НДСВ прокарва икономически идеи от управленския пакет на БСП

Г-н Станчев, как бихте коментирали подновената идея на министерството на енергетиката АЕЦ "Белене" и АЕЦ "Козлодуй" да се влеят в общо дружество?

Всяка едно предприятие, включително това, което остава от АЕЦ "Козлодуй", е съвкупност от права и задължения. С вкарването на един сегмент, който предстои да работи, по някакъв начин той ще споделя правата и задълженията на съществуващата централа. Според мен цялата идея е просто счетоводно покриване на възможните ползи и разходи от строителството на АЕЦ "Белене", възможност за кръстосано субсидиране на това строителство, така че да не се вижда дали има държавно участие, колко голямо е това държавно участие и колко са големи държавните гаранции.

Всеки проект би трябвало да започне на чисто. Особено такъв, който вероятно ще отнеме десетина години за неговото осъществяване, проект, който носи директни последици вероятно 40 -50 години след неговото осъществяване и след това, след затварянето на централата, започват последиците за бъдещите поколения, които ще трябва да покриват разходите по затварянето.

В случая никой не се интересува от дългосрочните последици, а какво ще стане догодина, на изборите?

Това е най-странното нещо в началото на политическия сезон. Неща, които очевидно работят за избирателите на БСП, или по-скоро за групата фирми и части от българската икономика, които биха поддържали БСП, остават без внимание от опозицията или от управляващите. Тоест, има някакво сътрудничество между управляващите и БСП за прокарването на редица идеи, които в края на краищата са в пакета икономическа политика на БСП.

Има няколко такива неща, повечето от тях са и злободневни теми в началото на политическия сезон. Едното от тях е покачването на минималната заплата. Поне от юни насам е ясно, че няма никакви икономически аргументи за такова политическо действие. Аз съм абсолютно сигурен, че в министерството на финансите няма нито един човек, който да не разбира последиците от увеличаването на минималната работна заплата. Аргументите, изказани и от Ханс Фликеншийлд (бел.ред. - ръководителят на мисията на МВФ), и от български наблюдатели - включително БСК и БТПП, ясно показват, че това няма абсолютно никакъв смисъл.

Друго, което е много свързано с евентуалната икономическа политика на БСП, е семейното подоходно облагане. Срещу това също няма никакво опозиционно противодействие или поне контрааргументи.

Следващото, което очевидно обслужва управлението на БСП и по което отново няма дебат в Народното събрание, е приемането на закона за отнемане на имуществото. Ще се види дали ще има промени по закона в парламента, но по принцип една партия, когато си отива от управлението, да създава инструмент, с който може да бъде ударена в бъдеще, е просто пълен абсурд. Очевидно определени части от НДСВ по някакъв начин се опитват да разчистят пътя за управлението на БСП и съответно да наложат определени рамки в отношенията между така наречената организирана престъпност и бъдещото управление.

И последно, но не по значение, един от странните обрати според мен в началото на политическия сезон е връщането към проблема за разследване на задграничните дружества и натрупването на българския външен дълг. От макроикономическа гледна точка е ясно, че това е период на последната петилетка на комунистическия режим в България. Очевидно е за последните 14 години, че всеки, който се е занимавал с този проблем, се оказва или в много добри бизнес позиции, или по някакъв начин печеливш в разпределението на влияние в българското общество и в българската икономика. Онова, което ще стане и което според мен обяснява голямото мнозинство, с което бе гласувано в Народното събрание, е че онези, от които ще зависи събирането на информацията, ще бъдат в по-добри преговорни позиции с онези, които финансират политически кампании. Тоест, в крайна сметка БСП и НДСВ ще излязат победители в играта, която бе инициирана от опозицията.

Другото странно нещо в началото на този политически сезон, според мен, е самоубийственото поведение на опозицията. Много рядко, в много малко страни се наблюдава такова самоубийствено поведение в началото на политическия сезон преди избори.

Самоубийствено в какъв смисъл?

Всяко едно оставяне без внимание на основните жалони на една лява, предполагаемо свързана с БСП икономическа политика, оказва негативно влияние върху авторитета на сегашната опозиция. Второ, някои неща, като разследването на задграничните дружества и АЕЦ "Белене", очевидно пък подкрепят икономически кръгове, които са свързани с БСП.

Друго обяснение на всички тези леви икономически действия, които изброихте, би могло да бъде залитането към популизъм в предизборния период?

В икономическия речник на българския избирател вече е натрупан достатъчно опит - особено ако се вземе предвид опита от 1996 - 1997 г., бума на безработицата след затварянето на губещите предприятия през 1998 - 1999 г., нереализираните обещания от 2001 г. Така че българският избирател едва ли ще бъде подведен.

Въпросът е, че това са закони, това са промени в данъчната система, които след това няма да могат да бъдат променени за една година или за един мандат. Залага се една законодателна рамка на развитието на българската икономика за години напред, която в общи линии ще бъде по-скоро против бързото нарастване на доходите и против нарастването на конкурентноспособността и производителността на българската икономика.

Онова, което още се случва, е че в началото на политическия сезон имаме различна подготовка на политическите партии за участие в съставянето и продажбата на политически послания за изборите.

НДСВ има предимството, че управлява в момента - на разположение е целият персонал на държавата.

Втората партия, която има относително предимство в подсигуряването на послания, на икономически разработки, много странно се оказа БСП - с едни-два института, които бяха учредени или поне започнаха да работят активно през тази година.

Докато опозиционните партии нямат такава подкрепа, нямат икономически институти, които да работят заедно с тях или пък не показват засега желание да работят с някой за разработването на разумни и добри за страната икономически послания.

Важно, според мен, е че в началото на тази кампания остават незабелязани съществени проблеми на реформата. Имаме подмяна на понятия в речника за обяснение на сегашната стопанска ситуация. Към сегашната стопанска ситуация на страната и на домакинствата се употребяват определения, валидни за периода между 1994 и 1997 година - катастрофа, упадък, обедняване и т.н. Всички обективни данни показват точно обратното - сегашното положение на страната е много по-добро, отколкото тогава. Основният проблем от това е задържането на перспективата за растеж и за увеличаване на доходите от последните седем години, а това не е тривиален проблем.

Връщайки се към незабелязаните проблеми, нито една от политическите партии не обръща внимание на проблемите и натрупващите се дефицити на НОИ, на дефицитите в управлението на здравната каса, на недостатъците в управлението и разходите в образованието, на възможностите за частно предлагане на държавни услуги и разбира се, никакво намаляване на квазиданъците, а по-скоро увеличаването им.

Вашият институт наскоро излезе с разработка - анализ на преизпълнението на бюджета. Очертава ли се като приоритет за новия политически сезон по-сериозното намаляване на преките данъци, на осигурителните вноски?

Ясни са идеите на министъра на финансите за известно намаляване на данъците. Положителното в началото на политическия сезон тази година е, че се формира съревнование за това кой ще предложи по-ниски и по-прости данъци. Вероятно опозицията ще предложи по-ниски данъци от това, което ще предложи финансовото министерство и правителството след като приключат преговорите с МВФ.

Тоест, за първи път ще имаме една възможност за здраво съревнование преди изборите кой ще предложи по-голям разполагаем доход за избирателите, вместо наддаване кой ще предложи по-големи привилегии, по-голяма част от държавната баница.

Предизвикателство обаче остава политическата воля да се намери вариант за чувствително намаляване на бюджетните разходи, на субсидиите... Засега изглежда, че такава воля няма, а напротив - воля да се харчат повече пари.

Всяка една идея за намаляване на данъците е и идея за намаляване на разходите. В момента България, сравнена с всички останали страни на ЕС, е в най-незавидно положение - държавата разпределя най-много и оставя съответно най-малко пари в ръцете на гражданството и на фирмите.

Очевидно частното предлагане на публични услуги е начин за намаляване на държавните разходи, очевидно индивидуализирането на сметките в НОИ и увеличаването на частния стълб в пенсионната система също е такъв елемент, очевидно спирането на проекта АЕЦ "Белене" също е намаляване на тези разходи, очевидно създаването на конкурентна среда в образованието и здравеопазването също е част от намаляването на тези разходи.