се правят като че ли най-съществените изменения би следвало да настъпят в системата на прокуратурата", заяви той.

БСП предлага създаването на специализирани съдилища и процедура за тяхната работа, което било позволено от съществуваща конституция. Съдилищата ще бъдат за стопански дела, за търговско-фирмени, за данъчно-осигурителни дела и т.н, даде за примери Червеняков.

Като промени в основния закон, левицата ще подкрепи ограничаване на магистратските имунитети, въвеждането на сменяемост и мандатност за ръководителите на отделните звена в съдебната система. В същото време, БСП е против свикването на Велико Народно събрание, защото това щяло да забави процеса и ще отдалечи във времето решението на въпросите.