Не бих казал, че Михайлова е по-сериозен съперник от Софиянски

Г-н Александров, изненада ли е издигането на лидера на СДС Надежда Михайлова за кандидат-кмет на София?

За мен лично не е изненада, имах някакво вътрешно усещане. Г-жа Михайлова нямаше много други ходове, особено след оттеглянето на Пламен Орешарски. Тя трябваше или да жертва политическата си кариера, или в крайна сметка да направи този жест. Да спаси може би неспасяемото или напротив, действително убедена, че по този начин ще спаси СДС, ще го укрепи. Според мен кметската ѝ кандидатура е подчинена на нейната политическа задача.

Днес тя каза, че влиза в една политическа битка за София. Смятате ли битката за кметското място за политическа, доколкото сте номиниран повече като експерт, издигнат от БСП?

Честно казано, болно ми е от тезата, че борбата за този пост трябва да е политическа и трябва да се политизира. На няколко пъти заявих, че на кмета трябва да се гледа по-скоро като на мениджър, отколкото на политик - независимо, че някои говорят, че кметът на София е четвъртата личност по важност в страната. Не би трябвало проблемите на една община да бъдат политически, те имат по-скоро социални и икономически измерения, отколкото политически.

Но нещата в дясното пространство и в частност около СДС се стекоха така, че може би нямаше друг сценарий за развитие. Разбираемо е, че едно успешно представяне на г-жа Надежда Михайлова на тези избори означава, че тя е права в това, което иска да ревизира. То ще нанесе доста жесток удар на нейните противници и опоненти и е трамплин не само за възраждане на СДС, но и за самата нея при следващите парламентарни избори. Защото самата тя е правила изявления, че кметският пост е доста ниско ниво за лидер на една основна политическа сила.

Според оценката на Надежда Михайлова, Вие ще бъдете основният ѝ съперник в борбата за кметския пост. За Вас тя ли е основен противник?

Нормално е да смятат Стоян Александров за основен съперник, защото в лявото пространство нещата стоят по-изкристализирано, по-ясно, няма ги тези борби и разцепления, тези центробежни сили. В дясното пространство случаят е малко по-особен. Там се получи една борба между една непартийна кандидатура и две чисто партийни - на Софиянски и на Михайлова.

Естествено е, че зад г-жа Михайлова стои по-силна политическа структура, тъй като партията на Софиянски е съвсем нова. Все пак аз мисля, че независимо от политическия привкус, в избора до голяма степен ще има мажоритарен елемент и не бих казал, че шансовете на г-жа Михайлова са по-големи от тези на Софиянски. Единствено, че на пръв поглед тя има по-силна политическа подкрепа, евентуално.

Не искам да подценявам и кандидата на НДСВ, който ще бъде издигнат. Не знам кой ще е той, но дори и един министър Васил Иванов ако бъде издигнат, не мисля, че трябва да бъде подценяван. Така че в дясното пространство може да се получи нещо като "двама се бият - третият печели".

Ще се наложи ли промяна във вашата кампания, след като кандидат на СДС вече не е Пламен Орешарски, който имаше повече общи черти с вас, а Надежда Михайлова, която е друг тип кандидат, бивш външен министър?

Моята кампания е конструктивно ориентирана. Тя е по-скоро анализ на това, което е направено, което не е направено и което може да се направи. Тя не е изградена на политически дивиденти, на тезите на всяка цена да не допуснем ляво или дясно управление. Просто ми е болно да слушам от устата например на един г-н Щерев (бел.ред.- НДСВ депутатът Атанас Щерев), на когото нищо не съм направил, да казва "всеки друг, но не и Стоян Александров". Такива изявления са болни амбиции на политици, тепърва стремящи се да се реализират. Те са пагубни за държава с проблеми, при решаването на които не трябва да е водещ политическия мотив. А най-малко мисля, че трябва да се политизира управлението на една община.

В този смисъл няма какво да коригирам в предизборната си кампания. В нея няма удари под пояса, хватки и подобни сценарии. Разбира се, някои резултати могат да бъдат изтъкнати при удобен случай, но по-важно е какво трябва да се направи. Така ще се спечелят сърцата и гласовете на хората да те подкрепят, да ти повярват, че това, което предлагаш, е онова, от което имат нужда. И да го приемат не само с вота си, а след това и да помогнат идеите да се реализират.

Предизборната ми кампания не е програмирана в зависимост от кандидатите. Сам по себе си един Софиянски като конкурент е предостатъчен. Ами ако вземем социологическите проучвания и ако човек например е със слаба психика, то въобще не трябва да се включва в борбата. Ако слушаме социолозите, всичко е безнадеждно, Софиянски води със светлинни години, с пъти - 40-50% подкрепа, а за другите 7-8%. Но нещата стоят по съвсем друг начин.

 

Споделяне

Още от България