Не е достатъчно да отричаме популистите в навечерието на европейските избори

Не е достатъчно да отричаме популистите в навечерието на европейските избори

В европейските столици е обявена червена тревога - много антиевропейски партии според допитванията могат да триумфират на предстоящите избори за Европейски парламент. Във Франция, Великобритания, Холандия, а може би и в Италия, Австрия и още други страни, антиевропейските партии могат да спечелят повече одобрение от традиционните партии.

Италианският премиер Енрико Лета вече предупреди за тази опасност. Тези опасения се споделят от всички европейски държавни глави. Следователно е вероятно идният ЕП да бъде пропит от антиевропейски дух. Но трябва добре да осмислим тези резултати, защото ако те станат реалност, то до голяма степен това ще се дължи на въздържанието от гласуване на онези гласоподаватели, които обикновено поддържат традиционните партии. Трябва да си припомним, че тези европейски избори са от тип, при който липсва предварителното условие, съществуващо при местните и националните избори, а именно, че се гласува, за да се повлияе на състава на предстоящото правителство.

По традиция на европейските избори досега се случваше едно и също нещо. Процентът на въздържалите се беше много висок, а онези, които гласуваха, много често правеха такъв избор, че да ударят плесница на собственото си национално правителство, а не защото действително се интересуваха от европейските въпроси.

Така че не трябва да допускаме грешката да гледаме на резултатите от европейските избори като на предизвестие на онова, което после може да се случи на различни национални избори. Не бива да забравяме и факта, че един голям антиевропейски "пир" дебне зад ъгъла и очаква да се прояви именно на изборите за ЕП тази пролет. Остава си и фактът, че стрелите на тези избори ще бъдат насочени този път по-скоро към ЕС, отколкото към респективните национални правителства, както беше в миналото.

Тъй като европейската интеграция отиде много напред и се политизира, днес тя е въпросът, който разделя гражданите на страните членки. Естествено прогнозираният силен успех на антиевропейските сили ще има последствия. Той ще задължи традиционните партии и правителства да се съобразят с него. А начинът, по който те ще се съобразят с него, ще предопредели и съдбата на континента за идните години.

Първото, което трябва да се избегне, е да се обявят едва ли не за престъпници онези граждани, които ще гласуват срещу Европа. Избирателите в едно демократично общество никога не грешат. Грешката е на политическия елит, на онези, които не успяха да убедят гражданите в своите добри мотиви /ако изобщо са имали добри мотиви/. Трябва да се избягват също така опитите да се парира опасността на антиевропейската вълна чрез използването на шокиращи или изтъркани думи, които уж минават навсякъде /и които нищо не обясняват/ като например понятието "популист".

Антиевропейските партии, разбира се, са срещу съществуващия елит. Всички нови партии, откакто съществува демокрацията, са по дефиниция срещу съществуващите елити. Иначе как щяха да си спечелят поддръжка и да се утвърдят? Преди всичко трябва да признаем, че отговорността за антиевропейската вълна пада изцяло върху онези елити, които със своите политики и грешки я предизвикаха.

ЕС трябва да бъде преосмислен. Трябва да се вземе предвид, че разделенията, които го разтърсват, са прекалено дълбоки и за да не се задълбочат още повече, трябва чисто и просто да се смени тонът. Безполезно е, а и контрапродуктивно, да се пилеят сили например в празна риторика в подкрепата на хипотезата за една свръхдържава - така наречените Съединените европейски щати - която вероятно никога няма да се създаде и която в тази фаза на историята не интересува мнозинството европейци.

Трябва да се установи наново посоката, по която Европа е поела, а институциите да бъдат ориентирани към по-реалистичното и осъществимо решение на конфедерацията /конфедерациите за разлика от съединените щати са много по-често явление в човешката история/. Това означава да се приеме идеята, че европейските държави ще запазят контрола си върху почти всичко, освен върху няколко съществени неща, чийто контрол ще попадне в ръцете на конфедеративните органи.

Трябва да се договори нов европейски пакт, който да има чисто конфедеративно звучене. Абсурдно е например да не съществува истинска европейска имиграционна политика /имиграцията е толкова жизненоважен въпрос/, докато десетилетия наред на гражданите на ЕС се насаждат безконечни общи правила по несъществени въпроси, по които единствено трябва да имат думата националните правителства и местните власти.

Но дали конфедеративното решение за ЕС е съвместимо с единната валута? Може би не. Но онези, които искат да гарантират стабилността на еврото трябва да вземат реалистични решения, които да са приемливи за различните държави членки, отказвайки се да прокарват идеята за невъзможната свръхнационална държава.

Може би истинското спасение за Европа би дошло от споразумението за свободна търговия със САЩ. Днес най-големият европейски проблем, който подхранва голяма част от антиевропейските нагласи, е именно прекалено могъщата в икономически план Германия /а следователно и в политически план/. Защо тогава да не се размие тази германска мощ в една по-голяма икономически интегрирана зона, като тази която ще се обособи между ЕС и САЩ.

Вярно е, че антиевропейската вълна нанася тежки удари на ЕС, но може би тя е и едно оздравително за ЕС предизвикателство. Чрез него уморените европейски елити могат да намерят силата, куража и въображението, за да направят промените, необходими да помирят европейците с Европа.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?