НДСВ прокарва компромисно закъснелия закон срещу кризите

Депутатите от НДСВ пуснаха закона за управление на кризи към пленарна зала, въпреки липсата на ясна дефиниция на "криза" и на ясна схема за координация между институциите. С гласовете на управляващите проектът на Министерство на отбраната мина през водещата комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и през комисията за местно самоуправление.

СДС и БЗНС-НС са настояли законът да бъде отхвърлен и заедно с ОДС са посочили слабостите му. Депутатите от "Коалиция за България", които също са имали възражения по текста, не са присъствали на заседанието. Всички народни представители признаха, че законът е крайно закъснял.

Президентът ще бъде информиран в ситуация на граждански кризи, но функциите остават за изпълнителната власт.

Дори и най-леката пътна катастрофа може да се обяви за "криза"

В приетия от НДСВ закон липсва точна дефиниция за "криза". Определението е крайно разтегливо, обясни пред журналисти Йордан Бакалов от СДС, който напусна възмутен заседанието с колегата си Марио Тагарински от БЗНС-НС. Така, според Бакалов, и едно леко пътно-транспортно произшествие може по този закон да се обяви за криза.

Николай Чуканов от движение "Оборище" се опасява, че тази широка дефиниция дава възможност за спекулации от страна на областните управители, които ще преценяват кога има ситуация на криза.

Според председателя на вътрешната комисия Владимир Дончев обаче широката дефиниция е необходима, за да бъдат обхванати всички възможни случаи на криза.

"Законът задава една схема от доста сложен лабиринт от взаимовръзки, в които не е ясно кой носи отговорността в кризисни ситуации, а ролята на закона е именно и преди всичко да укаже отговорността", заяви още синият депутат Бакалов. Той разясни, че липсва текст кой оглавява кризисния щаб по време на криза. Според чл.110 от конституцията, премиерът носи персонална отговорност за овладяването и управлението на кризи, подчерта депутатът. Според него законът е доста хаотичен, тъй като липсва и схема за координация между институциите, за вертикално или хоризонтално управление в такива ситуации.

Според Тагарински, поправки между първо и второ четене няма да решат проблемите. "Необходим е изцяло нов проект за закон," категоричен бе депутатът от "Народен съюз".

Президентът ще бъде уведомяван в ситуации на криза, обещаха от НДСВ

След отправените от президента Георги Първанов директни критики срещу управляващите, че дори не са споменали президентската институция в подготвения проектозакон, от НДСВ обещаха, че между първо и второ четене ще внесат поправка, която да указва, че държавният глава се информира при ситуация на гражданска криза.

На публична лекция за националната сигурност, Първанов директно обвини управляващите в опит да стеснят правомощията на президентската институция и концентрират прекалено много отговорност в изпълнителната власт.

След заседанието, председателят на вътрешната комисия Владимир Дончев съобщи, че "заради заявената претенция от страна на Първанов на публичната му лекция " може да се добави текст, който да изисква информирането на държавния глава в случай на гражданска криза. Той се оправда за пропуска с аргумента, че дори и без изричен текст, по принцип президентът винаги досега е бил уведомяван при подобни случаи.

Същевременно Дончев разясни, че законът урежда функциите на изпълнителната власт при граждански кризи, а държавният глава няма разпоредителни функции в тези случаи. Подобна теза изтъкна и Йордан Бакалов от СДС, който също посочи, че КСНС към президентството няма отношение към този закон.

На паралелното заседание на комисията по местно самоуправление, Борислав Цеков от Новото време също настоя държавният глава да бъде записан като субект, който трябва да бъде информиран . Александър Паунов от КБ пък се възмути, че е недопустимо държавният глава да научава от вестниците за кризи и бедствия.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?