Не бързайте бавно, а действайте: Защо Тръмп не иска забавяне на AI разработките

Години наред сме свикнали с една и съща гледка: ИТ индустрията развива технологиите с главоломно темпо и не иска никой да ѝ пречи, а регулаторите постоянно ѝ налагат правила, за да овладеят процесите и да избегнат хаоса. Сега е един от редките случаи, в които виждаме обратното.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп стартира остро протекционистична кампания, целяща да поддържа шеметното темпо на американската експанзия в сферата на изкуствения интелект. Изненадващо, това се оказа ход, който го изправи в пряк конфликт със самите технологични лидери, изградили тази индустрия.

Разривът стана публично достояние, след като изпълнителният директор на Anthropic Дарио Амодей публикува широко обсъждан коментар, в който призовава индустрията да „намали темпото“ при разработването на най-мощните гранични модели (т.нар. frontier models), изтъквайки риска бързото им внедряване да изпревари възможностите за човешки контрол. За изненада на мнозина, лидери на конкурентни компании, включително Сам Алтман от OpenAI и Илон Мъск от xAI, изразиха съгласие с призива на Амодей за премерен подход и засилена международна координация.

Реакцията на Тръмп беше светкавична и в типичния за него остър стил. В поредица от изявления, както и в телефонен разговор на живо с изпълнителния директор на Nvidia Дженсън Хуанг по време на браншова среща на върха, президентът отхвърли нарастващите предупреждения относно неконтролируемия изкуствен интелект, наричайки ги „измама“ и „болнава конспирация“, целяща да забави напредъка на страната. Тръмп заяви, че единствената необходима предпазна мярка е силното американско лидерство, като определи всяко наложено забавяне като икономическа и стратегическа грешка, която директно би предала технологичната хегемония на Китай.

Това е забележителна промяна. И тя повдига един неудобен въпрос: защо компаниите за изкуствен интелект изведнъж се страхуват от скоростта на собствените си технологии?

Позицията на Тръмп е изненадващо ясна. Съединените щати имат преднина в сферата на изкуствения интелект, Китай е основният им конкурент, а загубата на това предимство би била стратегическа грешка. Той многократно е изтъквал, че който спечели надпреварата при изкуствения интелект, печели и много по-мащабно икономическо и геополитическо съревнование. Той отхвърли опасенията, че изкуственият интелект може да завземе властта или да унищожи човечеството, определяйки ги като „измислица“, и заяви, че САЩ вече разполагат с достатъчно правни и регулаторни инструменти, за да се справят с компаниите, които прекрачват границите.

Неговото послание е по същество послание на технологичен протекционизъм: защитете лидерството на Америка, защитете нейната индустрия за изкуствен интелект и не позволявайте регулациите да се превърнат в пречка, която Китай не е нужно да преодолява.

В този аргумент има логика. Изкуственият интелект вече не е просто поредната софтуерна категория. Той се превръща във важна част от компютърните технологии, облачната инфраструктура, киберсигурността, военните технологии, производството и икономиката като цяло. Компаниите, които разработват най-способните системи, изискват огромни количества чипове, електричество, центрове за данни и капитал. Страната, която контролира голяма част от тази екосистема, би могла да получи значително предимство.

И Китай не намеква, че възнамерява да стои настрана от надпреварата. Пекин се противопостави на призивите за забавяне на развитието на изкуствения интелект, критикувайки това, което определи като „всяване на страх“ и твърдейки, че конфронтацията и ожесточената конкуренция биха попречили на международното управление на изкуствения интелект. В същото време самият Китай очевидно обмисля сериозно безопасността и контрола на изкуствения интелект. Неговите институции са обсъждали рисковете от системите с изкуствен интелект, включително киберсигурността и възможността за загуба на човешки контрол. Страната също вече въведе мащабни регулации на AI и започна работа и по международни инициативи, включително в БРИКС, като призова страните заедно да изготвят рамка, която да позволи на AI да се развива безопасно и в полза на всички.

Защо точно индустрията иска да забави темпото?

Изпълнителният директор на Anthropic Дарио Амодей изтъкна, че развитието на най-модерните системи с изкуствен интелект изпреварва механизмите за безопасност, предназначени да ги контролират. Той призова водещите компании в сферата да подхождат с по-голяма предпазливост към този напредък, като въведат по-строги независими оценки и засилят международната координация.

Изпълнителният директор на OpenAI Сам Алтман, Демис Хасабис от Google DeepMind и Илон Мъск също изразиха подкрепа за необходимостта от повече предпазливост. Microsoft обяви, че вече въвежда Кодекс за поведение, който ще налага ограничения на AI моделите си.

Това не са регулатори, които тепърва „откриват“ изкуствения интелект. Това са хората, управляващи някои от най-амбициозните компании в този сектор. И може би именно затова предупрежденията им заслужават внимание. Вече са регистрирани случаи, при които AI системи се държат по начини, напълно непредвидени от техните създатели. Неотдавнашните съобщения за AI агенти, които взаимодействат с други системи, предприемат кибероперации или действат с нарастваща автономност, превърнаха теоретичния дебат за „неконтролируемия AI“ (rogue AI) в нещо много по-реално и осезаемо. Това обаче не означава, че машините са на път да придобият съзнание и да унищожат човечеството. Никой не може сериозно да твърди подобно нещо.

По-разумното обяснение защо индустрията иска да забави темпото е друго. Лабораториите за изкуствен интелект се борят с реалността, че възможностите се развиват по-бързо, отколкото рамките за съответствие с безопасността могат да се справят, което кара лидерите в научните изследвания да настояват за предпазливост, преди да се пуснат автономни агенти в голям мащаб.

Освен рисковете за безопасността, разходите за изчислителна инфраструктура, огромното търсене на енергия от центровете за данни и намаляващата възвръщаемост от мащабирането може да принуди лабораториите да търсят правдоподобен претекст, за да забавят огромните си темпове, без да губят престиж пред инвеститорите. Скептиците, включително вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, предполагат, че призивите за държавен надзор могат да действат като „троянски кон“ – начин за утвърдените гиганти да заключат напредъка в регулаторни изисквания, които по-малките стартиращи компании и моделите с отворен код не могат да си позволят да се справят.

Какво е решението?

Както винаги, по средата. За съжаление, изкуственият интелект е поредната тема, по която обществото, бизнесът и институциите сякаш се втурват в някоя от крайностите – или е много лош, или е безценен. Разумните призиви за по-внимателна и балансирана политика и подход биват отхвърляни и от двете крайности като твърде слаби и недостатъчни мерки.

Следователно решението вероятно не е да спрем развитието на изкуствения интелект. Трябва да спрем да се преструваме, че скоростта и безопасността са взаимно изключващи се понятия. Надпреварата може да не се свежда единствено до това кой ще създаде най-умната машина, а и от това кой ще намери начин да я управлява и контролира.

По-важният въпрос е дали Америка ще успее да запази преднината си, без да се окаже, че се е движила толкова бързо, та е забравила да монтира спирачки. Може би именно затова внезапният призив на самата индустрия за забавяне на темпото е толкова интересен. За първи път хората, които движат технологията напред, са същите, които изразяват загриженост относно това накъде води този път.

А къде е Европа? За съжаление отново липсва особена активност. Тя направи своя Закон за изкуствения интелект, който внесе известен ред и предвидимост, но засега единствено постига, че някои нови AI разработки от световни гиганти биват пускани в ЕС със забавяне спрямо другите региони, именно защото им отнема повече време да проверят дали изпълняват изискванията.

Франция се позиционира като една от най-активните страни в сегмента. Тя е дом на една от най-големите европейски AI – Mistral AI. Освен това има и много активна стартъп екосистема, която вече отчита над 400 стартиращи AI компании.

Разликата във финансирането обаче остава огромна, показва анализ на Investing.com. За сравнение, миналата година стартъпи за генеративен AI в САЩ са привлекли финансиране за около 97 млрд. долара. В Европа? Едва 5,9 млрд. долара, повечето от които са именно във Франция. След това следват Великобритания и Германия.