Не 200 хиляди - 2 милиона трябва да ходят на Седемте езера годишно

Не 200 хиляди - 2 милиона трябва да ходят на Седемте езера годишно

"Експерти, еколози и природозащитници" се били закъхарили, че Седемте Рилски езера "стават все по-модерни и вече не се вписват в представите за диво и девствено място", затова трябвало не само джиповете да се спрат, но и лифтът да се премахне...!

Другари, объркали сте се! Съждението "щом не могат да стигнат до горе с крака, значи нямат право да ги видят" е извратена логика на хора с твърде голямо его. Седемте езера много отдавна са сред водещите турстически атракции в България, не са "диво и девствено място" и никога няма да бъдат. В нашите високи планини има само няколко места, където "кашкавал-туристи" могат да се качат и да се насладят на красотата им - Седемте езера е вероятно най-популярното. Останалите над 99% от площта на високите ни планини са абсолютно недостъпни за "простосмъртните не-планинари" - там можем да си обикаляме на воля само "истинските туристи".

Обаче припомням една важна истина, която май сме позабравили:

"Опознай родината, за да я обикнеш!"

За много хора единственият начин да опознаят Седемте езера, или рилската природа изобщо, минава през лифт или джип. Лично аз смятам, че джиповете нямат място там, но се радвам да видя колко много българи, а и чужденци, имат желание да се качат горе. Те трябва да имат тази възможност. Просто трябва да направим така, че нещата да функцонират както за тях, така и за природата. Както го правят по света.

Ето един сравним пример.

Хърватска си има Плитвичките езера, България – Седемте Рилски. Народите и на двете страни се гордеят с езерата си и разправят какви ли не истории и легенди за тях. И в двете страни езерата са обект на туристически интерес и съответно се намират на територията на национални паркове, тоест защитени са от закона.

И като стана дума за закона, май стигнахме до разликите. А те са много и все неприятни. Поне от българска гледна точка. Плитвичките езера са леснодостъпни и биват посещавани от около 1.5 милиона души годишно. Това е огромен туристопоток, който достига до селцата наоколо с автомобили и има достъп към езерата през три официални входа. На пешеходно разстояние наоколо гъмжи от хотелчета, къщи за гости, къмпинги, ресторанти, музеи и всякакви възможности за активен отдих и почивка. Цяла индустрия е създадена!

Седемте езера явно вече се посещават от около 200 хиляди души годишно (80 хиляди според официалните данни), но това си остава много пъти по-малко. Те са високо в планината, което значи, че активният летен сезон е не повече от половин година и до тях се достига по три възможни начина – след около два часа преход пеша, с джип или с новия лифт. Горе има две хижи, а малко по-удобно може да се отседне чак в Паничище или Сапарева баня. Икономическият ефект е доста мижав.

Движението на туристите в района на Плитвичките езера е възможно само по няколко маркирани и ясно очертани пътеки – напускането им е забранено. Има влакче и електрически лодки. До самата вода се достига само на определени места. Кучетата трябва да са на каишка. Тоалетни и кошчета за боклук има на всеки километър. Палаткуването, паленето на огньове, риболовът, плуването, хвърлянето на отпадъци, колоезденето, дори викането са забранени. Общо взето, доста скучно място, защото за неприемливо поведение реално глобяват.

През топлите летни дни циркусът на Седемте езера се превръща в огромен пикник – буквално всяко кътче около водата гъмжи от народ. Навсякъде се разхвърлят софри, вика се на воля, мият се крака и бебешки задници, лаят кучета, търкалят се опаковки и торбички. По-ербап момците дори се хвърлят с юнашки рев в студените води, за да впечатлят момите с късите полички, докато последните се чудят как са се навили да си трошат токчетата по тия камънаци. Ежегодно се оформят няколко големи палаткови лагера – обикновено на дъновисти или хора с други отклонения – които се застояват с месеци, така че екосистемата се радва на изобилни количества светена тор. От време на време на някой общественик му хрумва нещо ново – я параклис да прави, я патриотично хоро да играе. Байкъри и АТВ-та все по-често тестват възможностите си. И така на Седемте езера се случват все нови и интересни неща. Защото повечето от изброените дейности тук също са забранени, но какъв е проблемът като няма кой да те глоби.

Плитвичките езера са чудесен пример за запазена природа, на която огромен брой хора едновременно да се радват по възможно най-цивилизован начин и с всички възможни удобства. Без да си пречат един на друг и без да унищожават това, което са дошли да видят.

Седемте Рилски езера са чудесен пример за прекрасна природа, която много по-малък брой хора успяват да съсипят за много по-кратко време без изобщо да имат каквито и да е удобства. Стига се дотам, че хората, които наистина ги обичат, просто не ходят повече през лятото.

Вероятно вече си мислите, че основната разлика между Плитвичките и Седемте езера е в това, че в Хърватска законът се спазва, а в България – не. Грешите!

Основната разлика е, че услугата на Плитвичките езера – удоволствието от преживяването на уникалната им природа – се продава на пазара – еднодневно посещение за възрастен струва 40 лв. в натоварения сезон. Затова хората ги ценят, а и тези приходи финансират опазването им. А Седемте езера са обща собственост със свободен достъп, тоест всички им се радваме, но никой не се грижи за тях.

Капитализъм срещу социализъм – този мач вече го гледахме и всички знаем какъв е крайният резултат! Защо още го търпим?

*Коментарът на управляващия партньор в "Денкщат България" и от фейсбук страницата му.

Споделяне

Още от Анализи и Коментари