Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

НДСВ се опитва да подцени действителната политическа стойност на президентските избори

0 коментара

СДС успя да се реализира в рамките на Европейската народна партия и да заеме с своето място пред европейската християндемокрация. БСП обаче така и са и остана под похлупака на непълноценна реализираност в опита ѝ да стане член на Социалистическия интернационал. По какъв начин тази европейски разглеждана неравнопоставеност на СДС и БСП от гледна точка на тяхната интегрираност в европейските политически пространства повлия за това, което се случи в България?

Струва ми се, че влиянието е пряко и наистина може да бъде лесно дефинирано. Изборната загуба на СДС не може да бъде разглеждана в прекия контекст на европейския ангажимент на СДС, освен ако не се каже, че европейският ангажимент на СДС беше толкова силен, че практически този европейски ангажимент засенчи редица ангажименти от социален характер, които може би СДС дължеше на българските граждани, на по- бедните слоеве на българските граждани. Що се отнася до БСП, на мен лично ми се струва, че проблемите на БСП с нейната европейска легитимация не са чисто идеологически и чисто институционални Това са проблеми на социална база и ако щете, на един отработен в продължение на 100 години политически рефлекс. От тази гледна точка ние имаме една традиционолистка консервативна левица, чийто елит се опитва да я трансформира като модерна европейска левица, но ѝ е много трудно на тази ръководна част от БСП да пренесе през границата на тези две епохи товара на миналото, който е дефакто товар на основната електорална база на БСП. Във всеки случай, обаче, тъй като едно общество не може да се развива в демократична посока, ако няма известен баланс между лявото и дясното в политическия спектър, или БСП ще успее да се легитимира като лява политическа сила в съвременния европейски контекст, или ще бъде изтласкана от тази позиция. Тъй като аз не виждам стойностна алтернатива на БСП в лявото пространство , по- вероятно е все пак БСП да се справи с предизвикателството и постепенно, стъпка по стъпка, да успее да се интегрира в днешното европейско ляво политическо пространство. Струва ми се, че оттук трябва да се върнем към първоначалния въпрос за това може ли сътрудничеството между ОДС и БСП по повод именно съхраняване на гражданските ценности и автономността на обществеността по отношение на политическата власт, да послужи като стимул за развитие на БСП в тази посока . Аз лично мисля, че може.

Би ли могло такова сътрудничество не просто допълнително да мотивира БСП за нейната европейска легитимация, но и да ѝ послужи като аргумент пред Европа?

Струва ми се,че и двете ще ѝ послужат като аргумент за Европа.

И ОДС, и БСП са практически свити в рамките на техните твърди електорални ядра. Къде да търсят потенциал за разширяване на влиянието?

Очевидно е, че нито ОДС, нито БСП, биха имали успех и не биха пожелали да тръгнат в посока към по- твърдо дясно и по- твърдо ляво. Би било само убийствена стратегия. Единственият начин за възстановяване политическите позиции на тези две политически сили е да търсят нови възможности за път към центъра. Знаем, че в центъра, както в дясното, така и в ляво от него, се намира една нова голяма като парламентарно представителство и все още много популярна политическа сила, каквото е НДСВ. НДСВ обаче притежава вътрешната структурна слабост да бъде изключително нееднородна политическа сила. Единствено дилемите на управлението биха могли да ни дадат отговор дали НДСВ ще се конституира като една стабилна политическа сила, центристка или дясноцентристка или в някакъв по- широк дясно- ляво - центристки вариант и по този начин ще поддържа относителната маргинализация на СДС и БСП в дясно и в ляво. Или пък в процеса на управление, което според мен е и по- вероятно, ще доведе до засилване на центробежните тенденции в царско движение и в тези центробежни тенденции както СДС, така и БСП ще намерят своите шансове за възстановяване на политическото си влияние.

Какви биха били политическите цели на сегашните две опозиции ОДС и БСП за едни следващи парламентарни избори, независимо дали те са предсрочни или редовни?

Много трудно е да бъде даден отговор на този въпрос на базата на наблюдение на сегашното поведение на тези две политически сили. Това поведение е по- скоро рефлекторно. То не е стратегически базирано и от тази гледна точка както ОДС, така и БСП отварят допълнителни пространства за разширяване на т. нар царска формация. През последния месец от началото на новия парламент БСП се реализира като опозиция не на управляващата нова сила НДСВ, а като опозиция на СДС. А СДС - именно в тази блокада на мисъл и действие, в която се намира след изборите- успява единствено да демонстрира своето отрицателно становище към ръководството на ДПС и в този смисъл се явява опозиция на участието на ДПС във властта, но не и структурирана дясноцентристка сила, която предоставя алтернатива на новата политическа сила НДСВ. Това рефлекторно поведение,както го наричам аз, не ни дава основания към днешна дата да определим реалните тенденции на развитие на СДС и на БСП като опозиционни сили. За мен е извън всяко съмнение, че именно опитът от страна на лидера на НДСВ и ръководството на НДСВ да релативират редица утвърдени през последните 10 години демократични ценности в българското общество, като прозрачност на политическото действие, като прозрачна отговорност и контрол върху властта, като начин на взаимоотношение между политическите институции и обществото, аз мисля, че стратегията на една опозиционна сила в България днес е преди всичко да не допусне да бъдат застрашени гражданските и демократичните права на българското общество. Това е според мен приоритет №1 на политическата опозиция. С политически средства да подкрепя гражданското общество в неговия стремеж да остане активно, автономно и равноправно като партньор на държавата и на властта.

Смятате ли, че СДС имат достатъчно натрупани ресурси и извлечен опит, че да могат да се дистанцират от възможно внушение, че НДСВ е формация, която изпълнява практически тяхната политика? По подобен начин бе възприемано правителството на Беров, за което се твърдеше, че е на СДС, а всъщност бе подкрепяно от БСП и ДПС.

Рано е да се отговори. Състоянието, в което се намира СДС в момента, не позволява да говорим за някакъв особено голям потенциал, било то политически или организационен, да се предотврати каквото и да било или да се постигне каквото и да било, отнесено към днешна дата. Очевидно,че придобиването на подобен потенциал ще бъде пряка функция на способността на СДС да проведе необходимите политически или организационни промени, за да се реконструира като активна и можеща политическа сила.

Какви трябва да бъдат тези промени?

Сравнението е с периода на Беров и е много важно от гледна точка на това, че в масовото съзнание процесът на идване на НДСВ начело на властта, е процес, който се разглежда едва ли не като преход от дясно към център. Тоест, "немилостивото" управление на СДС се заменя с едно "по- милостиво" управление на Симеон ІІ, който ще се опита да балансира между десния дневен ред на промените и левия социален дневен ред на нуждите на българското общество. Ако това политическо махало се залюлее от дясно наляво, и днес то е стигнало вече центъра, можем да очакваме, че то ще продължи своя път наляво, ако ОДС не успее да покаже, че всъщност това не е преход от дясно към център, а в съвършено друго измерение. Това е преход на политическото махало от една разумна, рационална и европейска политика, която се стараеше да провежда ОДС, може би прекалено стриктно с оглед на социалните потребности на българското общество, към една политика, която почива на популизъм и на приоритети, които са извън националните измерения на лявото и дясното като такива в рамките на европейското пространство.

Могат ли да се търсят аналогии, макар че сигурно звучи дръзко, между характеристиките на пробива, осъществен от Националсоциалистическата партия на Германия през 30-те години и пробивът на НДСВ в България?

Налице са смущаващи близост в стилистиката. За да не бъда голословен, ще посоча едно интервю във вестник "Сега" с близкия съветник на Симеон Кобургготски Андрей Гюрковски. Той казва едно към едно, че царското движение ще се стреми към 240 депутата в българското правителство и пълно обединяване на българската нация. Популистката реторика, социалната реторика , заедно с корпоративната реторика за национално единство под грижите на лидера на новото движение, затварянето на демократичните пространства на прозрачност и достъп на информация, за които стана дума, всичко това е стилистиката, която напомня подобно на всеки друг опит за популистко завземане на властта, напомня за стилистиката на тези събития, които се случиха в Германия в началото на 33-та г. , защото популизмът там също беше движеща сила. Преди да бъде заменен с други идеологически конструкции. Като начало всяка една популистка оферта от подобен тип дава реминисценции и за авторитарен корпоратизъм , и за националсоциализъм. По какъв начин обаче ще се развият тези популистки претенции на царското движение в България оттук нататък, предстои да видим. И не само да видим, а и да окажем като граждани необходимото въздействие, за да не се получи като в Германия през 39-та , а и на много други места, където демокрацията е била заменяна с авторитаризъм за цената на илюзорни популистки социални обещания.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.